Църквата и Ева: Разбиране на вечната невяста на Христос

Църквата и Ева

Библията е пълна с велики любовни истории за Господа, който търси Своя народ, често символизиран като Невяста, доведена при своя Младоженец. Първите глави в Библията започват с река (Битие 2:10), дърво (ст. 9), мъж (ст. 8) и невяста (ст. 18-24). Подобно на това, последните глави в Библията завършват с река (Откровение 22:1), дърво (ст. 2), мъж, изобразен като Агнето (ст. 3) и невяста (21:9). Първата история е картина или символ на последната и вечна история. По-конкретно, първата невяста, Ева, е картина на Невястата на Христос, спомената в Откровение 21:9.

Коя е Невястата на Христос? От Ефесяни 5:25-32 знаем, че Невястата на Христос е Църквата, всички вярващи в Христос от деня на Петдесетница до момента, когато Господ дойде да вземе Своя народ при Себе Си – обикновено наричано „грабването“. Между Ева в Битие и Невястата на Христос в Откровение, Библията е пълна с любовни истории, които ни дават различни аспекти на връзката между Христос и Църквата. Например, Ревека е доведена от семейството на Авраам и е трябвало да напусне родната си земя, за да последва съпруга си, Исаак (Битие 24). По тип, тя говори за това как вярващите трябва да бъдат отделени от света и неговите неморални ценности и да следват нашия Господ и да Му се покоряват. Освен това, Асенат, която се присъединява към Йосиф в неговата слава като владетел над Египет (Битие 41), говори за това как Църквата ще се присъедини към Господа, когато Той управлява в Своето хилядолетно царство. Рут говори за Църквата, свързана по благодат с Христос, нашия Изкупител, както Вооз изкупи Рут (Рут 4).

Картините са много, но в тази статия ще се съсредоточим върху първата невяста, Ева.

Тя взе Неговото име

Писанията обобщават сътворението на човечеството по следния начин: „В деня, когато Бог създаде човека, по подобие на Бога го създаде; мъж и жена ги създаде; и ги благослови, и нарече името им Адам“ (Битие 5:1–2 KJV). Еврейската дума за „човек“ е адам, което означава „човечество“, и става собствено име „Адам“. Ето защо много съвременни преводи на Библията заменят името Адам с човек или човечество в предишния стих. Забележете, когато Бог създаде и мъж, и жена, Той им даде едно и също име, което беше използвано за младоженеца. Това означава, че невястата на Адам взе неговото име. По същия начин последователите на Христос се идентифицират с Неговото име. Те бяха наречени „християни“ (Деяния 11:26), те се молят в Негово име (Йоан 14:13-14, 15:21, 16:24,26), а в бъдеще „Неговото име ще бъде на челата им“ (Откровение 22:4 ESV).

Името е свързано с идентичността на даден човек. Носенето на Христовото име показва, че ние черпим своята идентичност от Христос. Ние принадлежим на Неговото семейство (Ефесяни 3:14-15), ние сме благословени от Бога заради Него (1:3) и живеем като Негови посланици, защото носим Неговото име (2 Коринтяни 5:20).

Тя е различно творение

Бог създаде Адам от пръст (Битие 2:7). Ева обаче беше уникална, защото беше създадена от реброто на Адам (ст. 21-22); тя беше ново творение. По същия начин всички вярващи в Христос – Църквата – са ново творение (2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15). Винаги трябва да разглеждаме това важно учение: ние сме различно творение, което означава, че Господ е прекъснал връзките ни със света. Не е необходимо и не трябва да следваме културата и морала на обществото, в което живеем. По-скоро трябва да поставяме под въпрос всичко в светлината на Писанието.

Тъй като Ева е създадена от мъжа, тя е негово продължение и носи неговата ДНК. Библията ни казва, че ние сме родени от Бога (1 Петър 1:23; 1 Йоан 3:9) и че Той ни е дал привилегията да „станем участници в божествената природа“ (2 Петър 1:4). Божият план за всеки вярващ е да бъде продължение на Господ Исус, носейки Неговите атрибути и отразявайки Неговия характер в ежедневието си.

Ева не само беше продължение на Адам, но беше и негова съпруга, предназначена да изпълни света с неговия образ: неговите деца. Това беше Божият план за Адам и Ева (Битие 1:28) и това е планът на Господа за Църквата (Матей 28:19). Ние сме призовани да разпространяваме Неговия вечен живот, като правим ученици от всички народи.

Тя беше предана на своя мъж

Можете да твърдите, че Ева нямаше избор, освен да обича Адам, тъй като той беше единственият жив мъж. Но като картина на Църквата тя представлява вярващите, които не виждат друг господар освен Христос. Той е Този, на когото да се възхищават и да обичат. Дяволът обаче използва различните примамки на света, за да ни отвлече от Христос. В ранната Църква Павел имаше тази загриженост, когато писа на коринтяните: „Защото ревнувам за вас с Божия ревност, понеже ви сгодих за един мъж, за да ви представя като чиста девица на Христос“ (2 Коринтяни 11:2). Нека пазим живота си чист, за да почетем Господ Исус.

Тя беше безупречна

Помислете за момента, когато Бог доведе Ева при Адам. Това беше преди грехът да влезе в живота им и преди проклятието на смъртта. Тя сигурно е била много красива, без бръчки или признаци на стареене, тъй като смъртта не е съществувала. От друга страна, ако мислим за Църквата, можем да намерим много проблеми в нашите братя и сестри: отпускане в служението им, липса на преданост към Господа и може би дори сериозни грехове в живота им. Въпреки това, Христос даде Себе Си за Църквата, „за да я представи на Себе Си в слава, без петно или бръчка или нещо подобно, за да бъде свята и безупречна“ (Ефесяни 5:27). Какъв удивителен факт е да знаем, че сме „безупречни“ в очите на Бога! Това се отнася за Църквата като група и дори за всеки отделен вярващ (Колосяни 1:22; Римляни 8:1).

Тя беше дар от Бога

Адам не търсеше жена или не намери Ева сам; Бог беше този, който създаде Ева и я доведе при Адам (Битие 2:22). Начинът, по който Ева беше доведена при Адам, я направи много скъпоценна за него.

Първо, Адам трябваше да бъде ранен в реброто си, за да получи Ева (ст. 22). В сравнение, Господ Исус трябваше да умре и да бъде прободен в реброто Си, за да получи Църквата (Йоан 19:34).

Ева беше скрита в Адам преди появата си. Бог имаше план да създаде мъж и жена, но Той започна с Адам и Бог знаеше, че от него – неговото ребро – Той ще създаде жена. В Посланието до Ефесяни, четем поне 20 пъти за това, че сме „в Христос“ или „в Него“. Божията любов към нас се основава на Неговата любов към Христос и всички благословения, на които се радваме, се основават на факта, че сме в Него.

Ева беше създадена изцяло за мъжа, Адам. Бог видя, че не е добре Адам да бъде сам (Битие 2:18), и затова Бог създаде Ева. Трябва да помним, че целта на нашето съществуване е славата на Христос. Ние сме свързани с Христос, за да Го почитаме и служим, а не просто да избягаме от вечното проклятие. Като Невяста на Христос ние сме обект на Неговата любов, както Ева беше обект на любовта на Адам.

Фактът, че Бог доведе Ева при Адам, я направи много скъпоценна в очите на Адам, защото тя беше Божи дар. Господ Исус се молеше на Отца за Своите ученици, казвайки: „Твои бяха, и Ти ги даде на Мен“ (Йоан 17:6). Стойността на всеки дар е свързана с щедростта на дарителя; това ни прави почетени да знаем колко много Бог ни цени въпреки нашата слабост.

Повтарящата се картина

Крайната цел на брака е да моделира връзката между Христос и Църквата (сравни Битие 2:24; Ефесяни 5:31-32). Дяволът постоянно се стреми да унищожи тази картина, защото тя е велико напомняне за Божията любовна история. Всеки съпруг е картина на Христос, който умря за Църквата, затова му е заповядано да обича жена си и да е готов да умре за нея; това е много висок стандарт. Всяка съпруга е призована да почита съпруга си и да му се покорява, както Църквата е призована да се покорява на Христос. Познаването на великия Божи план придава по-дълбок смисъл на всеки брак и ни мотивира да прославяме Бога в нашите семейства.

Думи, изречени на сватба

„Само в Господа“ е написано във връзка с брака в 1 Коринтяни 7:39 (KJV). Това означава, че християнинът трябва да избере християнка за съпруга, а християнката трябва да избере християнин за съпруг.

„В Господа“ означава, че вие принадлежите на Този, в Когото сте повярвали, и приемате Неговите претенции към вас. Вие сте Негови по право на покупка; Той плати голямата цена на изкуплението за вас, за да ви притежава. Сега принадлежите един на друг, докато трае животът; трябва да познаете радостта от притежанието и от това да бъдете притежавани, но преди да се познаете, вие принадлежахте на Господ Исус, вашия Спасител, и няма да Му откажете радостта от притежанието. Неговата претенция винаги трябва да стои на първо място. Тя е божествена, духовна и вечна. Той ви е дал един на друг, но Той не е и не може да се откаже от Своите права върху вас; те са правата на вашия Бог и ваш Изкупител. Като поставяте претенцията на Господа на първо място, вие няма да жертвате собственото си щастие, а ще го осветите и удължите, и ще го предпазите от егоизма, към който всички сме склонни и който може само да го развали. —Адаптирано от „Господ и домът“, STEM Publishing.