В Библията има седем души, които са казали думите: „Съгреших.“ Петима от тях са били неискрени, а само двама са го казали от сърце на истинско покаяние.
Първият човек, който се появява пред нас, е фараонът, царят на Египет, и той е пример за закоравял грешник. В него виждаме тайната на Божия суверенитет и човешката отговорност.
На няколко пъти се казва, че „той закорави сърцето си“ (8:15; 9:34). Обаче четем и Божието изявление към Моисей относно фараона: „Аз закоравих сърцето му“ (10:1). Апостол Павел използва тази история за фараона като пример за Божия суверенитет да има милост към когото иска или да закоравява когото иска (Рим. 9:17–18). Как можем да обясним това? Не можем – освен да кажем, че Божият суверенитет и активната воля на човека и неговата отговорност работят заедно. Същото може да се види и в разпъването на Христос: Божията вечна цел, работеща заедно с човешката отговорност (Деяния 2:23). Тези мъже не бяха марионетки, когато Го приковаха на дървото, но Божиите съвети бяха изпълнени.
Фараонът понякога изглежда се покайва, след като чума пада върху Египет, но след това бързо се връща към противопоставянето си на Бога. Ч. Х. Спърджън е казал за това: „Покаянието, което се роди в бурята, умря в затишието. Като моряка, който стана благочестив по време на буря в морето, стана нечестив, когато се върна на твърда земя. Холерата [смъртоносна болест, която беше често срещана по времето на Спърджън] изпълва нашите църкви, а краят на чумата ги изпразва.“
Това ми напомня за 11 септември 2001 г., когато скърбящи и разтревожени американци изпълниха църквите, само за да ги изоставят по-късно. Пазете се от закоравяване на сърцето си към Бога; ако има покаяние, то трябва да е истинско.
