Йосия беше на осем години, когато стана цар. В 2 Царе 23 научаваме за идолопоклонническите времена, в които се роди това младо момче. Въпреки това, той е последният добър цар на Юда, въпреки средата, в която се е родил. Какво е белязало такъв добър цар, дори на осем години? Какво е белязало съживлението, което е било предизвикано от такова предано сърце? Какви духовни уроци можем да приложим в собствения си живот?
Можем да отговорим на тези въпроси, като дадем преглед на живота на Йосия, както е видян в 2 Летописи 34. Първо, духовното обновление започва с послушание на Божието Слово. Второ, необходим е духовен глад, ако трябва да има съживление; забележете, че Йосия „започна да търси Бога на баща си Давид“ (ст. 3). Трето, научаваме, че духовното съживление може да дойде само във връзка с Божието Слово (ст. 8–21). Четвърто, има духовен отговор, когато Божието Слово е ясно преподавано (ст. 29–33), което води до единство сред хората. Пето, истинското духовно поклонение е резултат от истинска духовна работа, извършена в сърцата на хората. Пасхата беше отпразнувана и Господ отново зае Своето законно място сред Своя народ!
Всичко това се случи, защото на шестнадесет години този млад мъж започна да се отнася сериозно към Господа. На двадесет години той започна бдително да изкоренява всичко, което не почиташе неговия Бог (ст. 3). Когато беше на двадесет и шест години, той беше дълбоко ангажиран с духовните условия на дома Господен (ст. 8–10). Всичко това преди да навърши тридесет години!
Йосия се откроява като пример за всеки от нас, независимо на каква възраст сме. Йосия е прекрасен пример за нас да изучаваме и да научим чертите на човек, когото Бог може да използва, дори в ден на духовен упадък, за да донесе съживление.
Можем да си зададем въпроса: „Аз ли съм Йосия? Може ли Бог да ме използва за Своя слава? Предал ли съм се на Неговото Слово и Неговата воля?“
