Самоубийството и вярващият
Терминът „самоубийство“ е въведен през 1651 г. от латинските думи sui , означаваща „себе си“, и cide или нейни варианти, означаващи „убивам“. Просто казано, самоубийството е умишлено отнемане на собствения живот, и това е от погрешно насочена себична любов.
Самоубийството е десетата водеща причина за смърт в световен мащаб. В световен мащаб процентът на самоубийствата е нараснал с 60% през последните пет десетилетия – главно в индустриализираните страни. Според Световната здравна организация, приблизително един милион души се самоубиват всяка година, което е около една смърт на всеки 32 секунди или 2 740 на ден. В световен мащаб смъртността от самоубийства е 16 на 100 000 души. За всеки човек, който отнема собствения си живот, поне 20 правят опит да го направят.
В Съединените щати, според Центъра за контрол на заболяванията, през 2016 г. е имало 44 965 самоубийства, в сравнение с 19 000 убийства и 13 000 смъртни случая, свързани със СПИН. Това е третата водеща причина за смърт сред американците на възраст между 15 и 25 години, но през 2016 г. най-високият процент на самоубийства е бил сред възрастните между 45 и 54 години. Вторият най-висок процент е бил сред тези на 85 години или по-възрастни. По-младите групи постоянно имат по-ниски нива на самоубийства от средна възраст и по-възрастните.
Жените са по-склонни да правят опит за самоубийство, но мъжете са четири пъти по-склонни да извършат успешно самоубийство. В САЩ огнестрелните оръжия са причина за 51% от всички самоубийства през 2016 г., а много от общия брой, 16,5%, са били свързани с алкохол. Хората, които злоупотребяват с наркотици, са 10 до 20 пъти по-склонни да отнемат собствения си живот от останалата част от населението.
Надежда за един страдащ свят
Какво стои зад самоубийството? Това е загуба на надежда. Хората могат да живеят без храна дълго време. Можем да живеем без вода по-малко време, но не можем да живеем без надежда. Щом надеждата изчезне, мъжете и жените търсят начини да сложат край на живота си. Това е дело на врага, Сатана – Дяволът и разрушителят! В Псалм 42:5 четем:
„Защо си отпаднала, душо моя, и защо се смущаваш в мене? Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя за помощта на лицето Му“ (NKJV).
Подобно, Псалм 42:11 и 43:5 казват,
„Защо си отпаднала, душо моя, и защо се смущаваш в мене? Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя, помощта на лицето ми и моя Бог.“
В трудни дни – всеки ден – има надежда за последователя на Исус Христос. Това е надежда, която е закотвена в небето – сигурна и непоколебима – и обещана от Бог, Който не може да лъже (Евреи 6:13-18).
Разкази в Писанието
Библията ни казва, че Сатана изкуши Господ Исус да се самоубие (Матей 4:5-6; Лука 4:9-11). Филипийският тъмничар, погрешно мислейки, че затворниците му са избягали, се готвеше да се самоубие, но беше спрян и доведен до Христос (Деяния 16:27-34). Някои от слугите на Господа станаха толкова разочаровани в службата си, че помолиха Бог да ги убие, включително Моисей (Числа 11:10–15), Илия (3 Царе 19:1-4) и Йона (Йона 4:1–11). Мнозина ще се опитат да се самоубият по време на голямата скръб, но няма да могат да намерят смърт (Откровение 9:6).
Библията споменава поне шестима души, които са се самоубили: Авимелех (Съдии 9:54), Саул (1 Царе 31:4), оръженосецът на Саул (ст. 4-6), Ахитофел (2 Царе 17:23), Зимри (3 Царе 16:18) и Юда (Матей 27:5). Петима от тези мъже са известни със своята нечестивост, изключението е оръженосецът на Саул, тъй като нищо не се казва за неговия характер. Някои смятат, че Самсон се е самоубил, защото е знаел, че действията му ще доведат до смъртта му (Съдии 16:26–31), но целта на Самсон е била да убие филистимците, а не себе си.
Библейска перспектива
Библията разглежда самоубийството като равно на убийство, което то и е: убийство на себе си. Бог е единственият, който трябва да решава кога и как човек трябва да умре. Ние, вместо това, трябва да кажем с псалмиста,
„В Твоите ръце са моите времена“ (Псалм 31:15).
Бог е дарителят на живота – Той дава и Той отнема (Йов 1:21). Самоубийството, отнемането на собствения живот, е безбожно, защото отхвърля Божия дар на живота. Никой мъж или жена не трябва да си присвоява Божията власт и да слага край на собствения си живот!
Разбира се, в Библията е имало такива, които са изпитвали дълбоко отчаяние в живота. Вече споменахме как Илия е бил уплашен и депресиран, копнеещ да умре (3 Царе 19:4), и гнева на Йона към Бога, желаещ смърт (Йона 4:8). Към тях можем да добавим Соломон, който в преследването си на удоволствия е достигнал точка, в която е „намразил живота“ (Еклисиаст 2:17). Апостол Павел също веднъж е заявил,
„Бяхме обременени свръх мярка, над силите си, така че се отчаяхме и за живота“ (2 Коринтяни 1:8).
Въпреки това, никой от тези мъже не се е самоубил. Соломон се е научил да „се бои от Бога и да пази Неговите заповеди, защото това е всичко за човека“ (Еклисиаст 12:13). Илия е бил утешен от ангел, позволено му е било да си почине и му е била дадена нова задача. Йона е получил наставление и порицание от Господа. Павел е научил, че въпреки че натискът, пред който е бил изправен, е бил над възможностите му да издържи, Господ носи всичко:
„Да, ние сами в себе си имахме присъдата на смъртта, за да не уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите“ (2 Коринтяни 1:9).
Грях, който води до ада?
Самоубийството е грях, но не е „най-големият“ грях. То не е по-лошо от други злини по отношение на това как Бог го вижда, и не определя вечната съдба на човека. Въпреки това, самоубийството определено има дълбоко и трайно въздействие върху останалите; болезнените белези, оставени от самоубийство, не зарастват лесно. Нека Бог да даде Своята благодат на всеки, който е изправен пред изпитания днес (Псалм 67:1), и нека всеки от нас да се надява на Неговото обещание,
„Всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен“ (Римляни 10:13).
Писанието учи, че от момента, в който наистина повярваме в Христос, ни е гарантиран вечен живот (Йоан 3:16). Според Библията, християните могат да знаят без никакво съмнение, че притежават този живот (1 Йоан 5:13). Нищо не може да отдели християнин от Божията любов (Римляни 8:38-39), дори християнин, който се самоубива, не може да бъде отделен от Бога. Исус умря за всички наши грехове; ако един истински християнин, във време на духовно нападение и слабост, се самоубие, грехът му все още е покрит от кръвта на Христос.
Самоубийството не е това, което определя дали човек ще влезе в рая. Ако един неспасен човек се самоубие, той не е направил нищо друго, освен да ускори, или да побърза, пътуването си към ада. Този човек в крайна сметка ще бъде в ада за отхвърляне на спасението чрез Христос – не защото се е самоубил (виж Йоан 3:18). Трябва също така да посочим, че никой не знае какво се е случвало в сърцето на човек в моментите преди смъртта. Някои хора имат обръщания на смъртно легло и приемат Христос в последния си отрязък от време в този свят. Възможно е човек, който се самоубива, да има промяна в сърцето в последната секунда и да извика за Божията милост. Ние оставяме такива преценки на Бога, Този, Който „гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).
Самоубийството на вярващ е доказателство, че всеки може да се бори с отчаянието и че нашият враг, Сатана, е „убиец отначало“ (Йоан 8:44). Самоубийството все още е сериозен грях против Бога: убийство. Винаги е погрешно. Християните са призовани да живеят живота си за Бога, а решението кога да умрат е на Бога и само на Бога. Положете надеждата си в Бога!
Пет прости истини
Това, което видяхме досега, може да ни даде здрава библейска основа, но нека разгледаме тези пет прости истини.
1. Божиите хора понякога се чувстват толкова зле, че искат да умрат.
Моисей беше под огромен натиск от народа на Израел да ги върне в Египет. Те бяха недоволни от неговото ръководство и техните оплаквания подтикнаха Господа да изпрати огън срещу тях. Моисей в крайна сметка каза,
„Не мога сам да нося целия този народ, защото бремето е твърде тежко за мене. Ако така постъпваш с мене, моля Те, убий ме тук и сега – ако съм намерил благоволение пред очите Ти – и не ме оставяй да видя моето нещастие“ (Числа 11:14-15).
Илия, в своите дни, понесе невероятното напрежение да се противопостави сам на 450 пророци на Ваал, на народа на Израел и на царя. Бог оправда вярата на Илия и той бягаше възторжено километри, по-бързо от колесницата на царя. Тогава чу, че жената на царя, Езавел, се закле да го убие. В своя страх и изтощение пророкът отиде в пустинята, седна под хвойново дърво и каза,
„Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от бащите си“ (3 Царе 19:4).
Пророк Йона прояви едно от най-себичните отношения от всички пророци, като се дразнеше, че Бог прояви милост към езическия град Ниневия. Затова Бог го порица с пустинен вятър:
„Когато изгря слънцето... Бог приготви силен източен вятър; и слънцето биеше по главата на Йона, така че той примря. Тогава той пожела смърт за себе си и каза: „По-добре е за мене да умра, отколкото да живея“ (Йона 4:8).
Подобно на тези трима Божии мъже, понякога губим от поглед надеждата, която имаме, и обезсърчението се превръща в депресия, депресията се превръща в отчаяние, а отчаянието води до мисли за отказване.
2. Грях е да изпълниш това желание, като отнемеш собствения си живот.
Извършването на самоубийство е грях по поне три причини. Първо, това е неподчинение на Божията заповед,
„Не убивай“ (Изход 20:13).
Неподчинението на Божиите заповеди е грях.
Второ, грях е да се намесваш в суверенното право на Бога да дава и отнема живот. Само Бог може да създаде човешка личност, и затова личността принадлежи на Бога. Ние нямаме право да се разпореждаме със себе си или с другите, както ни е угодно. Господ има изключителни права над това, което е създал. Убийството и самоубийството навлизат в свещената земя, където само Бог е дарител и отнемащ.
Трето, това е провал в упованието на Бога за помощта, необходима за оцеляване и справяне. Библията казва, че всичко, което не е от вяра, е грях (Римляни 14:23). Ако един християнин отнеме собствения си живот, той или тя ще даде сметка за това пред Господа. Това не е вина на останалите!
Наистина, ние сме на твърда библейска основа, когато казваме: „Грях е да отнемеш собствения си живот.“
3. Вярата може да бъде толкова слаба понякога, че сърцето да се поддаде на тежък грях.
Римляни 7 описва как християните се борят с оставащата поквара в живота си:
„Защото това, което върша, не разбирам; понеже не върша това, което искам, а това, което мразя, него правя“ (ст. 15).
1 Йоан 1:8 казва,
„Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“
Но това не означава, че спасителната връзка с Христос идва и си отива с всеки наш грях. Когато един вярващ се поддаде на изкушение, вярата му в Христос е слаба, и примамките на греха и силата на Сатана надделяват. Но има голяма разлика между Сатана, който временно надделява, и Сатана, който е господар на живота ви, между поддаване с съпротива на зло, което мразя да правя, и правене на това зло като част от обичаен модел.
Вярващите могат да откъснат очи от Господа и да загубят надежда, но Господ никога не откъсва очи от тях. Нищо не може да ни изтръгне от Неговата ръка (Йоан 10:27-29).
4. Единственият начин грехът да бъде простен е чрез нашата връзка с Исус Христос чрез вяра.
Последните решения на хората не определят техния живот или тяхната вечна съдба. Нашите съдби зависят от това дали сме покрити от кръвта на Исус Христос.
Всеки от нас е грешник. Библията ни казва,
„Всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23).
Тя също така казва,
„заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (6:23).
Прочетете какво казва Библията в Ефесяни 2:
„И вас, които бяхте мъртви в престъпленията и греховете си, в които някога ходехте според хода на този свят, според княза на въздушната власт, духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички някога се държахме в похотите на плътта си, изпълнявайки желанията на плътта и на ума, и по природа бяхме деца на гнева, както и другите. Но Бог, Който е богат на милост, поради голямата Си любов, с която ни възлюби, дори когато бяхме мъртви в престъпленията, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени), и ни възкреси заедно, и ни настани заедно в небесните места в Христос Исус, за да покаже в идните векове преизобилните богатства на Своята благодат в Своята доброта към нас в Христос Исус. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и това не е от вас; това е Божи дар, не от дела, за да не се хвали никой“ (ст. 1-9).
Ето защо Господ Исус дойде да умре на кръста!
В Исая четем:
„Наистина Той понесе нашите скърби и понесе нашите болки; но ние Го сметнахме за поразен, бит от Бога и наскърбен. Но Той беше прободен за нашите престъпления; Той беше смазан за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние сме изцелени. Всички ние като овце се заблудихме; всеки се отвърна към своя път; и Господ положи върху Него беззаконието на всички нас“ (53:4-6).
Исус Христос дойде в света, за да даде живота Си като откуп – да плати цената за нашия грях – за да можем да имаме прошка! Затова въпросът за всеки е: Имате ли връзка на вяра с Исус Христос и простени ли са ви греховете? Това е най-скъпият дар в света. Пролятата кръв на Божия Син, Исус Христос, е единственият начин грешник да стигне до Бога.
5. Не позволявайте самоубийството на някого да бъде напразно.
Може никога да не разберем самоубийството на даден човек, без значение колко дълго питаме „как“ или „защо“ това може да се е случило; но нека не позволяваме такава смърт да бъде напразна. Вярващият има надежда, която е отвъд този свят. Той може временно да изгуби от поглед своята Надежда – Господ Исус Христос (1 Тимотей 1:1) – но неговата Надежда няма да го изгуби от поглед.
Библията ни казва, че преди Христос бяхме без надежда и без Бог (Ефесяни 2:12), но когато изповядахме с устата си Господ Исус и повярвахме в сърцата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ние бяхме спасени.
„Със сърце се вярва за правда, а с уста се изповядва за спасение“ (Римляни 10:10).
След като сме положили вярата си в завършеното дело на Господ Исус Христос,
„сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (8:1).
„Нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настоящи, нито бъдещи, нито височина, нито дълбочина, нито каквото и да било друго създадено нещо, ще могат да ни отделят от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (ст. 38-39).
Къде стоите вие? Псалмистът каза,
„Търпеливо чаках Господа; и Той се наведе към мене и чу моя вик. Той също ме изведе от ужасна яма, от тинеста кал, и постави краката ми на скала, и утвърди стъпките ми“ (Псалм 40:1-2).
Това е, което Господ може да направи за всеки, който чете тази статия.
За вярващия, който чувства, че е в яма на обезсърчение или отчаяние, извикайте към Него, не губете кураж! За човека, който няма надежда, извикайте към Него! Той е способен да ви измъкне от ямата, в която сте. Няма яма толкова дълбока, че Неговата любов да не може да ви достигне и да ви измъкне. Няма проблем твърде голям или грях твърде силен, от който Господ Исус да не може да ви спаси. Просто извикайте към Него днес! Извикайте към Него сега!
— Тимъти П. Хадли
