Всичко, което е за Бога, произлиза от смъртта
„Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, принася много плод.“ —Йоан 12:24 KJV
На пръв поглед тези думи на нашия Господ изглеждат странен отговор на хора, които просто искаха да Го видят. Какво е имал предвид с тях? Докато Той продължаваше да говори, започна да се появява удивително послание – такова, което е отеквало през вековете с непроменящ се тон. То е следното: Всичко, което е за Бога, произлиза от смъртта.
Самият Господ беше това житно зърно, което падна в земята и умря, за да не остане само. Неговото завършено дело на кръста на Голгота вече е произвело изобилна вечна жътва. Дори сега Той води много синове към слава, които ще бъдат вечно съобразени с Неговия образ – точно както житните зърна на стъблото приличат на семето, което е умряло, за да ги произведе.
Но още повече, тези житни зърна, които произлизат от смъртта на Христос, също трябва да паднат в земята и да умрат, ако искат да принесат плод за Бога. След като са научили, че Христос е умрял за тях, те трябва допълнително да научат, че са умрели с Него – и са възкръснали с Него, за да ходят в новост на живот. Тогава те ще започнат да изпитват какво означава да запазят живота си, като го мразят (ст.25). Може би една малка история ще помогне.
Преди много години група британски моряци акостирали на замръзнал северен остров и случайно го подпалили. Неговата закърняла храстова растителност бързо пламнала. Изглеждало жалко, че островът ще загуби малкото растителност, която имал. Но това не е краят на историята. Години по-късно островът бил открит покрит с красиви сребърни брези. Семената им били покълнали от топлината на огъня. Смъртта на старото направила възможно растежа и показването на новото.
Така че, когато позволим на нашия груб естествен живот да изгори в дим, плод, произлизащ от смъртта, ще се види в живота ни. Каква достойна размяна!
