Случаят с разбойника на кръста, който повярва, е забележително красива илюстрация на могъщото Божие дело в една душа – пълната промяна в човека. И освен това, в тази сцена имаме могъщото дело на Христос за него, което му позволи да заеме мястото си с Христос още същия ден.
Случаят с другия разбойник също е наистина и дълбоко тържествен – душа, преминаваща от този свят в друг, приближаваща портите на вечността, от която няма връщане, с подигравка на устните си и присмех към Благословения в устата си: „Ако си Христос, спаси Себе Си и нас.“ Дълбоко тържествен е такъв последен час от краткия живот на човека тук, без Христа, без вяра, грешащ против собствената си душа. Добре е казано за нечестивите: „Няма болки в смъртта им; но силата им е твърда. Те не са в беда като другите хора“ (Псалм 73:4-5).
Вярващият разбойник и страхът от Бога
Нека погледнем същия час в живота на другия разбойник – най-светлия час, който някога е познавал. „Другият, отговаряйки, го смъмри, казвайки: „Не се ли боиш от Бога?“ – великолепна илюстрация на Божието дело в една душа. Започна само с една малка дума, но дума, чрез която човек чете сърце, което е било научено на пътищата на мъдростта, защото „страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10). В тази малка дума имаме скъпоценно Божие дело в неговата душа. За нечестивите е казано: „Няма страх от Бога пред очите им“ (Римляни 3:18). Бог не е във всичките им мисли. „Не се ли боиш от Бога?“
Тук беше коренът на тази могъща промяна в този човек: свещеният страх от Бога. Бог имаше своето правилно място в неговите мисли, въпреки че той все още не Го познаваше като Спасител. Беше като коментара на Авраам за мъжете от Герар: „Наистина, страх от Бога няма на това място; и те ще ме убият заради жена ми.“
Страхът от Бога пазеше сърцето на Йосиф, когато беше в земята на своето изгнание: „Как тогава мога да извърша това голямо зло и да съгреша против Бога?“ Това е, което пази сърцето в свят на грях. То е началото на мъдростта. Неговото отсъствие оставя място за действията на покварената и зла човешка воля.
Водещият принцип на благочестивия страх
Можем ли да попитаме как е при нас? Можем ли да кажем, че този свят страх от Бога е бил водач и оформител на всички мисли и намерения на сърцето ни, действията на живота ни и мотивите, които са управлявали пътищата ни? Всичко това управлявано ли е от страха от Господа? Неговият страх ограничавал ли е волята ни? Йов беше човек, който „се боеше от Бога и се отклоняваше от злото“; Корнилий, който „се боеше от Бога с целия си дом“. „Тези, които се бояха от Господа, често си говореха един на друг; и Господ слушаше и чуваше, и книга за спомен беше написана пред Него за тези, които се бояха от Господа и които мислеха за Неговото име“ (Малахия 3:16). Това беше доказателство за вярата на Авраам: „Сега знам, че се боиш от Бога“ (Битие 22:12). Сега този „страх от Господа е извор на живот, за да се отклони от примките на смъртта“ (Притчи 14:27). Той „води към живот“ (Притчи 19:23),
и виждаме това толкова забележително в разбойника на кръста. Той го доведе до това да заеме истинското си място пред Бога. Благословен мир – да признае напълно своето истинско и правилно състояние пред Бога и така да приеме присъдата на смъртта в собствената си душа, както той направи. Как Божието дело ставаше все по-светло и по-светло, докато той не беше с Христос в рая! Бог имаше своето истинско място в неговата душа, а той беше на истинското си място пред Бога!
