Предисторията на едно ново дело
Евангелието на Царя, „Син Давидов и Син Авраамов“ (Матей 1:1, НКВ), е написано от Матей, който е наричан и Левий. Докато работи като бирник, той става ученик, когато среща Господ Исус (9:9), който по-късно го призовава да бъде един от Дванадесетте. Още от самото начало Евангелието на Матей показва, че Божият народ не е бил готов да приеме своя обещан Цар.
По това време Ирод Велики управлява, а римляните окупират Израел. Ирод прави всичко възможно да угоди на римските владетели, но е параноичен – винаги се страхува от възможни конкуренти. Когато чува от мъдреците, дошли от Изток, че се е родил еврейски цар, Ирод разбира от еврейските книжници къде трябва да се роди Месията и се опитва да убие бебето Исус.
Около 30 години по-късно Бог изпраща Йоан Кръстител да бъде предтеча на Месията, за да подготви Божия народ да приеме своя Цар. След интензивно разследване религиозните водачи отхвърлят служението на Йоан, но много хора от различни групи на обществото откликват на проповедта му и се покайват. Йоан ги кръщава.
След това Господ Исус, който не е имал нужда да се покайва, се идентифицира с тези ученици чрез Своето собствено кръщение (3:16-17). По този повод Бог отваря небесата и провъзгласява Своето удоволствие от Царя, Божия Син, истинския Месия или Помазаник (виж Деяния 10:38). Веднага след това прогласяване Сатана изкушава Исус в продължение на четиридесет дни в пустинята, преди Бог да изпрати Господа да започне Своето публично служение. От човешка гледна точка, Неговото служение е голям успех (Матей 4); но Господ познава сърцата и знае, че ще бъде отхвърлен, както са предсказали няколко пророци. Затова Той обучава учениците Си съответно (Матей 5-7).
Матей 8-9 накратко обобщава публичното служение и чудесата на Господа, демонстрирайки, че Той е Месията, за когото са говорили пророците. Бог потвърждава, че Исус е обещаният Месия чрез многото чудеса и знамения, които Му дава да извърши (виж Деяния 2:22). Равините учат, че само обещаният Месия ще може да лекува прокажени, да дава зрение на слепи – дори на родени слепи – или да изгонва ням демон. И точно това се случва! Въпреки това, след по-нататъшно разследване водачите решават, че не могат да Го приемат, и скоро заговорничат за Неговата екзекуция (Матей 12:14).
Приблизително по същото време Господ изцелява обладан от демон човек, който не може да вижда или говори. Никой не може да принуди демона да напусне този човек. Господ Исус извършва за този човек огромното чудо на избавление и изцеление, което доказва, че Той е Месията (ст. 23). Еврейските водачи, които учат, че само Месията може да направи нещо подобно, сега приписват това чудо на Веелзевул, или Сатана (ст. 24), въпреки че то е толкова забележително, че множествата се чудят дали Исус е Божият Месия (ст. 22-23).
Всичко това показва продължаващата битка между Бог и Сатана, тъй като Господ не само опровергава техните аргументи, но и доказва, че целият народ под тези водачи е станал виновен за богохулство против Светия Дух, което не може да бъде простено. В резултат на това, през 70 г. сл. Хр. цялата религиозна система, някога дадена от Бог, но извратена от Неговия бунтовен народ, е унищожена (ст. 31-45). Въпреки това, Бог е подготвил остатък в Израел от верни ученици, сред които Той ще извърши нещо ново (11:20-30). Това е предисторията на Матей 13, която въвежда ново дело.
Ново дело
Отхвърлянето от собствения Му народ сигурно е било трудно за Господ Исус да приеме, поне от човешка гледна точка, но Той предава цялата ситуация на Своя Отец, знаейки, че Божиите планове ще се изпълнят (виж Исая 49:4-13). Той показва на религиозните водачи тяхната грешка и глупост и ги оставя на Божиите по-нататъшни действия в дисциплина (Матей 12:25-45), докато Той се идентифицира с вярващия остатък, който съществува сред народа (ст. 46-50). В този контекст Исус напуска къщата, в която е учил учениците, и отива на морския бряг, където сяда да учи множествата с притчи (13:1-3).
Господ променя подхода Си поради отхвърлянето Си. По-рано Той е извършвал всякакви чудеса за всички, доказвайки, че е обещаният Месия. След отхвърлянето Си обаче Той извършва чудеса само за онези, които изразяват вяра в Него. Исус цитира пророк Исая (виж по-късно), за да покаже, че подходът Му се е променил според Божиите правителствени действия с Израел. Говорейки в притчи1, Той скрива истината от масите, докато я обяснява на истинските ученици по онова време и на искрените последователи оттогава (Матей 13:10-23,34-36,38,52).
Господ Исус се представя в първата притча като Сеяча, който започва ново дело. Новото е, че Неговите ученици също ще се включат, тогава и през цялото време, докато Месията е отхвърлен от собствения Си народ, докато Неговият народ отново не Го призове (23:39). Тази притча и следващите се занимават с няколко въпроса, които учениците трябва да разберат, за да знаят как да действат по време на отсъствието на Царя.
Освен това, тези и други пасажи показват, че докато Христос ще отсъства от Своя народ и тази земя, Той ще изгради Своето Събрание (16:16-18). Той ще вземе хора от евреи и езичници и ще ги събере в едно стадо и едно тяло (Йоан 10:16; Ефесяни 2:11-22). С други думи, учениците ще имат работа, докато Учителят е все още с тях на земята, но действителното изграждане на Неговата Църква започва след Неговата смърт, възкресение и възнесение, и след идването на Светия Дух (Деяния 2). То ще бъде завършено при грабването на Църквата (1 Солунци 4:14-18). Около седем години по-късно Господ ще се яви в слава на тази земя (Матей 25:31-46). Трима ученици получават предварителен поглед и предвкусване на планината на Преображението на Неговата идваща слава, което потвърждава много старозаветни пророчества (17:1-13; 2 Петър 1:16-18).
Преди всичко това да се случи, Господ обяснява на учениците Си много подробности от седемте притчи (Матей 13:16-17,18-23,36-50). Той завършва с осма притча за обучен книжник, способен да изважда от съкровището си нови и стари неща (ст. 52). Днес Господ желае ние да бъдем такива обучени ученици.
Преглед на седемте притчи
Когато Господ Исус дойде при Своя народ, те не Го разпознаха като Божия обещан Месия; само остатък от истински вярващи Го приеха (Йоан 1:11-12). И все пак Той щеше да изпълни Своето планирано дело въпреки многото противопоставяне и неверие. Общо казано, притчите показват усилията на Злия срещу Господа, докато Той работеше на земята, както Той работи сега2 от небето във връзка с Църквата, и когато Той ще работи във връзка с Израел в близко бъдеще.3
Исус представя основите на Своите учения за Своето ново дело в първата притча, тази за Сеяча, в четири части. Семето е Божието Слово (Лука 8:11), посято от Човешкия Син (Матей 13:37) и показано в своя плод.
ЧЕТИРИ ПОЧВИ
ЧЕТИРИ РЕЗУЛТАТА
Пътека Семената са изядени от птиците. Следването на религия, човешки правила и разпоредби, пречи на приемането на семето.
Нива с каменисти места В почвата без дълбочина на земята поради камъните, разпръснатото семе не може да процъфтява.
Парцел с тръни Семето дава първоначален плод, но растежът му е възпрепятстван или спрян от тръните.
Добра земя Добрата почва дава добър плод.
Господ добавя общо изявление, за да подчертае човешката отговорност: „Който има уши, нека слуша!“ (ст. 9, ESV). Божият суверенитет в плановете и контрола никога не отменя човешката отговорност, въпреки че само Бог контролира и двете страни.
Забележително е, че Матей записва намаляващи резултати – 100, 60 и 30 пъти – докато описва последователността на диспенсациите и техните развития под човешка отговорност. Господ Исус, който е Царят, оставя делата на Царството4 в човешки ръце, докато Той отсъства от тази сцена. Това е нов елемент, защото не е бил известен в Стария Завет (ст. 35).
Марк представя Слугата, който призовава и подготвя Своите слуги, с нарастващи резултати: 30, 60 и 100 пъти (Марк 4:8). В тази връзка, втората притча в Марк 4:26-29 за семето е записана само в това евангелие. Тя е за човек, който посява, след това спи и става, нощ и ден, като семето покълва само, без той да знае как, до времето на жътвата. Тогава той отново поема контрола. Наистина можем да видим характера на Слугата на Господ Исус в тази притча.
Лука подчертава, че семето е Божието Слово, което е съвършено, даващо 100 пъти, въпреки че е свързано с човешката отговорност на честно и добро сърце, заедно с постоянство (Лука 8:8,15). Още веднъж, човешката страна не може изцяло да бъде отделена от Божия суверенитет, но Божието Слово прави разлика между двете.
Друг момент, който трябва да се отбележи, е, че Господ представи на тълпата още три притчи. Дадени като притчи две, три и четири, те са за семето, посято от враг, синапеното зърно и полученото дърво, и жената, която скрива квас или мая в чистото брашно. Матей завършва този раздел с цитат от пророк Асаф, псалмист, надарен от Бог да събира нещата със забележителна мъдрост: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изрека това, което е било скрито от основаването на света“ (Матей 13:35; виж Псалм 78:2).
След като Господ представи горните четири притчи, Той се оттегли от множествата и влезе в „къщата“ заедно с учениците Си (Матей 13:36). Там Той им обясни значението на първата притча за Сеяча и четирите почви, отговори на въпросите на учениците и добави подробности за бъдещите развития в края на века5 (ст. 36-43).
Господ даде повече наставления относно първата притча за различните почви и истинското семе и в светлината на другите притчи. Втората притча беше за фалшиво семе, много подобно на външен вид, но с много различни резултати (ст. 24-30). Тя описва усилията на Противника – „враг“ (ст. 28) – да поквари, обърка и унищожи, но Бог няма да позволи доброто семе да отиде на вятъра. Чрез тази притча Исус наставлява учениците да чакат на Бог, вместо да вземат нещата в свои ръце и да се опитват да променят или подобрят6 света.
Третата притча е за неестествения растеж на малкото синапено зърно в голямо дърво, което в Писанието обикновено представлява мощна система. Тази притча илюстрира външното развитие на небесното царство както е поверено в човешки ръце в огромна религиозно-политическа система, където силите на злото7 намират място за престой. След смъртта на апостолите, измамни духове и погрешни доктрини проникват в новото Божие свидетелство (1 Тимотей 4:1-3; 2 Петър 2:1; 1 Йоан 4:1), насърчавайки неравностоен ярем между Църквата и света.
В този контекст, четвъртата притча описва тайните дейности на жена, която скрива квас в три мери чисто пшенично брашно, докато всичко не се закваси (Матей 13:33). Квасът, или маята, никога не представлява нещо добро; той винаги се отнася до зло, било то в морала или в доктрината. Ето защо той трябваше да бъде отстранен, преди да може да бъде принесено пасхалното агне. Господ предвиждаше идващата поквара и Той подготви учениците Си да се справят с нея, било то квасът на религиозното лицемерие, ортодоксията или амалгамите (смесването на правилно и грешно). В интимността на къщата, Господ даде на учениците подробности за тези четири притчи, но в този преглед не можем да обсъдим всички подробности.
Разкрити и обяснени по-нататъшни тайни
След това Той им разказа още три притчи, петата, шестата и седмата, за съкровището в нивата, перлата в морето и мрежата, която лови риба. Целта на тези последни три притчи беше да подготви учениците – и нас днес – да вникнем в Божиите мисли относно „тайните“ на небесното царство и да можем да познаваме и прилагаме Писанията като добре обучени ученици (виж ст. 35,44,52).
Съкровището в нивата се отнася до правата, които Господ има върху цялата земя, защото Той е Създателят и Изкупителят, който по право притежава нивата (прочетете Откровение 4-5). Когато дойде времето, Той публично ще заяви нивата като Своя, защото целият свят принадлежи на Него (Матей 13:38,44). Забележете миналото и сегашното време: Делото е минало, но съкровището е настояще. В притчата за перлата научаваме, че в рамките на Божието изкупително дело и въз основа на Неговия съвет от преди основаването на света, Търговецът е намерил нещо с изключителна стойност. Тук миналото време е свързано с Божия вечен съвет.
Нека също така да разберем, че Божият съвет относно Църквата е от преди основаването на света (Ефесяни 1:4), осъществен във времето въз основа на изкупителното дело на Агнето (1 Петър 1:20). Той е различен от Божиите планове за и във връзка с Израел, които са от основаването на света. Независимо дали от преди основаването на света, както е свързано с Църквата на живия Бог (Ефесяни 1:4), или от него (Матей 13:35, 25:34; Откровение 17:8 и други пасажи), и двата плана изискват първо да бъде извършено делото на изкуплението.
Накрая, притчата за мрежата предвижда развития, които ще се случат към края на века, тъй като описва окончателното разделение между доброто и злото. Препъни камъните представляват причини, извършители на неправда или други пречки, които ще бъдат отстранени; докато истинските ученици и победители ще бъдат почетени (Матей 13:40-43).
Не бива да поставяме църковните или църковните въпроси на едно и също ниво с въпросите на царството. Що се отнася до първото, за вярващите се изисква отделяне от злото, заедно със самоосъждане. Това не означава, че можем да наложим принципа на отделяне от злото на света, в който живеем, в опит да го подобрим, например. Във връзка с царството, Бог ще се справи с този свят, когато дойде времето и когато Той изпрати Своите ангели (ст. 41,49).
След тези наставления Господ Исус попита учениците дали са разбрали всичко, и те отговориха: „Да“ (ст. 51). Това доведе до осма притча за книжник, който стана обучен ученик за небесното царство (ст. 52). Господ сравни такъв ученик с домакин, който притежава съкровище от стари и нови неща, които да използва за полза на другите. В апостол Павел имаме пример за такъв господар на къщата, добър настойник, чрез когото можем да научим много неща (виж 1 Коринтяни 11:1; 2 Коринтяни 12:2; 2 Тимотей 2:1-2, 3:14; плюс други Писания).
Резюме на Матей 13 и няколко сравнения
Чудесна привилегия и голямо предизвикателство е да бъдеш наставляван в Божиите неща. Господ Исус представи тези притчи, след като беше отхвърлен от Своя земен народ, показвайки, че Божиите планове трябва и ще бъдат изпълнени. Седемте притчи за небесното царство се разделят на група от четири и една от три. Групата от четири може да бъде подразделена на два комплекта от по две:
Сеячът с различни резултати подготвя сцената (първа притча), и фалшификаторът с неговата работа (втора притча), и
- Има външен растеж (трета притча) и вътрешно развитие (четвърта притча).
- Последните три от седемте притчи за царството описват неща, които са по-трудни за разбиране, подчертавайки стойността, която тези неща имат за Господа, Царя:
- Съкровището (пета притча),
- Перлата с голяма цена (шеста притча), и
- Добрите риби или „праведните“ (седма притча).
- Те са за Царя, докато злите и нечестивите ще бъдат отстранени и съдени (ст. 47-50).
В заключение предлагаме, че поредиците от седем в Писанието често са взаимосвързани, но това не означава, че всички служат на една и съща цел. Връзката между седемте притчи за небесното царство (Матей 13) с посланията на Господа до седемте църкви (Откровение 2-3) е по-очевидна от тяхната връзка със седемте дни на сътворението или седемте Господни празника. И все пак, някои връзки съществуват и там.
Това е храна за по-нататъшно размишление. Медитацията с молитва върху тези Писания ще ни доведе до възхищение от Божията мъдрост и ще донесе хвала, поклонение и почит на Него. Всичко това ще ни помогне да бъдем изпълнители на Словото, а не само слушатели (Яков 1:22). Хвалете Неговото име!
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Думата „притча“ означава „нещо, хвърлено настрана“ и често се използва за илюстриране или изясняване на важна истина, поради което понякога се използва терминът „подобие“. Също така отбележете, че притча или картина илюстрира нещо, което Новият Завет по-късно учи като
- Господ определено победи Сатана на кръста (Колосяни 2:15). И все пак Бог позволява на врага да продължи своето противопоставяне, защото Сатана не може да направи нищо друго. Това е част от Божия върховен контрол и начини, които водят до изпълнението на Неговите планове (Римляни 11:33-36).
- След това Сатана ще бъде вързан за 1000 години и няма да има влияние на земята. След 1000 години той ще бъде освободен за кратко време и след това ще бъде хвърлен в огненото езеро (Откровение 20). Това са Божиите действия и част от Неговите пътища (виж предишната крайна бележка).
- Матей говори за Божието царство, когато набляга на моралните въпроси, но често използва термина „небесно царство“. Те по същество са едно и също, но според еврейските обичаи, последният термин избягва споменаването на Божието име
- Новият Завет по-късно дава допълнителна светлина относно подробностите на събитията, които ще се случат след грабването на Църквата.
- Вярващите живеят в този свят, за да бъдат свидетелство за него, но не с цел да го подобрят. Този свят лежи в злия (1 Йоан 5:18-19) и е от него (3:12). Истинските победители могат да оцелеят в него (2:13-14), но никой не може да го подобри.
- Небесните птици представляват силите на злото, свързани с „княза на въздушната власт“ (Ефесяни 2:3).
Очаквайте заключението на тази поредица следващия месец.
