Преди много години, в малка къща на брега на река Хъдсън, живеел мъж със съпругата си и малкия си син. Той отговарял за железопътния мост, голям въртящ се мост близо до къщата им, който трябвало да отваря за преминаване на големи лодки и да затваря, за да могат влаковете да пресичат реката. Тъй като не можел да напусне поста си през деня, съпругата му носела обяда му през моста.
Един ден обаче съпругата му не могла да отиде до малката къща от другата страна на моста, където той седеше на контролния панел, затова майката попита малкото момче дали смята, че е достатъчно голямо, за да занесе обяда на татко. Той се почувства много почетен, че го помолиха да свърши тази работа сам. Той увери майка си, че ще бъде много внимателен и ще се справи добре, затова тя го целуна и го изпрати по пътя му.
Когато наближи големия мост, той се почувства малко несигурен, но виждайки баща си на другия край, му даде нова смелост. Носейки кошницата за обяд, която беше почти толкова голяма, колкото самият той, той бавно вървеше по релсите. Баща му, осъзнавайки, че наближава обяд, погледна през прозореца. Той беше щастлив да види колко голям става малкият му син и с любов го наблюдаваше как прави малките си, внимателни стъпки. Малкото момче вървеше напред и напред, гледайки само право напред, когато за ужас на бащата влак свирна за моста.
Сигналът по релсите уведоми влака, че мостът вече е затворен, така че той не намали скоростта. Бащата бързо осъзна, че синът му е точно по средата на моста и няма да има шанс да избяга от приближаващия влак. Когато влакът се появи, бащата си помисли, че може да спаси сина си, като отвори моста – но това щеше да струва живота на всички във влака. Смело той задържа моста затворен и бързо движещият се влак безопасно стигна до другата страна.
По-голямата цена
Хората във влака бяха спасени, но на голяма цена – сина на мостовия пазач. Спасяването на тези хора струваше на бащата единствения му син, а на сина – живота му. Точно като мостовия пазач в историята, Бог
не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас (Римляни 8:32).
В голямата Си любов към нас, Бог избра да даде
Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот (Йоан 3:16).
Когато Бог видя нашето ужасно, изгубено състояние, причинено от греха, Той (праведният Съдия) знаеше присъдата за вечно наказание, която ни очакваше. Той също така знаеше единствения начин да бъдем спасени от тази присъда, затова изпрати Своя единствен Син да стане наш Спасител. Исус, като понесе присъдата за греха – на наше място – на кръста на Голгота, осигури спасение и прошка за всички, които ще я приемат. Помислете за цената, платена от Отца и Сина, за да ви предложат спасение. Няма нужда повече да носите бремето на греха си, нито да се изправяте пред необходимото наказание за отделяне от Бога в мъченията на вечния ад (Откровение 20:15).
Исус плати цената за вас; всичко, което трябва да направите, е да Му се доверите днес като ваш Спасител.
