Градовете убежища
Градовете убежища са били създадени още в най-ранните години на израелския народ. Те са били създадени по Божия заповед с цел поддържане на праведно правосъдие в управлението на Израел (Изход 21:13-14; Исус Навин 20:1-6). Убийството е било престъпление, наказуемо със смърт, но в случай на случайно убийство, убиецът е имал право да избяга в град убежище, за да обжалва невинността си.
Бог е установил смъртното наказание (Битие 9:6) и не го е отменил, дори и в новозаветни времена. То е било въведено за убийство, защото човек е създаден по Божи образ (Битие 1:27). Когато статуята на Саддам Хюсеин е била обезобразена и унищожена, това е било знак на бунт срещу човека, когото тя е представлявала; и ако Саддам е останал на власт, отговорните щяха да бъдат екзекутирани. По същия начин, когато се извърши убийство, убиецът не само греши срещу мъртвия човек, но и греши срещу Бога, по чийто образ е създаден този човек.
Когато чуем за смърт, настъпила от ръката на друг човек, много въпроси ни идват наум. Виновен ли е убиецът за убийство или е било случайно убийство? Убиецът убил ли е, за да уреди дълг или спор? Било ли е предумишлено престъпление? Много инциденти, които причиняват смъртта на човек, наистина се случват, и в тези случаи не би имало мисъл за нараняване, камо ли за убиване на другия човек. Един от библейските примери е за човек, който сече дърва, когато изведнъж главата на брадвата отлетяла и ударила колега по главата, причинявайки смъртта му (Второзаконие 19:5). Нямало е злоба и мисъл за нараняване на колегата му, но братът на мъртвия е имал право да стане „отмъстител на кръвта“ и е можел да убие извършителя според закона. Бог, бидейки справедлив, е предвидил ситуации като тази, като е направил възможно убиецът да представи случая си пред властите и така да бъде съден справедливо. Било е направено рязко разграничение между умишлено убийство и непредумишлено убийство. Тази разпоредба е била достъпна както за израилтяни, така и за езичници:
Тези шест града ще бъдат убежище за синовете на Израел, и за чужденеца, и за пришълеца между тях; за да може всеки, който убие човек неволно, да избяга там (Числа 35:15 NASB). В същото време Бог е наредил светостта на живота и е установил основата за праведен съд.
Когато човек случайно убие някого, той е трябвало незабавно да избяга в град убежище, за да бъде съден пред събранието на този град (Числа 35:12). Роднина на мъртвия, който е бил отмъстител, е ставал прокурор по време на процеса. Ако убиецът е бил признат за невинен в убийство, той е можел да остане в безопасност в този град до смъртта на първосвещеника. Но ако е бил признат за виновен, отмъстителят на кръвта е ставал палач след процеса, изпълнявайки смъртното наказание (Второзаконие 19:11-12).
Шест града убежища
Шест града са били отделени за разглеждане на случаи на убийство или непредумишлено убийство и са били места за убежище за обвиняемите. Те са били разположени равномерно в страната, за да може всеки, който бяга от отмъстител, да стигне до един от тях за възможно най-кратко време, така че случаят им да може да бъде съден от хора, които могат спокойно да оценят обстоятелствата и представените доказателства и които са били безпристрастни към гнева на наранените роднини на починалия. Тези градове е трябвало да бъдат лесно достъпни и е имало подготвени пътища, които без съмнение са имали ясно обозначени табели, за да насочват бягащия човек. Библията казва:
Да си приготвиш пътища и да разделиш на три части територията на земята си, която Господ, твоят Бог, ще ти даде за притежание, за да може всеки убиец да избяга там (Второзаконие 19:3). Имало е три града убежища на пустинната или източната страна на Йордан и три на западната страна на Йордан, равномерно разположени за лесен достъп.
Когато човек е бил признат за невинен в убийство, той е бил спасен от смъртното наказание и гнева на отмъстителя, но е трябвало да остане в града убежище. Това е било мястото за безопасност за него до смъртта на първосвещеника, след което е бил оправдан и свободен да се върне у дома си и при близките си.
Имената на градовете убежища
Винаги е интересно да се разглеждат имената в Писанието. Те често описват характера или природата на мястото или човека. Имената на тези шест града също илюстрират нещо за характера, личността и делото на Господ Исус, Който е нашето място за убежище. Ние сме били признати за виновни за смърт,
Заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23). Но Бог е наше убежище и сила (Псалм 46:1). В Него намираме спасение и сигурност от присъдата срещу нас. Чрез две неизменни неща, в които е невъзможно Бог да излъже, ние, които сме потърсили убежище, ще имаме силно насърчение да се хванем за надеждата, поставена пред нас. Тази надежда имаме като котва на душата (Евреи 6:18-19).
Градовете убежища и Господ Исус имат много прилики. Точно както градовете убежища са били лесно достъпни за бягащия човек, така и Господ Исус е близо до всички, които Го призовават. Господ Исус каза:
Който дойде при Мене, Аз никак няма да го изпъдя (Йоан 6:37). Градовете убежища и Господ Исус са отворени за всички, и в двата се намират безопасност, осигуряване и мир в знанието, че „присъдата“ от отмъстителя никога не може да докосне онези, които търсят убежище там. Точно както е имало подготвени пътища за бягащия човек, така има и тесен път, който води към живот. Влезте през тясната порта; защото широка е портата и широк е пътят, който води към погибел, и мнозина са тези, които влизат през нея. Защото малка е портата и тесен е пътят, който води към живот (Матей 7:13-14). Основна разлика между двете е, че само невинните са били в безопасност в град убежище. Пред Бога всички ние сме виновни грешници, но всички, които са виновни и идват при Господ Исус Христос с вяра, намират спасение и сигурност в Него. Спасеният човек в града убежище е бил освободен при смъртта на първосвещеника. Тези в Христос са били доведени до пълна свобода чрез смъртта на нашия Велик Първосвещеник, Господ Исус Христос.
Сега нека накратко да разгледаме имената на шестте града и да видим как значението на всяко име илюстрира нещо за нас относно Господ Исус, нашето Убежище. Четем: И така, те отделиха Кедеш в Галилея в хълмистата страна на Нефталим и Сихем в хълмистата страна на Ефрем, и Кириат-Арба (тоест Хеврон) в хълмистата страна на Юда. Отвъд Йордан, на изток от Йерихон, те определиха Бецер в пустинята на равнината от племето Рувим, и Рамот в Галаад от племето Гад, и Голан в Башан от племето Манасия. Това бяха определените градове за всички синове на Израел и за чужденеца, който живееше сред тях, за да може всеки, който убие някого неволно, да избяга там и да не умре от ръката на отмъстителя на кръвта, докато не застане пред събранието (Исус Навин 20:7-9).
КЕДЕШ
КЕДЕШ, първият град, означава „Свети.“ Господ Исус е Светият – в Него нямаше грях и като такъв Той можеше да бъде тази съвършена жертва за грях, без петно или недостатък.
Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците и възвишен по-горе от небесата; Който няма нужда всеки ден, както онези първосвещеници, да принася жертви първо за Своите грехове, а после за греховете на народа; защото Той направи това веднъж завинаги, когато принесе Себе Си (Евреи 7:26-27).
СИХЕМ
СИХЕМ следва и това име означава „Рамо.“ Това е един от най-старите градове, споменати в Писанието. Може би си спомняте, че Аврам си почина под един от дъбовете на Сихем, когато за пръв път пристигна в земята на ханаанците (Битие 12:6). Това беше мирно място за почивка и ни напомня за думите на Господ Исус:
Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото Аз съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си (Матей 11:28-29). Рамото говори за сила и ние, които бяхме като изгубени овце, бяхме отнесени на място на мир и покой. И като я намери, слага я на раменете си, радвайки се. И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си, казвайки им: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената си овца!“ (Лука 15:5-6). Той е поел нашия товар от грях и сега има покой за нас. Наистина Той понесе нашите скърби и нашите болки (Исая 53:4).
ХЕВРОН
ХЕВРОН означава „Общение“ или „Приятелство.“ Този, който е в Христос, е бил доведен до общение с любящ Отец.
И нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос (1 Йоан 1:3). Ние можем да се наслаждаваме на общение в Неговото присъствие: И ни възкреси заедно с Него, и ни настани заедно с Него в небесните места в Христос Исус (Ефесяни 2:6). Човекът е бил отделен от Бога поради греха, но в Христос ние сме били примирени и доведени до близко общение с Бога.
БЕЦЕР
БЕЦЕР от източната страна на Йордан означава „Крепост.“ Господ Исус е „Скалата“ на безопасността, върху която можем да градим живота си.
Моят Бог, моята скала, в Когото намирам убежище; моят щит и рогът на моето спасение, моята крепост (Псалм 18:2). Господ Исус разказа притчата за двете къщи. Едната е била построена на пясъка, а другата на скалата. Когато дошла бурята и реката се покачила, къщата на пясъка била отнесена, защото нямало здрава основа. Изграждането на живота ни върху Скалата, Господ Исус, ни дава здрава основа и всички бури на живота, атаките на врага, не могат да надделеят над нас, докато сме на мястото на убежище.
РАМОТ
РАМОТ има мисълта за „Възвисяване.“ Можем да почиваме сигурни на Този, Който е бил възвишен. Говорейки за Господ Исус Христос, четем:
Бог Го възвиси високо и Му даде името, което е над всяко име (Филипяни 2:9). Докато опознаваме Този, Който е нашето „убежище и сила,“ ще растем в оценката си за Него все повече и повече. Това ще ни доведе до по-дълбоко поклонение на Този, Който е бил възвишен. Като възвишен, Той действа от наше име в самото небе като наш Първосвещеник, Застъпник и Защитник. Затова Той може и да спасява завинаги онези, които се приближават до Бога чрез Него, тъй като Той винаги живее, за да ходатайства за тях. Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците и възвишен по-горе от небесата (Евреи 7:25-26). О, възвеличете Господа с мене, и нека заедно да възвисим името Му (Псалм 34:3).
ГОЛАН
ГОЛАН означава „Радост.“ Ангелите съобщиха на овчарите, че идването на Спасителя е
добра вест за голяма радост (Лука 2:10). Въпреки че не сте Го видели, вие Го обичате, и въпреки че не Го виждате сега, но вярвате в Него, вие се радвате много с неизказана и пълна със слава радост (1 Петрово 1:8).
Израелците съобщават, че „На източния бряг на Кинерет и продължавайки на север имаме планински район, известен като Голанските възвишения. Западната му граница е река Ярден, а южната му граница е река Ярмук. Преливащ от течащи реки, бълбукащи водопади и избухващ с красиви цветове, Голан е изпълнен с изящна красота. Дъждът и разтопеният сняг образуват славни потоци и реки, които се вливат в Ярден и Кинерет“ (campsci.com). Топящият се сняг и планинските извори снабдяват Израел с една трета от водата му. Тези, които са намерили убежище в Господ Исус, ще бъдат издигнати до върховете на радостта и удоволствието и ще бъдат освежени от тези потоци жива вода, тъй като Светият Дух не само преобразява живота ни, но и стимулира сърцата ни с по-дълбоко познание за Господ Исус.
Но когато дойде Той, Духът на истината, ще ви упъти към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори; и ще ви извести какво ще стане. Той ще Ме прослави, защото ще вземе от Моето и ще ви го извести (Йоан 16:13-14). Исус каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, както е казало Писанието: „От неговата вътрешност ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:37-38).
Радостта е нещо, което Господ обеща на Своите последователи и когато Го следваме, тези думи ще се изпълнят в живота ни.
Тези неща ви казах, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да бъде пълна (Йоан 15:11).
