КОЛЕДНАТАИСТОРИЯОТ САМОТО НАЧАЛО ОТ САМОТО НАЧАЛО
Бог е безвремие, без начало и без край. Той „обитава вечността“ (Исая 57:15);
- Той винаги е, „от вечност до вечност“ (Псалм 90:2).
Създаване
Един ден този безкраен Бог създаде малък, крехък балон, който нарече Време, и го пусна да плува в необятността на вечността. Той щеше да бъде сцената за Неговото най-удивително, най-великолепно дело (Битие 1:1-2:3). Той създаде мъж и жена в този балон и слезе, за да се наслади на общение с тях. И заедно те се наслаждаваха на прекрасни моменти и вълнуващи разговори.
В техния малък балон Бог създаде идеална среда, рай, снабден с всяко въобразимо удоволствие и комфорт:
„И Господ Бог насади градина в Едем, на изток, и постави там човека, когото беше създал. И Господ Бог направи да израстват от земята всякакви дървета, приятни наглед и добри за храна; посред градината пък – дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. И река изтичаше от Едем, за да напоява градината... И Господ Бог взе човека и го постави в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. И Господ Бог заповяда на човека: „От всяко дърво в градината свободно яж; но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам помощник, подходящ за него“... И така, Господ Бог... създаде жена... взета от човека, и я доведе при човека. И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече „жена“, защото от мъж е взета.“ Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще станат една плът. А човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха“ (Битие 2:8-25).
Несравнима възможност! Невъобразима свобода! Градина, пълна с буйна растителност! Бог създаде всичко това, за да бъде преживяно и насладено от човека в интимно хармонично общение с неговата изящно оформена и подходяща спътница. Представете си да живеете в градина, толкова пищно обзаведена, със свободен достъп да се наслаждавате на всичко, само с едно изключение!
Но следващата глава на Битие е невероятно тъжна. Скоро привилегированата двойка стана неспокойна, неудовлетворена и неосъществена. Действайки по съвета на архиврага на своя Господ, те решиха, че се нуждаят от повече. Въпреки че техният Защитник ги беше предупредил за фаталните резултати от непослушанието – яденето от забраненото дърво – те решиха да „живеят“ сами, прекъснаха връзката си с Него и вместо това избраха път на амбициозно самоусъвършенстване. Това трагично решение стана смъртна присъда за всички техни потомци. Римляни 5:12 го обобщава кратко:
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички човеци, защото всички съгрешиха.“
И все пак в същия ден един съкрушен Създател обеща да спаси Своите възлюбени, непокорни създания. За да перифразираме Битие 3:15: „Ще изпратя Своя специален агент, за да спаси събратята Си хора от последствията на техния глупав избор. Той ще бъде смъртоносно ранен в битката, но ще унищожи врага, който ги е подмамил към този бунт.“ Така вечният Бог си определи среща във времето.
Адам и Ева пропиляха най-добрата си възможност, когато избраха да не ядат от дървото на живота – което не беше забранено – а да ядат вместо това от дървото на познанието на доброто и злото – дървото на смъртта – което беше забранено (Битие 3).
Посещение
Бог никога не се отказа от Своите бунтовни създания, никога не спря да ги наблюдава и да се грижи за тях, понякога дори слизаше, за да погледне по-отблизо или да предложи помощ. Ето няколко примера.
Вавилон:
„И Господ слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове“, но Той не можеше да им позволи да продължат в бунта си, затова осуети проекта им, като обърка езика им (Битие 11:1-9).
Содом:
„Викът против Содом и Гомор е голям и грехът им е твърде тежък. Затова ще сляза и ще видя дали са постъпили според вика, който е стигнал до Мене“ (Битие 18:20-21).
Египет:
„Наистина видях нещастието на Моя народ в Египет... затова слязох да ги избавя“ (Изход 3:7-8).
Пустиня:
„И Господ каза на Моисей: „Ето, Аз ще дойда при теб в гъст облак... бъдете готови до третия ден, защото на този ден Господ ще слезе на планината Синай пред очите на целия народ“ (Изход 19:9-11).
Но въпреки Неговите намеси нещата се влошиха и това разби сърцето Му:
„Бог поглежда от небето към човешките синове, за да види дали има някой, който разбира, някой, който търси Бога. Всички се отклониха, всички заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, нито един“ (Псалм 53:2-3).
Напомняне
Създателят постоянно им напомняше за Своето обещание за избавление:
„Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички народи на земята“ (Битие 26:4).
„Ето, девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му даде име Емануил“, което означава „Бог с нас“ (Исая 7:14; Матей 1:21-23).
„Всички ние като овце се заблудихме, всеки се отби в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Исая 53:6).
Но нещата вървяха от лошо към по-лошо с всяко поколение, по-покварено от предишното. Как можеше Спасител да произлезе от такъв провал? Надеждата за спасение ставаше все по-мрачна (Псалм 14:2-3).
Идва
Тогава един ден се случи! Бог изпълни Своето обещание, дадено много години преди: Емануил беше чудотворно роден от девица, за да „спаси Своя народ от греховете им“ (Матей 1:21).
„Днес... ви се роди Спасител; Той е Христос Господ!“ (Лука 2:11).
„А когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена... за да изкупи“ (Галатяни 4:4).
Видяхме, че Бог слизаше от време на време, за да погледне по-отблизо какво се случва. Сега Той слезе този път в Личността на Своя единствен Син! Създателят се наведе, за да влезе в малкия времеви балон на Своето създание през утробата на селско момиче, за да се роди като човек. Той всъщност стана човек!
Мария беше специалният канал на Бога, за да донесе на света дългоочаквания Спасител като потомък на първата съгрешила двойка. Един от специалните Божии пратеници, ангел Гавриил, беше изпратен да подготви тази девица:
„Не бой се, Мария, защото си намерила благодат пред Бога. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще Му дадеш името Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния... Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и святото, което ще се роди, ще бъде наречено Син Божий... Защото за Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 1:30-37).
Триединният Бог е чудесно ангажиран с това! Отец изпрати Сина, и чрез Светия Дух всъщност създаде в тази девическа утроба човешката природа, която трябваше да въплъти Неговия Син. Може ли нещо да бъде по-чудотворно, по-изразително за пълната отдаденост на Бога на нашето спасение?
Младенецът Син израсна до мъжество и живя живот на съвършено послушание:
„В Него няма грях“ (1 Йоан 3:5).
След 33 години живот на земята, сред цялата раса от паднали хора, този безгрешен Син Божий беше отхвърлен от религиозните и политически сили на покварената човешка раса и убит. И това беше изпълнението на онова отдавнашно обещание за Спасител (Битие 3:15). Божият Син не беше просто мъченик за добра кауза. Той беше жертвата, която купи надежда, прошка, изкупление и вечен живот за цялата прокълната раса.
„Бог направи Този, Който не знаеше грях, да бъде грях за нас, за да станем ние в Него Божия правда“ (2 Коринтяни 5:21).
„Той Сам понесе нашите грехове в тялото Си на дървото... Христос умря за греховете веднъж завинаги, праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога“ (1 Петър 2:24; 3:18).
„Бог примиряваше света със Себе Си в Христос, като не им вменяваше греховете... затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, новото дойде!“ (2 Коринтяни 5:19,17).
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот... Който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божий“ (Йоан 3:16,18).
Чудодейното бебе, родено от девица, израсна и живя 33 години в пълна хармония с Бога, след което беше осъдено от хората и умря на кръста като престъпник. Там Божият Син „понесе нашите грехове в тялото Си“, където Праведният умря за неправедните – за нас грешниците!
Продължаващо
Това е смисълът на Коледа. Тя е задействането на Божия космически план за спасяване на човешката раса от последствията на този глупав фатален избор на нашите първи родители, както и от последствията на всички наши собствени глупави избори като грешници. Те избраха смъртта пред живота. Ние сме родени наследници на тяхната паднала природа, безпомощни пристрастени към греха и всичките му последствия. Но чрез Христос, Божия обещан избавител, сега имаме възможност да изберем отново! Да изберем живота пред смъртта! Който вярва в Него, има вечен живот (Йоан 3:16).
Вечен живот! Един ден скоро нашият крехък времеви балон ще се спука (независимо дали защото изтича нашето лично време, или Бог „спира времето“ и балонът се разтваря във вечността) и ние ще бъдем освободени в безкрайното измерение на Божията вечност, за да бъдем с Него завинаги!
