Тези, които не са проповедници в техническия смисъл на думата, но въпреки това са призовани да бъдат свидетели на Христовата истина – и всеки християнин е призован за това – могат да получат помощ от опита на онези, които Бог е използвал специално в Своето служение.
До последно Лутер усещал как коленете му се тресат, когато се качвал на амвона. Бънян, на път да проповядва, често бил обхващан от странна слабост и безсилие, така че едва успявал да се довлече до определеното място.
Спърджън говореше за бремето на Господа като „бреме, което понякога смазва цялата ми мъжественост в праха на смирението.“
Уилям Бърнс, при първото си завръщане от Китай, когато го попитаха какви са емоциите му, когато се обръща към китайците, отговори: „Госпожо, изгубените и Христос за тях.“
За Ричард Бакстър се казваше, че „спечелването на души за Христос е единствената цел, за която е живял.“
Именно това чувство за величието на невидимите неща, пълната безполезност на всяка плътска мъдрост или сила, това състрадание към множествата и оценяване на пълнотата на Христос; това чувство за абсолютна необходимост от Божествена сила, прави служителя успешен и е залог за бъдещо благословение.
