Преди много години, когато Горният полуостров на Мичиган беше почти непрекъсната пустош, двама мъже тръгнаха да стигнат до нов минен лагер. Една светла зимна сутрин те започнаха това, което се надяваха да бъде последният етап от пътуването им. Снежна виелица през нощта почти беше заличила слабата следа, оставена от предишни пътешественици, но те уверено продължиха напред.
С напредването на деня горите, през които пътуваха, ставаха все по-гъсти, докато вече не можеха да видят слънцето, което преди това беше техен водач. Все пак те продължиха. Представете си тяхното изумление по-късно, когато откриха, че очевидно не са сами в пътуването си, защото пред тях имаше свежи следи в снега от поне още двама. Успокоени от това, те побързаха, надявайки се да ги настигнат, и бяха изумени, още по-късно, да открият, че други са се присъединили към пътешествениците. Това те приеха като сигурен знак, че са на прав път и че лагерът е наблизо.
Докато продължаваха напред, те бяха изненадани от появата на индианец, който се оказа пощальонът на района, стоящ само на няколко метра от тях. Неволно ръцете им посегнаха към оръжията, но без да помръдне от позицията си, индианецът изръмжа на развален английски: „Белият човек се изгуби!“ Те вървяха по това, което е наречено „пътеката на смъртта“, и това обясняваше допълнителните стъпки – те бяха техните собствени, защото бяха вървели в кръг!
Духовното приложение
Не е трудно да се разбере опасността, в която са били тези мъже – непозната страна, безпътна пустош, без водач и вървящи в безнадеждния кръг на „пътеката на смъртта“. Но колко много са като тях! Те са искрени, но грешат!
Писанието казва:
Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища към смърт (Притчи 16:25).
Те са, уви, вървят по пътеката на смъртта..
Скъпи приятелю, спри и помисли, че ако продължаваш да вървиш така, както си, ще загинеш! Но има Един, Който стои готов не само да спаси, но и да те води: „Който вярва в Него, няма да загине.“ За да те спаси, Исус трябваше да умре, за да плати за твоя грях. Той също е възкръснал и живее, седнал на трона, и така, като жив Спасител за изгубени грешници, Бог Го прогласява на теб за твое приемане. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)." }
