Въведение в небесните неща
Небесното царство съществува днес в тайна форма, защото, приемайки евангелието, ние попадаме под властта и господството на небето – облечени в „Сина на Неговата любов“ (Колосяни 1:13). Петър използва „ключовете“ (Матей 16:13-19), отваряйки го за евреите в Деяния 2 и за езичниците в Деяния 10. Повярвали в евангелието, ние сме в това небесно царство днес.
В Матей 16:20 Господ отмени по-ранните инструкции, дадени на учениците да обявят Неговото Месиянство и близостта на това господство на земята, съсредоточено в Йерусалим, което пророците бяха предсказали. Оттогава (ст. 21) Господ започна да набляга на предстоящата Си смърт и възкресение, които Той знаеше, че ще бъдат праведната основа, чрез която ще възникнат както небесната Църква, така и небесното царство. Без да осъзнава това, Петър упрекна Господ (ст. 22). Чрез откровение той знаеше величието на Личността, но все още не знаеше чудото на Неговото дело.
Господ учи в следващите стихове, че кръстът е пътят към небесните неща, които Той е щял да установи, не само за Себе Си, но и за всички, които биха Го последвали. Вземането на кръста включва загубата на живота на този свят, но това е вратата за влизане в живота, който е наистина живот – в онзи „вечен живот“, който е плод на смъртта и възкресението. Тук се намира небесен живот. На трима ученици беше позволено да видят пример от този живот чрез сцената на Преображението, която следващите стихове записват.
Самият наш Господ въведе небесните неща в зародишна форма, а Неговата смърт и възкресение бяха показани като основа за тяхното въвеждане. „Тези неща“, каза Той, „все още присъстват.“ Но когато дойде Светият Дух, Той щеше да ги научи на „всички неща“ (Йоан 14:25-26). Така ние сме доведени до пълната светлина на небесните неща, които нашият Господ Исус въведе в Матей 16.
