Квалифициран или дисквалифициран?
Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия колкото се може повече; и на юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон (при все че сам не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон; на тия, които са без закон, станах като без закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, а съм под закон спрямо Христос), за да придобия тия, които са без закон; на слабите станах като слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои. А това правя заради благовестието, за да стана участник в него заедно с вас. Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, но един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те правят това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова аз тичам така: не с несигурност. Така се боря: не като оня, който бие въздуха. Но аз смирявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на други, сам аз да стана негоден. —1 Коринтяни 9:19-27 NKJV
Апостол Павел е написал тези думи във връзка със себе си. Той е бил свободен от всички хора, но се е направил слуга на всички. Никой не го е принуждавал. Вместо това, той е избрал да направи тази стъпка, за да доведе хората до вяра в Господ Исус Христос.
Павел, в своите евангелизационни усилия, е станал като хората, които се е стремял да спечели за Христос. За юдеите, тези под закона, той е станал като юдеин, въпреки че не е бил съвършен в спазването на закона. Що се отнася до истинския закон, даден от Бога на Моисей, само Господ Исус е изпълнил всичките му изисквания до съвършенство. Апостолът е станал като езичниците също, но не е бил беззаконен, както някои предполагат. Павел е останал квалифициран пред Бога и „под закон спрямо Христос.“
Днес, в своите усилия да спечелят хора, отделни християни и християнски събирания често се виждат да изоставят истината на Писанието за това, което Бог ясно нарича „грях.“ Грешно е да се греши или да се участва в греховността на някого. В такива неща името на Господа е опозорено и човек или дело става дисквалифицирано, докато не бъде направено изповядване (1 Йоан 1:9).
„Слаб,“ в нашия откъс от 1 Коринтяни, означава просто да си без много сила. Павел, могъщият слуга на Бога, е „станал всичко за всички хора, за да спаси някои по всякакъв начин.“ Какво прекрасно изявление. До каква степен бих стигнал, за да доведа някого до спасение в Христос? Отбелязваме, че не всички са били спасени, а само „някои.“ Но „някои“ са имали нов живот в Христос! Нека работим като Павел „заради благовестието.“
Апостолът продължи, като представи аналогия за бягане в състезание. Виждали ли сте някога първокласен бегач да се състезава, сякаш не му пука дали ще спечели или загуби? Вероятно не, защото те тичат с голям фокус и усилие, напрягайки се да прекъснат лентата и да получат наградата. Тази аналогия намираме и в други послания. Във Филипяни 3:14 Павел пише: „Аз се стремя към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ Евреи 12:1-2 ни насърчава да „отхвърлим всяка тежест и греха, който така лесно ни оплита, и да тичаме с търпение в състезанието, което е пред нас, като гледаме към Исус, начинателя и усъвършителя на нашата вяра.“
Обратно в 1 Коринтяни 9, Павел говори за това да бъдем „умерени във всичко.“ Това означава да бъдем самоконтролирани или умерени, а не прекалени. Без това ставаме мудни и не можем да тичаме добре, което би било в противоречие с картината, представена тук чрез апостола.
Във времето, когато е живял Павел, бегачите са получавали венец като награда, но ние ще спечелим „нетленен венец“ – такъв, който трае вечно. Ще бъде радост да хвърлим този венец в нозете на нашия Спасител (Откровение 4:10-11) и да чуем Той да казва: „Браво, добри и верни слуго“ (Матей 25:21). Помислете също какво ще бъде да разпознаем онези в небето, с които сме споделили благовестието и които са повярвали!
Павел пише за това да не бием въздуха (1 Коринтяни 9:26). Искаме да използваме времето си за Бога, а не просто да угаждаме на себе си. Обучението е необходимо и ние трябва да действаме за Него.
Павел завърши с важността да подчиним тялото си. Това е въпрос на самоконтрол. Интересно е да се отбележи, че „самоконтролът“ е част от плода на Духа, който живее в нас, вярващите (Галатяни 5:22-23; 1 Коринтяни 6:19). Трябва да приема това присърце, защото не искам да бъда дисквалифициран от действията си. Колко е важно да говорим Божието Слово и да живеем по правилен начин пред Него.
