Християнинът като страж
От дълбините извиках към Тебе, Господи; Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на моите моления. Ако Ти, Господи, отбелязваш беззаконията, Господи, кой би могъл да устои? Но при Тебе има прошка, за да бъдеш почитан. Чакам Господа, душата ми чака, и в Неговото слово се надявам. Душата ми чака Господа повече от онези, които бдят за утрото – Да, повече от онези, които бдят за утрото. —Псалм 130:1-6 NKJV
Чакането не е никак лесно. И чакането е нещо, което всички правим. Когато си млад, чакаш зрелостта. След като си „възрастен!“, може да чакаш работа, удовлетворение от работата си. Може да очакваш добри отношения със семейството си и обкръжението си, надявайки се на брак и много други неща. Можеш също да чакаш Бога: чакайки Неговото благословение, надявайки се на отговор на молитва.
Чакането на Бога може да е най-трудното нещо, но е най-важното, защото Той е Източникът на всяко благословение, на всяко истинско щастие, на истинска радост. Поетът, който е написал този псалм, е бил такъв човек. Той е държал погледа си върху Господа, дори при трудни обстоятелства. Псалм 130 е псалм на покаяние, или изповед, и писателят е извикал от дълбините към Всевишния Бог: „Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на моите моления“ (ст. 1-2).
Той призоваваше за прошка на греховете, за милост предвид неговите беззакония, и осъзнаваше, че всичко това може да се намери при Самия Бог. При Него има прошка, за да можем да Го почитаме и служим (ст. 4). Това е важно и за нас, защото това е моментът, от който започва нашият живот като християни. И все пак, това е само началото на новия живот. Всеки изкупен човек е станал страж – някой, който се надява на Бога и Неговото Слово. Заедно чакаме Божия Син от небето, Когото Бог „възкреси от мъртвите, именно Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Солунци 1:10).
Той идва на първо място като сияйната Утринна звезда (Откровение 22:16) за Църквата, за да я въведе в Своята слава, а след това се явява със Своите като Слънце на правдата (Малахия 4:2), за да изкупи вярващия остатък от Израел и да съди света в правда. Той „идва скоро“ (Откровение 22:7,12,20). Нека се държим за това обещание.
Пазачите по стените на Йерусалим трябваше да предупреждават за гибел и непосредствена опасност. Това откриваме редовно и в писмата на Новия Завет, защото апостолите посочват погрешни развития в света и в християнството. Но най-важното е, че всеки от нас става пазител, някой, който наистина се надява на Господа. С Него е изобилно изкупление, докато човешката помощ разочарова.
Стражо, какво става през нощта?
Той ми вика от Сеир: „Стражо, какво става през нощта? Стражо, какво става през нощта?“ Стражът каза: „Идва утрото, а също и нощта. Ако ще питаш, питай; върни се! Върни се!“ —Исая 21:11-12Знаейки това първо: че в последните дни ще дойдат подигравачи, които ще ходят според собствените си похоти и ще казват: „Къде е обещанието за Неговото идване? Защото откакто бащите заспаха, всичко продължава както от началото на сътворението.“ —2 Петрово 3:3-4
Стражо, какво става през нощта? Въпросът вероятно е подигравателен, както виждаме във 2 Петрово. Защото Едом – Исав, братът близнак на Яков (Битие 25:30) – беше „безбожен човек“ (Евреи 12:16). Той символизира човека без Бога, който не взема предвид Божието Слово и Неговите надеждни обещания. Отговорът на пророка към подигравачите беше: Идва утрото, но първо идва нощта на отстъплението и съда над нечестивите (виж 2 Солунци 2:3-12).
Идва утрото, а също и нощта
Нощта пада върху този грешен свят и върху провалящата се Църква, показвайки чертите на Вавилон Велики (Откровение 17). Нощта също идва, казва пророк Исая. Утрото е дошло и ще дойде за всички, които наистина се доверяват на Божието Слово и приемат призива на стражите. Христос ще се яви като Слънце на правдата и ще възстанови царството на Израел (Малахия 4:1-3; Лука 1:32-33,78-79). Но онези, които отказват да слушат, ще загинат в нощта на съда.
Петър във второто си писмо се съгласи с отговора на Исая. Хората ще се подиграват на предстоящото завръщане на Христос, но Той със сигурност ще дойде да съди земята в правда.
Съдът на потопа
Петър ни напомни за всеобхватните последици от потопа в дните на Ной, „чрез който тогавашният свят загина, бидейки наводнен с вода” (2 Петрово 3:6). Но настоящият свят се пази чрез същото слово и е „запазен за огън до деня на съда и погибелта на безбожните хора” (ст. 7).
„Господ не се бави относно Своето обещание, както някои смятат за бавене, но е дълготърпелив към нас, не желаейки никой да погине, но всички да дойдат до покаяние“ (ст. 9).
Нощта е напреднала
Апостол Павел е бил страж по времето, когато е написан Новият Завет. Той е написал следното на вярващите в Рим относно идването на деня на Христос:
И направете това, знаейки времето, че сега е време да се събудим от сън; защото сега нашето спасение е по-близо, отколкото когато за първи път повярвахме. Нощта е напреднала, денят е наблизо. Затова нека отхвърлим делата на тъмнината и нека облечем оръжието на светлината. Нека ходим прилично, както през деня, не в пиршества и пиянство, не в разврат и похот, не в раздори и завист. Но облечете се в Господ Исус Христос и не правете никакви уговорки за плътта, за да изпълнявате нейните похоти. —Римляни 13:11-14
Нощта е напреднала и денят е наблизо. Пълното спасение в Христос за всички, които са повярвали в Него, е готово да бъде разкрито. Затова трябва да ходим като през деня и да облечем оръжията на светлината: вяра, любов и надежда (1 Солунци 5:4-11). Трябва да „ходим в новост на живот“ (Римляни 6:4) и да се облечем в Христос. Трябва да „облечем Господ Исус Христос“ (Римляни 13:14) и да следваме по Неговите стъпки.
Денят е наблизо
Той ще дойде първо като Светлата и Утринна звезда. Той ще вземе всички Свои при Себе Си и ще ги направи участници в Своята небесна слава (2 Петрово 1:19-21; Откровение 2:28, 3:10-11, 22:16-17,20). След като отпразнува сватбата на Агнеца на небето (19:6-9), Той ще се яви със Своите в слава и величие като Слънце на правдата.
Тогава настъпва нов ден за света и за цялото творение. Това е денят на Христовото царство, Неговото публично царуване за 1000 години (20:4). Неговият съд ще падне върху отстъпилата част от Израел, която е последвала Антихриста, и върху езическите народи, които са се наговорили срещу Господа и срещу Неговия помазан Цар (Откровение 19:11-16; виж Псалм 2).
Побързай, Възлюбени мой, и бъди като газела или млад елен по планините на подправките. —Песен на песните 8:14Този, който свидетелства за тези неща, казва: „Наистина, идвам скоро.“ Амин. Дори така, ела, Господи Исусе! —Откровение 22:20
Нощта е напреднала, и денят е наблизо: Няма знак за търсене; Звездата е в небето; Радвайте се тогава, светии, това е заповедта на вашия Господ; Радвайте се, защото идването на Исус наближава.
Какъв ден ще бъде, когато Спасителят се яви! Колко добре дошъл за тези, които са споделили Неговия кръст! Тогава ще бъде тяхна нетленна корона, Богато възнаграждение за страдание и загуба.
Каква е загубата в този свят, в сравнение с онзи ден, Славата, която тогава ще се разкрие от небето? „Спасителят идва“, могат да кажат Неговите хора; „Господ, Когото очакваме, нашето Слънце и наш Щит.“ —Томас Кели (1769–1854)
