„Защото словото на кръста ... за нас, които се спасяваме, е Божия сила.“ 1 Коринтяни 1:18 NIV
Няма нищо като кръста. Той стои в цялото си самотно величие и грандиозност в центъра на вечността. Той стои като чудото на всяко разумно създание и стълбът, върху който е неизличимо вписано злото и омразата на падналото същество, и добротата и любовта на Бога. Изпод сенките на миналото той се издига в цялата си яркост и чернота, истина и предателство, слънце и сянка, вярност и фалш, праведност и грях, съд и милост, състрадание и жестокост, любов и омраза.
Чрез неговата светлина се разкрива сърцето на небето и се откриват най-дълбоките бездни на злото. Благословението и проклятието издигат гласовете си заедно. Там се мята мръсното мастилено море на човешката вина, и там неоскверненият океан на божествената благодат поглъща всичко с надигащата си вълна. Нищо в миналото не може да се сравни с него, нито пък нещо в бъдещето може да се издигне, за да му съперничи. Там се появява най-големият грях, който създанието някога е извършвало, и там е най-мощното проявление на безкрайна милост от страна на Бога. Там човек е изпитан във всеки извор на своето морално същество, и там състраданията на Бога са изследвани до дълбините си.
Това е мястото, където враждебното, паднало създание вдига нечестиви ръце и удря своя Създател със смъртоносно намерение, и това е мястото, където отговорът на Създателя е даден в неизказана и безкрайна любов. Това е свидетелство за нечестие, което е невъзможно да бъде надминато от човека, и това е доказателство за благоволение, което Сам Бог никога не би могъл да повтори. Обемът на гняв, проклятие, съд и скръб, който обгражда Голгота, областите на изгубените не биха могли да обхванат; и самото небе няма да бъде достатъчно обширно, за да обхване любовта, благодатта и милостта, които са били изразени там.
