Времето на снега отново дойде и щастливи деца, изпълнени с радост, ще се наслаждават на забавленията, които им носят снежните битки, правенето на снежни човеци, пързалянето с шейни, спускането с тобогани и различните други забавления на снежния сезон.
Някои от нашите читатели може да имат малко свободно време, за да извлекат един или два урока, за които можем да си припомним, докато гледаме зимната мантия на земята.
Какво ще научим от снега? Преди всичко, че:
БОГ Е ДАРИТЕЛ
Той дава сняг като вълна (Псалм 147:16).
За благото на човека Той кара мириади снежинки да се спускат и да покриват повърхността на земята. Той се грижи за Своите създания и така им дарява благословенията на Своята ръка.
„Той дава.“ Да, Той е даващ Бог. Това се показва от земните милости – временните предимства – които Той разпръсва толкова щедро наоколо; но преди всичко, дарът, който надминава всички други дарове – дарът на Неговия Единороден Син. За да бъдем благословени и доведени близо до Него, Той не Го пощади, но Го предаде за всички нас.
От двадесет хиляди божествени дара, Нито един дар не ще заблести като този.
Сега нека помислим как снегът може да ни напомни за:
НАШАТА НУЖДА ОТ СПАСЕНИЕ
Йов можеше да каже: „Ако се измия със снежна водаи направя ръцете си колкото се може по-чисти; пак ще ме потопиш в ямата и собствените ми дрехи ще ме отвращават“ (Йов 9:30-31).
Тук можем да научим, че нищо, което грешникът може да направи, не може да го очисти от греховете му или да го направи годен за присъствието на Бога. Най-чистият сняг от планините, разтопен във вода, не може да измие петната от греха. Йов усети това и мнозина от нас трябваше да научат трудния урок, че никаква наша собствена доброта или религиозност не може да ни направи годни за святото Божие око; и все пак можем да бъдем годни за него. Има път на благословение и това ни води до друг урок от снега.
ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО Е ОСИГУРЕН
Елате сега и нека се разсъждаваме заедно, казва Господ: макар греховете ви да са като алено, те ще станат бели като сняг; макар да са червени като пурпур, те ще станат като вълна (Исая 1:18).
Този стих дава благословената Божия покана към виновния, нуждаещ се грешник; той го приканва да се приближи. Той му казва, че Бог знае всичко за греховете му и все пак, че той може да дойде.
Бог знаеше какво ще направи Неговият Син, че Той ще страда за грехове, че Неговата скъпоценна кръв ще бъде пролята за грешници, и така Той можеше праведно да пренебрегне греховете на Своя народ от древността. И така днес, гледайки на жертвата на Исус, Неговия Син на Голгота, Той може да отстрани от погледа Си греховете на всички момчета и момичета, които се приближават; защото, слава Богу, все още е вярно: „Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Още един урок от снега и съм готов.
Това е урок по доблест. Той ни казва:
ПЪТЯТ НА СИЛАТА
Ако се обърнете към 1 Летописи 11:22, ще намерите запис за човек на име Ванаия, който слязъл „и убил лъв в яма в снежен ден“. Ванаия не бил страхливец, а се отличавал с енергия и смелост. Да се изправиш сам срещу лъв в яма, и то в снежен ден, изисквало сила на характера и храброст от висок порядък.
Името Ванаия се казва, че означава „изграден от Господа“. Сега, да бъдеш изграден от Господа е истинският път на сила за младия християнин – и за стария също; в този ден Той е нашата сила. Имаме нашите лъвове да се борим и убиваме; имаме нашите силни врагове да преодоляваме и нашите трудни места да преминаваме, но ако черпим силата си от нашия Господ, Той ще ни подкрепи, независимо от опасността или изпитанието.
Нека научим тогава този урок и да бъдем доблестни в силата, която нашият Господ дарява, смело изповядвайки Неговото име и водейки добрата битка на вярата.
