Сега ние, християните, трябва да помним, че сме стигнали до края на всичко. Очевидно Петър не е имал предвид, че когато е писал, някъде около 60 г. сл. Хр., е достигнат краят на това разпореждане, а по-скоро, че е достигнато последното разпореждане – това е „последното време“. Съдията е съвсем готов (ст. 5); Той стои „пред вратата“ (Яков 5:9), готов да влезе в съда и да заеме мястото Си, за да започне съдът. Всичко тогава е било съвсем готово за съд още в самото начало на епохата, в която живеем, и само дълготърпението на Бога задържа съда (2 Петър 3:9). Колко трезви и бдителни в молитва трябва да бъдем тогава!
Повече от това, ние трябва да бъдем белязани от пламенна любов помежду си и от използването на всеки дар и способност за Божия слава, от Когото произлизат всички такива неща. Светът е студено и критично място; християнският кръг трябва да бъде място на топла любов. Когато любовта между християните съществува с пламенност, тя се изразява пасивно в покриване на множество грехове и активно в даване и гостоприемство.
Уви, има много грехове, дори сред истинските вярващи. Антагонистичният свят се радва да рекламира греховете на вярващите, провъзгласявайки ги от покривите. Любовта в християнския кръг ги чувства като свои собствени и ги покрива. Когато един християнин се занимава с рекламиране на греховете на друг християнин, той по този начин рекламира собственото си плътско състояние. Мнозина от нас биха били доста внимателни да не рекламират греха на някой друг вярващ, който случайно се среща с нас на нашите публични събирания. Дали сме толкова внимателни по отношение на вярващите, които не се срещат с нас?
