Въображение
Писанието не гледа на въображението в положителна светлина. Господ, в Битие 8:21, каза: „Защото помислите на човешкото сърце са зли от младостта му“ (NKJV). Мария, майката на Исус, свърза въображението и гордостта заедно (Лука 1:51), тъй като душата ѝ величаеше Господа и духът ѝ се радваше в Бога, нейния Спасител (стихове 46-47).
Подозирам, че всички добре знаем, че можем да се увлечем, така да се каже, с въображението си. Децата, които играят, изглежда могат да си представят всякакви неща, но с напредването на възрастта въображението ни остава активно с много различни мисли. Честната им оценка вероятно ще покаже връзките им със злото или гордостта, липсвайки проява на вяра в нашия Бог.
Ние сме отговорни да знаем какво е разкрил Бог, да го учим и да го прилагаме на практика чрез послушание. Това е единственият начин, по който Му отдаваме чест и слава; всичко останало не успява да го направи. Божието Слово не е твърде трудно за разбиране. Евангелските пасажи са за всички – спасени и неспасени. Други части могат да бъдат правилно разбрани само от вярващи, които живеят по начин, по който Божият Дух може свободно да учи. Това, което Той разкрива, ще бъде в съответствие с Божието Слово – цялото.
В днешния християнски свят много учения звучат добре, но имат грешна основа или акцент. Други са просто грешни, представляващи смесица от Божието Слово и човешките въображения. Трябва да следваме наставленията на Павел по такито въпроси, както той пише:
...събаряйки въображенията и всяко високо нещо, което се издига против познанието на Бога, и пленявайки всяка мисъл в послушание на Христос (2 Коринтяни 10:5 KJV).
Тази отговорност започва с нас чрез самооценка. Трябва да погледнем Божието Слово, което е това „огледало, в което да се видим“, както казва един библейски хор.
Ние, вярващите, сме народ, който е изключително благословен, привилегирован да има пълното Божие Слово и да бъде обитаван от Светия Дух. Мислейки за това, ние се смиряваме в смирено поклонение, защото само делото на Господ Исус, чрез Неговата смърт на наше място и Неговото възкресение, можеше да доведе до това, на което се радваме днес. На Него да бъде хвала и слава!
