Изпитване на делото на всеки човек
Магистратът
Магистратите в Римската империя са използвали специални тронове при провеждането на съдебни трибунали. Пилат, разследвайки обвиненията срещу Господ Исус, е използвал такъв престол, въпреки че е излязъл от съдебната зала, за да изслуша поддръжниците на Анна, Каиафа и Синедриона (Йоан 18:28-19:13). Подобно на това, Господ Исус ще заеме специален трон, когато съди „мъртвите, малки и големи“, чиито имена не са записани в книгата на живота (Откровение 20:11-12 KJV). Това ще бъде в самия край на времето, преди създаването на новото небе и новата земя.
Преди това, в края на настоящата епоха на благодат, Господ Исус ще заеме друг магистратски трон – но той ще бъде за съвсем различна цел. Там няма да има съдебни спорове, нито наказателни процеси. Това ще бъде оценка на живота и делото на всеки новороден християнин от Петдесетница до времето на завръщането на Господа за Неговата Църква. Тук не става въпрос за никаква земна империя, въпреки че Църквата с Христос всъщност ще управлява света. Тук става въпрос за Божието царство.
„Защото всички ние трябва да се явим [буквално: „да се проявим“] пред съдийския престол на Христос“ (2 Коринтяни 5:10). Това е една от големите житейски сигурности. Установихме кога ще се случи това страховито събитие. Сега трябва да разберем какво се случва в този ден и какви са възможните резултати за вярващите от тази епоха. В Римляни имаме почти същата фраза като в Коринтяни, с изключение на една дума. Апостолът е написал там, че всички ние трябва да застанем пред съдийския престол на Христос“ (Римляни 14:10).
Първото писмо на Павел до коринтяните включва подробно описание на това, което ще бъде съдено и какво ще се случи. Там ни се напомня, че имаме привилегията да бъдем „съработници с Бога“. За това ще бъдем възнаградени, всеки за своя принос (1 Коринтяни 3:8-9).
Строителите
В следващия стих Павел използва картината на строител, който строи. Павел обясни, че вече е положил основата, върху която коринтяните да строят. Това можем да разберем като неговото донасяне на евангелието на нашия Господ Исус Христос до тях и виждането им спасени и утвърдени. Апостолът описа себе си като „мъдър майстор-строител“, който е положил основата, върху която другите след това строят. Той продължи да предупреждава: „Но нека всеки внимава как строи върху нея. Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (ст. 10-11).
Дадено ни е много ясно указание как трябва да прилагаме тази идея за строене. Новият Завет използва думата „съзидание“ в решаващи моменти. Два пъти Павел заяви, че неговото служение е за съзидание, а не за разрушение (2 Коринтяни 10:8, 13:10). Какво означава това, можем да разберем от Римляни, където Павел увещава: „И тъй, моля ви, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива, свята, благоугодна на Бога жертва, което е вашето разумно служение. И не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (12:1-2). Има само един начин да направите това: като четете и размишлявате върху Божието Слово, Библията – изпълвайки се с него. Само така можем да бъдем изпълнени с Духа.
Псалм 1 ни разказва за блажения човек, чието „наслаждение е в закона на ГОСПОДА; и върху Неговия закон размишлява денем и нощем“ (ст. 2). Резултатът ще се отрази в това, което той изгражда в този живот: „И той ще бъде като дърво, посадено при водни потоци, което дава плода си навреме; и листът му няма да увехне; и всичко, което прави, ще благоуспява“ (ст. 3).
Притчи 8 разказва за Божието Слово и Мъдрост. „Защото устата Ми ще говорят истина; и нечестието е мерзост за устните Ми. Всички думи на устата Ми са в правда; няма в тях нищо извратено или покварено. Всички те са ясни за този, който разбира, и прави за тези, които намират знание. Приемете Моето наставление, а не сребро; и знание, а не отбрано злато. Защото мъдростта е по-добра от рубини; и всички желани неща не могат да се сравнят с нея“ (ст. 7-11).
Има още много. Прочетете Второзаконие 6, Псалм 19 и 119, и Филипяни 4:8; след това си задайте тези въпроси:
- Смея ли да изпълвам ума си с окултното, мръсни мисли, насилствени идеи или лъжите на света, и все пак да очаквам да раста в благодат и в познанието на Господ Исус Христос (2 Петрово 3:18)?
- Мога ли да очаквам Бог да бъде доволен от мен и да ме възнагради, ако не съм предал сърцето и ума си на Този, Който се стреми да ме преобрази по образа на Своя Син (Римляни 8:29; Колосяни 3:10)?
- От кого е доволен Бог? Не е ли от Своя възлюбен Син, в Когото Той е благоволил (Матей 17:5; 2 Петрово 1:16-18)?
Сградата
Връщайки се към 1 Коринтяни, виждаме, че можем да строим, използвайки два вида материали: „злато, сребро, скъпоценни камъни“ или „дърво, сено, слама“ (3:12). Каквото и да правим, ние строим с един от двата вида материали – скъпоценни или безполезни. Интересно е да се отбележи, че първата категория строителни материали е свързана в Притчи 8 с дадените от Бога наставления (сребро), знание (злато) и мъдрост (рубини).
Следващите три стиха в 1 Коринтяни съдържат както предупреждение, така и уверение. В Откровение Йоан видя очите на Господ Исус „като огнен пламък“ (1:14). Той вижда и знае всичко; нищо не е скрито от Неговия поглед, дори във вътрешната тъмнина на нашите грешни умове. „Огънят ще изпита делото на всеки човек какво е“ (1 Коринтяни 3:13).
За да не си помисли някой, че тук има опасност от загуба на спасението, не за това става въпрос в пасажа. Той е свързан с печалба или загуба според това как вярващите са живели и действали в този живот. Когато повярвахме в Господ Исус, преминахме от смърт към живот и имахме Божията гаранция, че не можем да бъдем изгубени. „Който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на осъждане, но е преминал от смърт към живот“ (Йоан 5:24).
Обещанието е първо за „награда“ за вярна служба, след това гаранция, че дори ако всичко, което сме построили, бъде изгорено, „той сам ще се спаси; но така, като през огън“ (1 Коринтяни 3:14-15). С други думи, бихме могли да бъдем като някой, изваден от горяща къща, където всичко, което някога е притежавал, е напълно унищожено, но животът му е спасен. Само при съда на великия бял престол отделни хора – грешници, които не са повярвали в Бога – ще бъдат „хвърлени в огненото езеро“ (Откровение 20:10-15).
Короните
Господ Исус ще даде няколко неща за вярна служба: корони и повишения. Представете си, че коленичите пред Господ Исус, докато Той ви казва: „Браво, добри и верни слуго“ (Матей 25:21). Няма ли това да бъде много, много по-добре от всички богатства и почести, които този свят може да предложи? Това са короните на победата, които Господ наистина и истински иска да ни даде.
Павел пише, че короните на победителя за вярващите са „нетленни“, докато атлетите на този свят печелят само „тленни“ корони (1 Коринтяни 9:25). Картината е от древния свят, където се е давала корона от листа, но дори златен медал не може да се сравни с това, което Господ Исус е приготвил за нас!
Пишейки до Тимотей, Павел говори за „венец на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в онзи ден; и не само на мен, но и на всички, които обичат Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:8). Павел потвърди, че самият Господ Исус ще раздаде тези награди.
„Венец на живота“ е обещан на всички, които обичат Господ Исус (Яков 1:12). Това е допълнително дефинирано и показано, че не включва всички християни, тъй като думата, преведена като „любов“, означава „саможертвена любов“. Не всички от нас имат такава любов и преданост. Господ в писмото Си до църквата в Смирна изясни това, казвайки: „Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венец на живота“ (Откровение 2:10).
Трети венец е „венец на славата“, който е награда за вярна служба като старейшини в пастирство и надзор. „И когато се яви Главният Пастир, ще получите венец на слава, който не повяхва“ (1 Петрово 5:1-4).
Повишенията
В допълнение към наградите, има и повишения според това как сме изпълнявали задълженията си. Ясно е, че трябва да свидетелстваме, да учим и да правим ученици, действайки като посланици за Христос (2 Коринтяни 5:20; Ефесяни 6:20). Ние сме призовани и оборудвани за тези задачи сега, но ще бъдем издигнати до по-голямо служение в управлението на Божията вселена през хилядолетието и завинаги в новото небе и новата земя.
В притчата за талантите, както е описана в Матей 25:13-30, виждаме в картина Господ, който дава на Своите слуги таланти – пет, два или един – „според неговата способност“. Слугите с пет и два таланта удвоиха повереното им богатство и Господ ги похвали като „добри и верни слуги“. След като бяха верни в малко неща, Господ ги направи „управители над много неща“. Друг „верен и мъдър слуга“, който върши това, което му е поверено, се намира в Матей 24:45-47.
Лука 19:12-27 описва друг аспект на наградите и повишенията. Преди да замине за далечна страна, Господ даде на десетте Си слуги по една лира сребро или злато. Двама от слугите спечелиха различни суми. Съответно, Господ каза на единия: „Имай власт над десет града.“ Друг слуга, който спечели пет лири, стана управител над пет града. Тези награди бяха пропорционални на службата на човека в този живот, използвайки даровете, които Бог ни е дал.
Друг момент е в Евреи. „Защото на ангелите Той не е подчинил бъдещия свят, за който говорим“ (2:5). Писателят продължи да цитира Псалм 2, показвайки ясно, че Господ Исус е Този, Който изпълнява псалма. Въпреки това, ние също знаем, че има паднали ангели, които в момента управляват народите на този свят и вероятно градовете също. Може да ни е трудно да разберем термина „град“, както е използван в Лука 19, но в древния свят той включваше територията, която всеки град управляваше, от няколкостотин акра до огромна империя като Рим.
Може би ние, ако сме заслужили привилегията, ще бъдем повишени над териториите, някога управлявани от падналите ангели. Някои подробности за тези ангели могат да бъдат намерени в Даниил 10 и други Писания.
Независимо дали разбираме всички въпроси, свързани със съдийския престол на Христос, или не, нека Му служим вярно ден след ден, докато живеем в този свят. На Него да бъде славата!
