От: Алфред Е. Бутер
Често човек се е замислял защо Божият Дух е оставил записани в Евангелието от Марк тези четири случая, където думите на Господ Исус са запазени за нас на езика, на който Той е говорил. Наскоро осъзнах, че всеки един от тях е инцидент на изключителна интимност. Нека ги разгледаме.
„Талита куми“
В Марк 5:35–43 имаме смъртта и възкресението на дъщерята на Яир. Веднага щом ужасните думи
„Дъщеря ти умря“ са съобщени на Яир, Господ Исус веднага е до него с думи на утеха и насърчение: „Не бой се, само вярвай.“ Това разкрива, че в моменти на изключителна скръб и тревога можем да изпитаме близостта на нашия Спасител и да получим от Него подкрепата, която ще ни поддържа през тези обстоятелства. Той отива с Яир направо на мястото на смъртта, след като е отстранил всеки елемент на неверие и присмех, но взима със Себе Си бащата и майката и трима привилегировани ученици.
И Той хвана девойката за ръка и ѝ каза: Талита куми.
Според закона, за един евреин да докосне мъртво тяло, а тя беше мъртва, тъй като духът ѝ я беше напуснал (Лука 8:55), би го направило нечист за седем дни. Въпреки това, не така беше със Спасителя, тъй като Той никога не можеше да бъде замърсен от греха и неговите последици, но в безкрайна благодат Той слезе там, където грехът ни беше довел, дори до това да поеме смъртта на кръста. Този красив акт на хващане на ръката на това младо момиче е акт на изключителна интимност и демонстрира думите в Лука 10:33,
докато пътуваше, дойде там, където беше той.
„Ефата“
В Марк 7:31–37 имаме изцелението на човека, който беше глух и имаше пречка в говора си, жалко физическо състояние, което има тъжни морални последици, които бяха типични за израелския народ по онова време, но също така верни за всеки, който не познава Спасителя. Израел, според закона, беше силно привилегирован да му бъдат дадени
„Божиите думи“, но те бяха оглушали поради неверие и затова нямаше отговор към Бога в хвала и поклонение. Така е и с нас, ако не сме чули и повярвали евангелието, защото,
без вяра е невъзможно да Му угодим (Евреи 11:6).
И Той го отведе настрана от множеството, и сложи пръстите Си в ушите му, и плю, и докосна езика му; и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Ефата.
Отново Той отвежда бедния човек далеч от невярващото множество, защото това не е публично, а лично и интимно дело. След това Господ Исус слага пръстите Си в ушите на човека. Това е единственото споменаване на пръстите на Господа в това евангелие; всъщност има само още едно, в Йоан 9. Колко невъзможно е да се говори адекватно за този инцидент, да си представим в умовете си Божия Син, който слага пръст във всяко от ушите на човека, а след това плюе и слага плюнката Си върху езика на човека, свързвайки Себе Си със състоянието с пръстите Си и слагайки нещо от Себе Си върху езика му. Не мога да си представя нищо по-интимно от това: То призовава към поклонение и обожание. След това се казва: „Той въздъхна.“ Дума, която изразява дълбока скръб, тъй като Той чувства как грехът е развалил всичко за Бога, а след това казва: „Ефата, тоест, Отвори се.“
„Авва“
В разказа на Марк за страданията на Господа в Гетсиманската градина, когато Той се обръща към Своя Отец, Той използва думата
„Авва“ (14:36). Тази форма на обръщение „е дума, изречена от устните на младенци, и означава безразсъдно доверие“ (У. Е. Вайн). В стих 33 четем, че Той „започна да се ужасява и да се измъчва много“. Думата „ужасява“ произлиза от корен, означаващ „да стане неподвижен“ и често се свързва с „ужас“; „измъчва се много“ е израз на дълбока скръб. Колебая се да коментирам тези думи, които Светият Дух използва, за да опише ефекта, който съзерцанието на това, което беше пред Него, имаше върху Неговата свята личност, тъй като те включват такива крайни дълбочини на емоции, които са извън нашето разбиране. Така
„Той отиде малко напред и падна на земята.“ Това ни напомня за Неговите думи към Петър: „Не можете да Ме последвате сега“, тъй като Той навлизаше в този последен път, който водеше само до кръста, на който никой не можеше да Го придружи. И все пак, когато говори на Своя Отец, Той го прави с най-сладка простота и интимност. Колко удивително е тогава да прочетем в Римляни 8:15,
Но вие сте приели Духа на осиновение, чрез който викаме: Авва, Отче.
Тъй като сме въведени във взаимоотношението на синове и имаме природата на това взаимоотношение в силата на Светия Дух, можем да влезем в интимността, която беше Негова, като човек тук долу, и можем да се обръщаме към Отца със същата дума: „Авва.“
„Елои, Елои“
Накрая, в Марк 15:34 четем:
И в деветия час Исус извика със силен глас, казвайки: Елои, Елои, лама савахтани.
В предишния стих четем за тъмнината, която беше над цялата земя за три часа, защото никой човешки ум не може да проникне в това, което се случваше между този съвършен човек и Неговия Бог през тези часове. Стихове 1 и 3 от Псалм 22 ни помагат да разберем малко какво Го накара да изрече тези думи на изключителна емоция, както и интензивното физическо страдание, което Той понасяше. Защо Неговият Бог, на Когото Той служеше толкова вярно, Го изоставяше? В стих 3 Той дава отговора на този дълбок въпрос: „Но Ти си свят.“ Така, в съвършена праведност, Той оправдава Бога за това, че Го изостави, тъй като Той беше „направен грях“ и носеше нашите грехове в тялото Си на дървото.
Отново, вярвам, че запазването на самите думи, които излязоха от устата Му през тези часове на най-дълбоко страдание, ни предава интимността, която Светият Дух би искал да ни представи, докато тържествено, но с обожание, съзерцаваме тези свети страдания.
