Когато словото на Господа, написано от Варух под диктовката на Еремия, беше прочетено на Йоаким, след само три или четири колони, той изряза и изгори писанието, въпреки факта, че „Елнатан, Делая и Гемария умоляваха царя да не изгаря свитъка“ (Ер. 36:25). Царят дори искаше да залови Варух и Еремия, „но Господ ги скри“ (ст. 26).
Нашият Господ Исус каза: „Докато небето и земята преминат, нито една йота, нито една чертица няма да премине от закона, докато всичко не се изпълни“ (Мат. 5:18). Да, „словото на Господа пребъдва вечно“ (1 Пет. 1:25). Можете да накарате човек да замълчи, но не можете да накарате Божието Слово да замълчи. Йоаким отказа авторитета на Божието слово и искаше да се отърве от посланието. Но Бог заповяда на Еремия да напише отново думите от първия свитък, който Йоаким беше унищожил.
Също така чрез Словото ще бъде установена присъдата: „Който Ме отхвърля и не приема Моите думи, има кой да го съди – словото, което Аз съм говорил, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). Ако има присъда за този, който добавя или отнема от Божието Слово (Откр. 22:18–19), колко повече за този, който се стреми да го унищожи! И така, в отговор на това, което Йоаким направи, Господ каза за него, че „мъртвото му тяло ще бъде изхвърлено на жегата на деня и на мраза на нощта“ (Ер. 36:30)!
За разлика от отхвърлянето на Божието Слово от Йоаким, нека то бъде скъпоценно за нас и нека го пазим; тоест, да го познаваме все повече и повече и да го прилагаме в живота си. Това ще ни донесе благословение и ще прослави Бога.
