Обезсърчени ли сте? Смелост!
Нуждата от насърчение
Живеем в един паднал свят. Понякога забравяме това, докато обезсърченията и разочарованията на живота не ни завладеят. Тогава се вкопчваме в обещанието, че „ние знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28 JND). Нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус Христос не само биха искали да се вкопчим в това прекрасно обещание, но и да бъдем насърчени от Тяхното присъствие сред нашите обезсърчения и разочарования.
Думите „бъдете бодри“ (KJV), „смелост“ (JND) или подобни думи се срещат осем пъти в Новия завет. Те се срещат и в Стария завет. В тази статия бихме искали да разгледаме няколко от препратките и вярваме, че с Божията помощ ще бъдем насърчени.
Чакане на Йехова
Чакай Йехова; бъди силен и нека сърцето ти да се ободри: да, чакай Йехова. —Псалм 27:14
По природа всички сме нетърпеливи. Независимо дали седим на светофар или чакаме Господ да се намеси в нашите обстоятелства, не обичаме да чакаме! Този стих ни напомня, че каквото и да чакаме, трябва да сме сигурни, че чакаме Йехова.
Какво означава да Го чакаме? Първо, нека кажем, че това не е извинение да бъдем мързеливи и лениви, или да бъдем немотивирани. Това не е чакане на Господ! Такава характеристика е просто проява на нашите собствени измамни сърца.
Да чакаме Йехова означава да прекарваме време с Него, да четем Неговото Слово и да се молим – всичко това с желание да познаем Неговите мисли и какво би ни научил. Докато Адам чакаше Бог да му осигури подходящ помощник, Господ Бог даде на Адам работа: той трябваше да назове всички животни. Така че, ако чакаме съпруг или нещо друго, Господ Исус може да има други неща за нас междувременно. Не мърморете и не се оплаквайте, докато чакате. Нека Го чакаме и се стремим да „растем в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 3:18). Никой не е разочарован, който наистина Го чака!
Христос, нашият Спасител
Бъди смел, дете; греховете ти са простени. —Матей 9:2
В Матей 9 четем за четирима мъже, които донесоха един куц човек, паралитик, при благословения Божи Син за изцеление. Обаче Господ видя по-дълбока нужда на този човек от просто физическо изцеление. Той имаше грехове, които трябваше да бъдат простени. Господ Исус му каза: „Бъди смел, дете; греховете ти са простени.“ Присъстващите книжници казаха: „Този човек богохулства“ (ст. 3). Евангелието на Марк ни казва, че те си мислеха, че само Бог може да прощава грехове (2:6-7). Те не вярваха, че Господ е едновременно Бог и Човек в една благословена личност! Забележете, че се казва, че Господ видя техните мисли (Матей 9:4). Кой може да вижда мислите на някого освен само Бог? Наистина Исус е Бог, който вижда нашите мисли отдалеч! (виж Псалм 139:2; Деяния 15:8).
Преди да се обърнем, ние сме обезпокоени от греховете си и от истината, че Бог трябва да съди греха. Когато срещнем Господ с вяра, Той също ни казва: „Бъдете смели, греховете ви са простени.“ Как са простени? Защото „Христос умря за нашите грехове, според Писанията“ (1 Коринтяни 15:3). Той „понесе нашите грехове в тялото Си на дървото“ и пое присъдата, която им се дължеше (1 Петър 2:24; Евреи 9:28). Можем да кажем: „Сега няма осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1).
Значението на вярата
Бъди смела, дъще; твоята вяра те изцели. —Матей 9:22
Докато Господ беше на път към къщата на един началник, за да изцели дъщеря му, една жена тихо се приближи и докосна края на Господната дреха. Тя страдаше от кръвотечение, кръвоизлив. Лука, възлюбеният лекар, ни каза, че е похарчила всичките си пари за лекари, но не се е подобрила; тя се е влошила (Лука 8:43; Марк 5:26). Сега тя си каза: „Ако само докосна дрехата Му, ще бъда изцелена“ (Матей 9:21). Господ похвали нейната вяра, с други думи, нейното вярване в Неговата сила: „Бъди смела, дъще; твоята вяра те изцели.“
Чрез вяра в Божия Син започваме нашето пътуване като християни. И също чрез вяра, или чрез вярване, ние се възползваме от благословенията, които Бог нашият Отец и Господ Исус имат за нас. Ние трябва да „ходим с вяра, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7). Чрез вяра ние правим Божието Слово свое и разпознаваме всички духовни благословения, които Той ни е дал. Днес Господ Исус не винаги дава физическо изцеление, въпреки че може. Обаче Той изцелява нашите духове и нашите души – Той изцелява съкрушените сърца (Исая 61:1; виж Лука 4:18). Ако сте преминали през период на трудност, стрес или скръб, Той е способен да изцели вашето съкрушено сърце. Погледнете към Него и Му се доверете!
Христос в нашите трудни обстоятелства
Но Исус веднага им проговори, казвайки: Смелост; Аз съм: не се страхувайте. —Матей 14:27
Матей 14 е много интересен. Започва с екзекуцията на Йоан Кръстител от Ирод. След това ни е дадено описанието на нахранването на 5000 души, когато учениците не знаеха как да осигурят храна за такова множество. Ние също не сме достатъчни за всички нужди днес. Но нашият Господ е достатъчен за всяко обстоятелство! Забележете скъпоценните думи от стих 14, защото Христос „се смили над тях и изцели болните им.“ Той има състрадание към нас и днес!
Учениците дойдоха при Господ, за да Му кажат, че е късно и хората трябва да се приберат или да си купят храна. Тогава те признаха, че имат само пет хляба и две риби. Забележете думите на Господ: „Донесете ги тук при Мен“ (ст. 18). Мислейки за духовна храна за момент, може да нямаме много за споделяне с децата си или с други вярващи, но ако донесем това, което имаме, при Него, Той може да го умножи, за да изпълни сърцата им. Неговото благословение е това, от което се нуждаем!
След това Господ принуди учениците да преминат морето на другата страна (ст. 22). Забележете, че те пресичаха морето по Негово указание. Понякога хората си мислят, че ако сме в Божията воля, няма да има изпитания, трудности и бури. Всъщност често е обратното. В този случай нашият Господ ясно посочи Своята воля за тях.
Когато учениците бяха насред морето, те бяха „блъскани от вълните, защото вятърът беше насрещен“ (ст. 24). Какво правеше Господ през това време? Той беше отишъл „на планината насаме да се моли“ (ст. 23). Това е прекрасна картина на това, което Господ Исус прави за нас сега от небето. Той се застъпва за нас (виж Евреи 7:25), Неговите бедни ученици в един свят, разтърсван от бури!
Тогава Господ дойде при Своите ученици, вървейки по Галилейското езеро в бурята. Когато Петър и другите Го видяха, те се смутиха и казаха: „Това е привидение [или призрак]. И извикаха от страх“ (ст. 26). Можем добре да разберем техния ужас. Обаче Господ се приближи до тях и им даде тези прекрасни думи: „Смелост; Аз съм: не се страхувайте“ (ст. 27).
Ами бурите в нашия живот – болести, скръб, семейни проблеми, проблеми на работното място или проблеми сред християните? Нека се насърчим от факта на мощните застъпничества на Христос за нас отдясно на Бога (виж Римляни 8:34; Евреи 4:14-16). Той не ни е забравил. И в моменти на особена трудност Той често ни се разкрива, точно както Господ направи на учениците на морето.
Когато Павел трябваше да застане пред римския император, всичките му приятели го бяха изоставили. Все пак той можеше да каже: „Но Господ застана до мен и ми даде сила“ (2 Тимотей 4:17) или „ме укрепи“ (KJV).
Скъпи читателю, Той те обича толкова много. Той не само се застъпва за нас в нашите трудности, но често идва и до нас, за да ни даде сила и да ни преведе през тях. Чакаме онзи прекрасен момент, когато Господ Исус ще дойде, за да ни отведе в дома на Своя Отец. Дотогава Той ще ни подкрепя през всичките ни трудности тук. Той е верен!
Христос се интересува от нас и от нашата нужда
Бъди смел, стани, Той те вика. —Марк 10:49 JND
Господ Исус беше на път за Йерусалим за последен път преди разпятието. Какви мисли трябва да са изпълвали сърцето Му, знаейки, че отива там, за да бъде разпънат и, още повече, да понесе греховете на всички, които биха повярвали в Него. Но дали беше твърде зает, за да чуе вика на някой, който се нуждаеше от Него? Мислите ли някога, че Той е твърде зает с други неща, за да ви слуша?
Слепият Вартимей седеше край пътя и просеше. Когато чу, че Исус от Назарет минава, той започна да вика: „Сине Давидов, Исусе, смили се над мен“ (ст. 47). Тълпата смъмри слепеца, казвайки му да мълчи, но той още повече викаше към Господ за милост. Дали Господ продължи и пренебрегна човека? Не, Той спря. Той беше на път да завърши важната работа на страданието, която Неговият Отец Му беше дал да извърши. И все пак, при вика на един беден, сляп просяк Той спря.
Скъпи читателю, образно казано, Той спира и при твоите викове днес. Той – и Отец – чува твоите молитви! Господ Исус повика Вартимей при Себе Си. Той искаше този беден, сляп просяк да бъде близо до Него. Тълпата около Господ каза на слепеца: „Бъди смел, стани, Той те вика.“ Слепецът веднага отиде при Исус и беше изцелен.
И ние днес можем да се насърчим, защото нашите молитви се чуват и Той ще отговори! Понякога Той казва „не“ на нашето желание за изцеление. Но повече от задоволяването на нашите нужди, Той иска да бъдем близо до Него. Нека не се приближаваме до Него само за да бъдат задоволени нашите нужди, но за да се наслаждаваме на общение с Него и Отца!
Господ застана до Павел
Но на следващата нощ Господ застана до него и каза: Бъди смел; защото както свидетелства за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. —Деяния 23:11
Господ знае как да ни утешава и насърчава. Павел беше предупреден да не ходи в Йерусалим (21:4,10-12), но той упорства и пристигна в града. След като се срещна с местните вярващи, в рамките на една седмица той беше арестуван от местните еврейски служители. Той имаше възможност да говори на хората от стълбите на войнишките казарми. Хората реагираха бурно, когато той разказа за явяването на Господ пред него и каза: „Иди, защото Аз ще те изпратя при народите далеч“ (22:21). Евреите завиждаха на всяко благословение, което идваше при езичниците!
На следващия ден римският офицер, отговарящ за града, наречен „хилиарх“ или „главен капитан“, заведе Павел да застане пред еврейския съвет. Пред водачите на нацията той заяви, че е фарисей и син на фарисеи, и че е „съден относно надеждата и възкресението на мъртвите“ (23:6). При тези думи сред тези водачи започна смут и римският служител, страхувайки се за живота на Павел, го отведе обратно в войнишките казарми.
Можем да си представим, че Павел е имал много за размисъл, докато е седял в римската крепост в Йерусалим. Той вече не е бил свободен човек. Трябваше ли да дойде в Йерусалим? Понякога и ние имаме съмнения относно решенията, които вземаме. Направихме ли правилния избор?
За Павел, на следващата нощ Господ Исус застана до него и му даде тези насърчителни думи: „Бъди смел; защото както свидетелства за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (ст. 11). Господ насърчи Своя слуга. Въпреки че няма запис за спасение на някого по време на посещението на Павел в Йерусалим, Господ му каза: „Ти ще свидетелстваш за Мен и в Рим.“
По-късно апостол Павел пристигна в Рим, не като свободен човек, а като затворник. Наистина ни е казано, че той е имал възможност да свидетелства за своя Господ там. Той изпрати поздрави от Рим до филипяните – дори от дома на Цезар (Филипяни 4:23)! При последното си явяване пред императора, Господ застана с Павел и му даде сила, „за да може чрез мен прогласяването [на евангелието] да бъде напълно извършено“ (2 Тимотей 4:17).
Всички имаме съжаления от миналото. Понякога лошите решения, които сме взели, имат доживотни последици. Ние не омаловажаваме греха, особено когато размишляваме колко много струваше на нашия благословен Спасител да го отстрани пред свят Бог. Обаче, ако сме изповядали греховете си пред нашия Отец (1 Йоан 1:9), нека не живеем в обезсърчението от нашия провал. Вместо това, погледнете към Господ. Въпреки че не можем да се върнем назад в живота си, за да променим случилото се, Той може да ни води към Своята цел за нас. Това е Неговата благодат и тя трябва да ни накара да се поклоним в обожание пред Него.
Заключение
Независимо дали чакаме Господ да се намеси в живота ни, или дали се нуждаем от прошка и изцеление, или дали преминаваме през големи изпитания в нашите обстоятелства, или имаме съжаления за миналото, нека издигнем гласа си към нашия Бог и Отец и към Господ Исус Христос. Както видяхме с Вартимей, както нашият Отец, така и Господ ще спрат и ще чуят нашите викове за помощ. Ако трябва да чакаме, има нещо, което трябва да научим. Нека наистина се насърчим от голямата любов, с която сме обичани (Ефесяни 2:4). Господ идва скоро! Дотогава, нека погледнем нагоре и да се насърчим.
