Желанието за цар като народите
Какъв тъжен ден настъпи в Израел, когато те дойдоха при пророк Самуил с молбата си. Външно те се оплакваха от лошото управление на синовете на Самуил, но когато пророкът с тъга разказа на Бога за тази молба, Той каза на Самуил къде е истинският проблем – в сърцата им. Те чувстваха Божието управление като досадно, както Той каза на Самуил:
„не тебе отхвърлиха, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях“, 1 Царе 8:5-7.
Ако бяха поискали цар като Моисей („и той беше цар в Ешурун“), без съмнение Бог би бил доволен от това
но не – „като всички народи“ беше това, което желаеха. Много по-късно четем:
„Дадох ти цар в гнева Си и го отнех в яростта Си“, Осия 13:11.
Когато Самуил, по Божия заповед, им разказа за чертите на царя, когото желаеха, той тържествено описа характера на човека, който щеше да управлява над тях.
Егоизмът би бил най-очевидната му характеристика. „Той ще вземе“ се повтаря шест пъти в стихове 11-17 – и това, което вземаше, беше за него си. Наистина той щеше да бъде като царете на народите, по-склонен да ги ограбва от благословенията, които Бог им беше дал, и да ги добавя към себе си. Не трябва да четем много от историята на Саул, преди да научим, че той е бил виновен както за непокорство, така и за своеволие. Какво друго би направил грешният човек, ако не се подчинява на Божия глас, освен да действа според собствената си воля?
Предупреждение за днес
Няма ли във всичко това предупредителен глас за нас днес, когато изглежда, че има нарастващо желание да бъдем като „всички народи“, било то политически, религиозно или по друг начин? Точно както Израел беше забравил, че е бил отделен от другите народи като Божи народ, така и ние днес може да сме склонни да забравим уникалното място, в което Бог ни е поставил под Господството и Главенството на нашия Господ Исус Христос? Това, което отличаваше Израел, беше светлината и знанието, които имаха за единствения истински Бог; така и ние сме още по-голямо благословени днес! Защо тогава да имаме желание да бъдем като тези, които нямат истинско познание за Бога? Нито пък имат някаква оценка за събранието като съд, контролиран от Светия Божи Дух. По-скоро нека бъдем благодарни, че сме били избавени от много елементи, които нямат авторитет в Божието Слово.
Избягване на светската мъдрост и спекулации
Дори се използва фразеология, която понякога е далеч от „думи… които Светият Дух учи“, 1 Коринтяни 2:13. Наистина, внимателно изучаване на тази глава би ни освободило от опитите да имитираме предполагаемите мъдреци на този свят.
Тези, които се опитват да въведат такива неща в божественото учение, само издават факта, че са по-добре запознати с човешките теории, отколкото с Божието Слово. Съмнения относно първоначалното сътворение понякога се изразяват въпреки Светото Писание. Ще желаем ли да познаем единствения истински Бог или Неговия Син, нашия Господ Исус Христос? Всички хипотетични догадки относно сътворението и т.н. веднага ще бъдат отхвърлени от тези, които вярват в записа, който Сам Бог ни е дал. Един стих от Писанието сред много други разрушава тези безпочвени теории за всеки, който е подчинен на Божието Слово.
„защото за шест дни Господ направи небесата и земята“, Изход 20:11.
Независимо дали от религиозния свят или от „така наречения“ научен свят, мъдростта би ни предупредила да избягваме спекулации, които са произлезли от умовете на онези, които, подобно на Саул, са белязани от непокорство, от една страна, и своеволие, от друга.
„Дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“, Откровение 3:11
