„Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, той е виновен за всичко“ (Яков 2:10)
Толкова често чуваме хората да казват: „Направих всичко възможно. Бог със сигурност може да приеме това. Никой от нас не е съвършен.“ Това изглежда доста разумно за хората като цяло, но ние знаем, че Адам и Ева престъпиха единствената заповед, която Бог им беше дал, и смъртта влезе в света.
Векове по-късно израилтяните, в желанието си да бъдат „като всички народи“ (въпреки че това беше против Божиите намерения, тъй като Той ги беше избрал да бъдат особен народ за Себе Си), дойдоха при Самуил с молба за цар, който да води битките им и да съди тяхното дело. Въпреки предупрежденията на Самуил, те упорстваха в искането си: „Не; но ще имаме цар над нас“ (1 Царе 8:19).
Непослушанието на цар Саул
Знаем как новоназначеният цар се хареса на народа. Той беше висок и красив, дори скромен и самоотвержен в началото, но трябваше да бъде подложен на изпитание. Самуил дойде при царя и му напомни, че божествена мисия го е поставила на трона. Сега той има друго послание директно от самия Господ. Бог си спомни как амаличаните бяха заложили засада на израилтяните по пътя им от Египет. Сега този виновен народ трябваше да бъде наказан. Посланието на Самуил беше ясно:
Вслушай се в гласа на думите Господни.
Нищо не беше оставено на въображението на Саул. Амалик трябваше да бъде унищожен и нищо не трябваше да остане, за да напомня на околните народи, че Амалик е съществувал. Не само мъжете войници, но целият народ, дори техните стада и добитък, трябваше да бъдат унищожени.
Саул излезе и порази амаличаните, след като първо предупреди кенеите да се отделят от обречения народ, тъй като те поне бяха съжалили израилтяните, когато бяха нападнати от Амалик. Въпреки това, Саул беше само частично послушен. Той пощади Агах, царя на амаличаните, и насърчи последователите си да запазят най-доброто от овцете и воловете, които намериха там. Четем, че „всичко, което беше гнусно и отпадъчно, те унищожиха“, но най-доброто от овцете и воловете нямаше да унищожат. Нищо чудно, че Бог каза на Самуил: „Разкайвам се, че поставих Саул за цар; защото той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“
Същността на послушанието
Саул не беше единственият, който беше „частично послушен“, въпреки че всъщност такова нещо не съществува. Да бъдеш частично послушен означава да бъдеш непослушен. Колко често си мислим, че сме послушни на Божието Слово, когато сме изпълнили само част от ясната Божия заповед. Други части от Писанието ни напомнят, че „Бог е говорил“; „Той не остави Себе Си без свидетел“. По-конкретно четем, че Той заповядва на всички хора да се покаят. На вярващия е дадена заповедта да „се обичат един друг“, „да не дават повод за препъване“, „да търсят горните неща“. Във всяко от посланията на Павел, след доктриналния преглед, имаме практически указания за прилагане на доктрината в действие, с такива предупреждения като „не лъжете един друг“, „бащи, не дразнете децата си до гняв“. Толкова често можем да отхвърлим заповед, която ни засяга твърде много, като казваме: „Това е само Павел, който говори“, забравяйки, че самият Павел пише: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че нещата, които ви пиша, са заповеди на Господа“ (1 Коринтяни 14:37).
Оправданието на Саул и укорът на Самуил
Саул изглежда няма представа, че е провалил задачата си. Когато се върна при Самуил, той каза: „Изпълних заповедта на Господа.“ Той очакваше Самуил да го поздрави за послушанието му, но Самуил му каза: „Какво означава тогава това блеене на овце в ушите ми и мученето на волове, което чувам?“
Саул е готов с отговора си: „Народът пощади най-доброто от овцете и воловете, за да ги принесе в жертва на Господа, твоя Бог; а останалото напълно унищожихме.“ Отговорът на Самуил често се цитира:
Дали Господ има толкова голямо удоволствие от всеизгаряния и жертви, колкото от послушанието на гласа Господен? Ето, послушанието е по-добро от жертвата, и вслушването – от тлъстината на овните (1 Царе 15:22).
Той продължи да посочва, че бунтът е като греха на магьосничеството, а упорството („самоволието“, J.N.D.) е като беззаконие и идолопоклонство. Поради тази причина Саул вече не се смяташе за истински цар на Израел. Бог имаше предвид човек, Давид, който щеше да управлява Божия народ в страх от Господа.
Саул, както четем, беше готов да изповяда греха си и поиска да му бъде простено, но четем, че той „се страхуваше от народа и се подчини на гласа им“, като по този начин се позоваваше на „смекчаващи обстоятелства“, както бихме го нарекли сега, и така молеше Самуил да отиде с него, сякаш нищо не се беше случило. Трябва да се страхуваме, че Саул е бил само „профанен човек“, както Исав, който търсеше прошка без истинско покаяние.
Други примери за непослушание
Аарон и Моисей в Кадис
Връщайки се назад в историята, си спомняме за Аарон и Моисей, за които четем в Числа 20, когато бяха почти на прага на обетованата земя. В началото на пътуването през пустинята, докато Моисей беше на планината, получавайки подробности за скинията и поклонението на Бога, Аарон, подобно на Саул, послуша народа и изработи златно теле, и насърчи израилтяните да се покланят на идола. Моисей по-късно ни казва как „Господ се разгневи много на Аарон, за да го унищожи; и аз се молих за Аарон“ (Второзаконие 9:20), и грехът на Аарон беше простен. Когато обаче Моисей взе жезъла си и удари скалата в Кадис, Аарон не възпря брат си и така участва в неговото непослушание. Поради тази причина на Аарон и Моисей не беше позволено да влязат в обетованата земя. Разбираме, че скалата беше тип на Христос, който щеше да бъде ударен веднъж завинаги. Моисей беше ударил скалата в началото на пътуването през пустинята. В Кадис му беше казано да говори на скалата, но той беше непослушен. Бихме си помислили, че идолопоклонството на Аарон е било много по-греховно от прибързаното действие на брат му, но отново ни се напомня, че „самоволието“ е като греха на идолопоклонството, тъй като угаждаме на себе си, а не на Бога.
Тежкият грях на Давид
Напомниха ни думите на Самуил към Саул: „Господ отне царството на Израел от теб днес и го даде на твой съсед, който е по-добър от теб“ (1 Царе 15:28), но не трябва да мислим, че Давид винаги е бил послушен на своя Бог. Знаем колко тежко съгреши, нарушавайки десетата и шестата заповед. Знаем, че пророк Натан беше изпратен при него с притчата за бедния човек и неговата овца. Когато Давид се разгневи на несправедливостта на богатия човек и каза на Натан: „Човекът, който е направил това, със сигурност ще умре“, той чу тържествените думи:
Ти си този човек.
Няма съмнение, че Давид наистина се покая и Бог прости тежкия му грях, но историята на неговото царуване оттогава разкрива, че този единствен грях е подкопал влиянието му за добро и е дал повод на врага да тържествува. В обобщението на живота на Давид в 3 Царе 15 четем: „Давид вършеше това, което беше право в очите на Господа, и не се отклони от нищо, което Той му заповяда през всичките дни на живота си, освен само в случая с Урия хетееца“ (стих 5).
Какъв тъжен епитаф! Той ни напомня думите на апостола към галатяните: „Добре тичахте; кой ви попречи да не се покорявате на истината?“ (Галатяни 5:7).
Заключение: Изцяло следвайки Господа
Дано не се случи с нас нашето свидетелство да бъде развалено заради това, че сме само „частично послушни“! Доказахме, че Господ е милостив, но не трябва да злоупотребяваме с Неговата благодат. Знаем, че имаше само Един, който „не извърши грях, нито се намери измама в устата Му“. Въпреки това, ние сме призовани да Го следваме и ни се напомня в Писанията, че сме призовани към послушание. Нека тогава да е вярно за нас, както беше казано за Исус Навин и Халев, че изцяло следваме Господа.
