Бирникът Леви
Дали този бирник е бил левит? Ако е така, неговото унижение е било още по-голямо. Но към което и племе да е принадлежал, той е бил израилтянин и, ставайки бирник, е опозорил името и нацията си, и се е откъснал от приятелите си и вероятно от семейството си, за да бъде класифициран с езичници и грешници.
И за какво? Може да има само един отговор. Трябва да е било за злато. Златото го е доминирало, то е било повече за него от чест, слава, приятели, национална гордост. То го е втвърдило и към мнението на другите, защото той е седял на митницата на открития пазар, без да обръща внимание на презрението на съгражданите си. Той е бил презрян и унижен човек. И Исус го видял да седи там и му казал: „Следвай Ме.“
Реакцията на учениците
Заповедта сигурно е стреснала онези, които стояха наблизо, и особено Петър, Андрей, Яков и Йоан. Те бяха чули същата заповед и веднага я бяха послушали, оставяйки лодки и мрежи, и риби, и родители, и наемни слуги, но те бяха трудолюбиви и почтени мъже; може би груби и необразовани, но доколкото се знаеше, в живота им нямаше нищо, от което да се срамуват публично. И те Го бяха последвали, защото Неговият призив беше неустоим, и те смътно бяха прозрели в Него Изкупителя на Израел, и заради Израел, колкото и заради силата, която бяха почувствали в Неговото слово, те Го бяха последвали.
Но този бирник! Какво го интересуваше Израел? Той не беше патриот, той беше предател на нацията си. И можеше ли делото на Исус да процъфтява с такъв като него сред Неговите последователи? Общественото мнение определено щеше да бъде против Него заради този избор, както всъщност беше от този ден нататък, и нямаше ли тези почтени ученици да намерят това попълнение в техния брой за най-неприемливо и да поставят под въпрос мъдростта на Учителя си и да Го изоставят? И дали човекът, чиято сама душа беше изсъхнала от алчността си за злато, щеше да се вслуша в призива? Големият въпрос беше: Какво ще направи Леви?
Чудо на крайпътната будка
На тази крайпътна будка се случи чудо. Бирникът ОСТАВИ ВСИЧКО, СТАНА И ГО ПОСЛЕДВА. Не на вечерна служба, когато цялото възможно злато беше събрано и безопасно заключено, дойде този призив и беше взето това решение; това беше по време на работни часове, докато той събираше и броеше желаните монети. Тогава гласът на Господа го достигна и веригите, които го държаха, паднаха, и нов живот оживи мъртвата му душа, и той остави всичко, стана и последва Исус.
Може би в неудовлетвореното му сърце е имало таен копнеж и той не е могъл да го сподели с фарисеи, книжници или свещеници, защото те биха го отхвърлили, а той би се срамувал да го каже на по-низшите мъже, които са станали негови спътници. Но той със сигурност е бил там и е бил грешник с болна душа, с болест, която само се е влошавала от неговата алчност, и когато великият Лекар е минал и го е погледнал, е имало незабавен отговор на Неговия поглед и отговор на Неговия призив. Той е осъзнал, че Исус, Който го е търсил, е Този, от Когото е имал нужда, Този, на Когото е можел да се довери. Тогава това, което е смятал за печалба, той е отхвърлил като загуба заради превъзходството на познанието на Исус, Господа. Златото е загубило властта си над него и той е изоставил стария живот веднъж завинаги, оставяйки приходите от данъци на всеки, който би пожелал да ги вземе, защото славата на Царя е нахлула в тъмния му живот. Исус е бил по-добър от златото.
Божественото изискване
Той отговори на божественото изискване, защото Исус е Бог. Кой освен Бог има право да изисква мъже преди баща, майка, съпруга, деца, къщи или земи? И кой освен Бог може така да изпълни сърцето, че всяко правилно изискване да заеме подчинено място, и всяко зло да отпадне като счупена верига? И кой освен Бог може да вземе такива мъже, какъвто беше Леви, и да ги спаси, и да ги преобрази, и да ги оформи по Своята воля, и да ги направи щастливи служители на нуждите на другите? Щастлив е човекът, който чува в гласа на Исус гласа на Бога и му отговаря с незабавно послушание.
Хората бяха казали: „Днес видяхме странни неща“, когато видяха немощния човек да вдига леглото си и да си отива на собствените си крака към къщата си, прославяйки Бога; но те видяха по-странно нещо, когато алчният Леви, освободен от своята главна страст, последва Исус и със сърце, преливащо от нови и щедри чувства, събра в къщата си голямо множество бирници и други, за да чуят гласа, който го беше освободил. Той беше спрял да събира шекели и беше започнал да избира души. Да, по-голямо чудо беше извършено върху Леви, отколкото върху неговия парализиран съсед, защото това беше морално и духовно чудо, променящо самата му природа.
Мисията на Спасителя
Книжниците и фарисеите роптаеха, но сърцето на Спасителя се радваше и пиршеството на Леви Му даде възможност да провъзгласи Своята благодат и да обяви Своята мисия.
„Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Аз не дойдох да призова праведните, а грешниците към покаяние“ (Лука 5:31-32).
