И така ли е, аз ще бъда като Твоя Син Тази ли е благодатта, която Той спечели за мен? Отче на славата, мисъл отвъд всяка мисъл, В слава до Неговото благословено подобие доведена!
О, Исусе, Господи, Който ме възлюби като Себе Си? Плод на Твоето дело! С Теб, също там, да видя Твоята слава, Господи, докато безкрайни векове се търкалят, Аз самият наградата и труда на Твоята душа.
И все пак трябва да бъде! Твоята любов нямаше покой, Ако Твоите изкупени не бяха напълно благословени с Теб – Тази любов, която не дава като света, но споделя Всичко, което притежава, с възлюбените Си сънаследници!
Нито само аз; всички Твои възлюбени, завършени, В слава около Теб с радост ще се срещнат; Всички като Теб, за Твоята слава като Теб, Господи! Върховен обект на всичко, от всички обожаван!
И все пак трябва да бъде така! Съвършено състояние, Да посрещнем съвършената Христова любов – това, което очакваме; Надеждите, желанията на Духа, в нас втъкани, Настоящата ни радост – изпълнена с живи благословения.
Сърцето е удовлетворено, не може да иска повече; Всяка мисъл за себе си е вече завинаги отминала; Христос, Неговият несмесен Обект, изпълва сърцето В блажена обожаваща любов – неговата безкрайна част.
Отче на милостта, в Твоето светло присъствие Всичко това ще се разкрие в светлината; Всички Твои деца с радост ще познаят Твоите съвети Изпълнени; търпеливи в надежда, докато са тук долу.
— Дж. Н. Дарби
