След десетилетия пленничество за евреите във Вавилон, Бог подбуди персийския владетел Кир да провъзгласи тяхната свобода. Повече от 40 000 се завърнаха в Юдея. След като се настаниха в градовете си, те се събраха в Йерусалим, за да принесат жертви на възстановения олтар и да спазват Празника на шатрите (Ездра 3:1–5). Въпреки това, „основата на Господния храм още не беше положена“ (ст. 6). Бяха наети работници и бяха поръчани доставки (ст. 7), но минаха още седем месеца. Накрая, както обяснява стих 8, Зоровавел и Исус започнаха проекта.
Понякога най-трудното нещо е да се направи начало. Може да имаме духовни, богоустановени желания предвид, но тогава идва моментът, когато трябва да протегнем ръцете си и действително да започнем. Може да е обезсърчително. За евреите в Йерусалим храмът, който строяха, щеше да бъде много по-малко славен, отколкото биха искали. Когато беше положена основата, онези, които помнеха Соломоновия храм, плачеха, когато осъзнаха колко незначително изглежда тяхното строителство. Това беше последвано от период на обезпокоителна опозиция от техните противници. Поради обезсърчение, страх и разочарование, работата спря и проектът остана в застой почти двадесет години.
Дали слабостта на проекта или прекъсването на работата означаваше, че Зоровавел и Исус са сгрешили, като са започнали? Със сигурност не! Тяхното начало почете Господа. В крайна сметка, както Бог подбуди хората да направят начало, така Той ги подбуди години по-късно да завършат задачата. Ние също може да усетим слабостта на нашите усилия или да се обезсърчим в напредъка си, но нека не позволяваме Божието дело да остане в застой. Както Той говореше тогава, така говори и днес: „Работете, защото Аз съм с вас“ (Агей 1:14; 2:4).
