В книгата Деяния думата „църква“ се използва редовно за описание на местни групи от вярващи (Деяния 13:1; 18:22). Всяка местна църква е събрание в собствената си среда и проявление на всеобщата Църква, която се състои от всички вярващи (1 Коринтяни 10:32; Колосяни 1:18). Аз обичам Църквата! Тя е най-великото нещо на света. Великата преобразяваща любов на Христос действа чрез Църквата.
В тази поредица от две части ще разгледаме десет важни характеристики на библейски функционираща местна църква. Някои може да кажат, че съм пропуснал някои точки, и ще бъдат прави. Но аз вярвам, че тези десет са особено актуални днес. Те описват вида църква, която вярващите трябва да търсят и към която да бъдат отдадени (Деяния 2:41-47; Евреи 10:25).
1. Помазано учение
Християните в ранната Църква „постоянстваха в учението на апостолите“ (Деяния 2:42). Те знаеха, че Божието Слово „може да ви назидае“ и „е полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (Деяния 20:32; 2 Тимотей 3:16-17). Всъщност, „Божието слово е живо и действено, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне на душа и дух, на стави и мозък, и е съдия на мислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12).
Божието Слово е основният фактор за промяна в живота на хората в църквата, а помазаното учение е учение, което е овластено от Светия Дух от подготовката до представянето, и което надхвърля духовната точност до подходящо приложение на истината, която „ни съобразява с образа на Христос“ (Римляни 8:29). Опасност дебне винаги, когато разчитаме на нещо друго. Затова трябва да се посветим на църква, където помазаното учение е основният метод за трансформация в живота на хората.
Преди време в неделя сутрин попитах някого: „Как мина седмицата ти?“ Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя започна да ми разказва за борбата и болката, с които се сблъскваше. Нямах представа за нейната ситуация и на пръв поглед никой друг нямаше да знае. Тази сутрин този човек се нуждаеше от помазано учение.
След това разговарях с майка, която сама отглеждаше две деца. Тя се притесняваше децата ѝ да посещават баща си в дома му, защото там имаше наркотици, алкохол, нямаше храна, нямаше време за лягане и им беше позволено да се возят на мотоциклета му без каска. Тя беше толкова отворена за помазано учение.
Една от дъщерите ни живее в Куинсланд. Тя е християнка, но рядко ходи на църква, но когато е с нас, с удоволствие идва на семейната служба. Като всеки друг родител или човек, който води някой, когото обича, ние се молим за помазано учение, когато тя дойде.
Имаме голяма отговорност да се посветим на място, където има помазано учение, което преобразява живота, да се молим за всеки, който преподава, и да позволим това помазано учение да преобрази нашия живот. „Ако някой има дарба да поучава, нека поучава“ великите истини на Писанието (Римляни 12:7).
2. Загриженост за изгубените
Трябва също така да се посветим на църква, където изгубените хора имат значение. След като разказа историята за изгубената овца, Исус каза: „Така и вашият Отец, Който е на небесата, не иска да погине нито едно от тези малките“ (Матей 18:14).
Ако позволите на една църква да следва естествения си ход, тя винаги ще стане вътрешно фокусирана. Естественият поток на енергия винаги ще бъде насочен към изграждането на вече съществуващите християни и грижата за „плащането на сметките и поддържането на сградата“, а не към рисковите усилия за достигане на нашите приятели за Христос. Ако бяхте Сатана и искахте да изсмучете живота от Църквата и да я доведете до колене, щяхте да спрете всяка евангелизация. Това, от което Църквата се нуждае, е непропорционална инвестиция в евангелизация.
За Коледа ми подариха видеоклип, наречен „Животът на купона“. Това е видео на Беки Тирабаси, писателка, която говори пред около 1000 млади хора. Когато била млада, баща ѝ я водел на църква всяка неделя; той бил главният посрещач, но бил алкохолик. Някой е трябвало да я предупреди, когато е пила за първи път на 17 години, че е дете на алкохолик. Беки започнала да пие, защото пиенето било начин да се забавлява, да забрави грижите си, да стане популярна.
Тя отишла в колеж и скоро пиела всеки ден. Пиела, докато припадне. На 21 години, на предсватбено тържество на приятелка, тя припаднала и се събудила на следващата сутрин в леглото до човек, когото почти не познавала. Не знаела как е попаднала там. Не знаела къде е колата ѝ. Не знаела какво е правила предната вечер. Знаела обаче, че е извън контрол алкохоличка и се мразела.
Беки ходеше на църква на Великден и Коледа. Тъй като беше Великден, тя отиде. Тя беше най-младият човек там и никой не ѝ говореше освен пазачът. Той се приближи до нея и каза: „Исус те обича точно такава, каквато си.“ Тя си помисли: „Ти не знаеш каква съм, иначе никога не би казал това.“
На 26 години, след като алкохолът унищожи всичките ѝ мечти и връзки, тя се изправи пред себе си и каза: „Това е!“ Спомни си за пазача, който ѝ говореше в онези редки случаи, когато ходеше на църква. Тя го намери в църковния мазе и плачейки каза: „Ралф, трябва да поговорим.“
Той каза: „Не, Беки, просто трябва да се помолим. Кажи тази малка молитва: „Скъпи Исусе, ела в сърцето ми.““ И така Беки се помоли: „Скъпи Исусе, ела в сърцето ми.“ Тогава той каза: „Беки, помоли Бог да прости греховете ти и ги изповядай на глас.“ И тя го направи, в порой: „Прости ми това, и това, и това, и...“ Докато тя продължаваше, очите му ставаха все по-широки и по-широки.
Когато свърши, той каза: „Беки, изражението ти се е променило. Когато станеш християнин, ставаш съвсем нов човек отвътре. „Старото отмина, и новото дойде!““ (2 Коринтяни 5:17).
Беки напусна църковния мазе и никога повече не пи. Тя каза на всички, че е станала християнка. Каза на приятелите си, а те казаха, че е получила нервен срив. Каза на гаджето си, а той се раздели с нея. Каза на родителите си, а те казаха: „Какво мислиш, че си била през целия си живот?“
Във видеото Беки каза: „Разказвам историята си, за да предложа надежда. Няма ситуация, пристрастяване или проблем, с който Бог да не може да се справи. Може да означава консултации, упорит труд и много сълзи – но можете да Го призовете сега за помощ.“ Тя завърши с думите: „Ходих на църква в неделя и повечето хора бяха християни. Имах много приятели, и някои от тях бяха християни. Но този пазач, непознат, имаше смелостта да ми разкаже за Исус. Той ми каза, че Този, когото обичаше, също ме обича. Колкото и пъти да го отблъсквах, той продължаваше да ми разказва за своя Спасител.“
Великата поръка ни казва да „идете и научете всички народи“ (Матей 28:19). Но трябва да има баланс между „отиването“ за евангелизиране на нецърковните и „правенето на ученици“, което е помагане на християните да растат. Трябва да се пазим да не бъдем църква, където всичко е фокусирано върху тези, които вече познават Христос, и никой не се грижи за изгубените. Притчата за изгубената овца ни учи на важността да намираме изгубените: „Повече радост ще има на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:7).
Ако Сатана иска да унищожи църквата, той трябва само да ни накара да се фокусираме толкова много върху себе си, че изгубените, тези, които са най-важни за Бога, да не са важни за нас.
Деяния 10 е за Петър, църковен водач, и Корнилий, търсач. Бог ги събира по забележителен начин и Корнилий, неговото семейство и приятели стават християни. Когато Бог се нуждаеше от някого, който да говори на търсач, Петър беше готов. Днес всеки от нас трябва да бъде готов, когато Бог иска някой да достигне до тези, които Го търсят. Нашата църква трябва да бъде такава, където изгубените хора са важни за нас, защото са важни за Бога.
3. Културна уместност
Трябва да се посветим на църква, която е културно уместна, като същевременно остава доктринално чиста. Павел направи своето общуване културно уместно както за евреи, така и за неевреи, за да привлече вниманието им „заради благовестието“ (1 Коринтяни 9:23). Той практикуваше това, когато отиде в Атина. Видя статуя след статуя на гръцки богове, включително една, издигната „на непознат бог“ (Деяния 17:23). Той започна точно там, използвайки цитати от техните собствени поети, за да проповядва добрата новина за Исус и Неговото възкресение (Деяния 17:16-34).
Исус беше най-актуалният комуникатор на всички времена. Когато говореше с рибари, Той привличаше вниманието им, като сравняваше евангелизацията с улов на риба. Когато говореше със земеделци, Той привличаше вниманието им, като говореше за сеене на семена и подрязване на лози. Друг път Той говореше за хора, които бяха убити от срутена кула. Исус черпеше примерите Си от всичко, което беше вплетено в тъканта на ежедневния опит.
Някой каза, че нашата работа е да заинтересуваме незаинтересованите. И ние правим това, като започваме оттам, където са те, и ги водим към библейската истина. За да направим това, трябва да сме наясно къде са хората и какво ги интересува.
Един журналист, който стана християнин, възкликна: „Не мога да повярвам, че църквите могат да вземат най-вълнуващата книга в света, Библията, и да я направят скучна!“ Заради тези, които водят нецърковен приятел или любим човек на църква, за да ги достигнат за Христос, ние трябва да се посветим на това да бъдем актуални, но доктринално чисти. Ако получим А за културна уместност и F за доктринална чистота, сме се провалили. Ако е обратното, също сме се провалили. И нехристияните, и Църквата губят.
От Колин Тизард
Следващия месец очаквайте Част 2 от тази поредица." } ] }
