Моисей
В Изход 3:2-16 Моисей дойде от любопитство до един храст, който гореше, но не изгаряше. Докато гледаше, чу глас от храста, който го викаше по име. Кой можеше да го познава в пустинята? Бог го познаваше там, както познава теб и мен, където и да сме.
Моисей беше инструктиран: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя“ (ст. 5 НКЖВ). Гласът се идентифицира като „Богът на баща ти – Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков“ (ст. 6). Четем, че това беше „Ангелът Господен“ (ст. 2) – предвъплътеният Христос. С други думи, това беше поява на Божия Син, който е вечен, преди да стане Човек при раждането Си.
Защо на Моисей беше казано да свали сандалите си? В присъствието на Бога земята беше свята, но сандалите бяха направени от човек и следователно представляваха всичко, което е от човека. Моисей, който „беше обучен във всяка мъдрост на египтяните“ (Деяния 7:22), не можеше да ходи в човешките неща и в същото време да служи на Бога. Нито пък ние можем, въпреки многократните ни опити да го направим.
Исус Навин
Много скоро след като народът на Израел премина река Йордан в Обетованата земя, те трябваше да водят първата си битка там. Исус Навин водеше народа и той погледна към града пред тях: Йерихон. Докато беше до града, „един Мъж стоеше срещу него с изваден меч в ръката Си. И Исус Навин отиде при Него и Му каза: „За нас ли си или за нашите противници?“ (Исус Навин 5:13). Този Мъж, когото възприемаме като предвъплътения Христос, каза, че е „Военачалникът на Господната армия“ (ст. 15). Този Военачалник винаги има пълен контрол.
Още веднъж чуваме вида на наставлението, което беше дадено на Моисей: „Събуй сандала от крака си, защото мястото, на което стоиш, е свято“ (ст. 15). Следват необичайните инструкции за маршируване около Йерихон (Исус Навин 6). Може би си мислим, че Исус Навин би казал: „Наистина ли това ще проработи?“, но неговата вяра и доверие в Бога бяха от такова естество, че той продължи напред в послушание, водейки народа според словото Господно. Нека следваме неговия пример.
Посланието на Стефан
Същата заповед за събуване на сандалите е цитирана в Деяния 7:33, когато Стефан говореше на еврейските врагове на Христос, включително на първосвещеника, за Моисей. Изглежда, че слушателите трябваше да свалят сандалите си, поне в смисъл на отделяне от своите човешки пътища.
В края на речта си Стефан видя видение на Исус, стоящ в небето. Със сигурност това беше свята земя; но мъжете, които отказаха да приемат посланието от Бога чрез Неговия слуга, убиха Стефан с камъни (ст. 57-60).
Къде стоиш ти?
Преди кръста храмът имаше две части. Първата част, святото място, беше мястото, където свещениците отиваха да изпълняват задълженията си. Веднъж годишно, на Деня на умилостивението, първосвещеникът влизаше през завеса във втората част, Светая Светих. Ковчегът в тази стая в старозаветни времена представляваше Божието присъствие. Първосвещеникът вземаше кръв от заклано животно и я поставяше върху частта от ковчега, наречена „умилостивилището“, като правеше изкупление за народа.
Когато Христос умря на кръста, тази завеса беше разкъсана на две отгоре до долу. Достъпът до това най-свято място, Божието присъствие, беше отворен за всички, които вярват. Евреи 10:19-20 ни казва, че имаме „дръзновение да влезем в Светая Светих чрез кръвта на Исус, по нов и жив път, който Той освети за нас, през завесата, тоест Неговата плът.“ Това място по-малко свято ли е от мястото, където бяха Моисей и Исус Навин, също в присъствието на Бога?
Мнозина са склонни да мислят, че за служение са необходими всякакви университетски и семинарни степени. Въпреки това, такива идеи са като сандали, които са направени от човек, защото поставят човешкото постижение над Божия призив. Вместо това, ние трябва да стоим в присъствието на Бога със свалени сандали. Само тогава ще можем да получим наставлението, което Бог има за нас, и да следваме в пълно послушание.
Има ли обувки за носене?
Има един чифт обувки, които да носим в Неговата служба. Ефесяни 6:15 ги описва като „готовността на благовестието на мира“. Това изисква изучаване на Писанията. Само в тях намираме всичко необходимо за споделяне на благовестието, давайки както съдържанието, така и начина. Като свалим обувките си и обуем това, което Той ни осигурява, ще бъдем плодотворни в Неговата служба.
