Ранни дни
Веднага след раждането си, бебетата разпознават майка си с всичките си сетива, включително и по миризмата. Това ни казва нещо много важно: че бебетата са създадени за взаимодействие с другите, а родителите са създадени за взаимодействие с тях. Разбира се, имаме прекрасен Създател в Бога и е мъдро да следваме Неговите указания за нашия живот и за живота на малките, които зависят от нас.
Ясно е, че звуците са много важни за малките бебета. Те със сигурност ни уведомяват, когато са гладни или когато имат нужда от смяна. Оглушителните шумове, които издават, са тяхната форма на комуникация. Но плачът в никакъв случай не е всичко, което правят. Те също се смеят, гукат, бърборят и издават бебешки звуци, защото ние или ги правим също, или правим неща, които провокират тези реакции. Бебетата се нуждаят от родители за цялото това учене на комуникация, а процесът е важен за тяхното емоционално и интелектуално развитие.
През 50-те години психологът по детско развитие Джон Боулби1 и други откриват, че децата, които не са били гушкани и целувани, които не са били нежно прегръщани и с които не е било говорено по време на хранене, се оказват по-малко способни да изразяват и получават любов. Без това значително количество родителски принос децата ще израснат с липса на важно развитие на личността. Бог обаче е направил така, че повечето хора, особено жените, намират бебетата за неустоими и обичат да се грижат за тях. Мъжете може да са по-малко ентусиазирани първоначално, но тяхното време ще дойде, когато децата им пораснат.
Ранни години
Много бързо гуканията и бърборенето се превръщат в разпознаваеми звуци, приближаващи се до истински думи. Възрастните се хващат да повтарят звуците, които издава бебето, и започва игра на словесно имитиране. Когато бебето успее да каже нещо подобно на „ммм“, ние изразяваме възхищение и твърдим, че малкото казва „мама!“. И много скоро то наистина го казва, за наше пълно удоволствие.
По времето на Христос еврейската майка е имала отговорността да учи децата си да наизустяват, да произнасят на глас и да обсъждат прости пасажи от Писанията. Дискусията е била ритуал по време на пасхалната вечеря, където синовете е трябвало да разпитват баща си относно значението на вечерята и нейните ритуали (Изход 13:8-10; Второзаконие 6:6-9; Псалм 78:67). Това е установило принцип не само за пасхалната вечеря, но и за ежедневното взаимодействие между родители и деца.
Училище
Еврейското обучение започва, когато детето е било често много малко. Провеждано в синагогата, то обикновено е било ръководено от млад равин, който наскоро е завършил равинско училище в Йерусалим. Можем да си представим тези училища като много шумни места, където децата са се карали помежду си, рецитирали са пасажи от Писанието на глас и са задавали въпроси, дори са спорили с равина.
Атмосферата е била същата в училищата на равините в Йерусалим. Тези училища са били еквивалент на нашите университети, чиято основна цел е била да обучават равини и юристи да бъдат добре запознати с Тората, пророците и другите книги на Стария Завет.2
Равини от цялата империя и чужбина са учили в училищата в Йерусалим. Например, Савел от Тарс, който стана апостол Павел на Господа, е изучавал гръцки и римски философи, както и равински книги и всички аспекти на еврейската култура и история (Деяния 22:1-3).
Господ Исус
През определени сезони е било обичайно да се провеждат открити семинари в храмовите дворове в Йерусалим, където водещи равини са водили класове, на които всички са можели да присъстват. Лука ни дава кратко описание на този обичай в своето евангелие и ни разказва как дори дванадесетгодишни момчета са били добре дошли да слушат и задават въпроси. Всъщност, предвид културата на времето, би било необичайно еврейските момчета да не задават въпроси на равина (Лука 2:41-47).
Средновековни и ренесансови теолози и художници са изобразявали Господ Исус като „учител“ на равините. Това е фантастичен възглед. Всъщност Той ги е слушал и им е задавал въпроси (Лука 2:46). Това, което е изумило присъстващите, е било нивото на Неговото разбиране. Той е бил изключително надарено момче, но не и чудо, което е надхвърляло границите на учтивостта, обичая и нормалността, съответстващи на Неговата роля като млад човек в детството.
Църква
Тук, в Англия, чувам хора да се оплакват, че Писанието вече не се преподава в училищата. От това, което четем в Библията, е ясно, че то трябва да се преподава, на първо място, в християнския дом. Разбира се, християнските родители трябва да живеят това, което преподават, но също така е тяхна отговорност да се уверят, че децата им са възпитани „в наставление и поучение Господне“ (Ефесяни 6:1-4; Колосяни 3:20-21). Що се отнася до светските училища, можем ли наистина да очакваме от тях да вършат тази работа вместо нас?
Докато можем да насърчаваме нашите млади хора да се подготвят в университета за полезна кариера, не бива да пренебрегваме този аспект на по-високо духовно обучение, което е работа на старейшините на църквата (Ефесяни 4:11-12). Наистина трябва да бъде наша задача да дадем възможност на младите хора да се научат да мислят сами. За да се квалифицираме в това, можем да погледнем примера на верийците. Тези скъпи хора „приеха Словото с пълна готовност на ума и всеки ден изследваха Писанията, дали тези неща са така“ (Деяния 17:11).
Ако нашите млади хора не приемат Словото по този начин, ние сме ги провалили. Ако те са неспособни да изследват Писанията сами със здравословен скептицизъм към всяко учение, тогава ние сме провалили Господа в задача, която Той е поверил на онези от нас, които са зрели, и ще се срамуваме на съдийския престол на Христос (Деяния 20:28-31).
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Книгата на британския психолог Джон Боулби, Грижа за децата и растеж на любовта (Penguin Books, Лондон, 1951) е новаторска работа, поръчана от Световната здравна организация. Тя доведе до по-подробни и изчерпателни проучвания в САЩ.
- За повече информация относно обучението на еврейски деца вижте класическата книга на Алфред Едерсхайм, Животът и времената на Исус Месията (Том 1, стр. 227-234).
