Вратата на кошарата
Първите 21 стиха от Йоан 10 всъщност са продължение на това, което Господ Исус казваше в отговор на въпроса на някои от фарисеите в края на глава 9. Той говори за три врати в Йоан 10. Първата от тях е вратата на кошарата.
Кошарата е подходяща картина на това, което беше еврейският народ под Закона. Мнозина се бяха представили на Израел като потенциални водачи. Двама от тях са споменати в Деяния 5:36-37. Самите фарисеи бяха поели власт над своите сънародници. Но никой от тях не беше истинският Пастир на овцете. Само Исус дойде през вратата; Той беше изпълнението на всяко старозаветно пророчество за Месията, който трябваше да дойде. Той беше потомък на Давид и на Авраам, роден от девица, във Витлеем и много повече. Никой друг самозван пастир или водач на Израел не беше дошъл по начина, който Бог беше определил в Стария Завет. Господ нарича всички, които дойдоха по други начини, крадци и разбойници. Но тези, на които говореше, подобно на много хора днес, не разбраха какво им казваше.
Вратата на овцете
Господ Исус продължава в стих 7 да казва, че Той е „вратата на овцете“. Всички, които бяха дошли преди Него, бяха крадци и разбойници, и овцете, еврейският народ, не ги чуха. Еврейският народ беше отхвърлил много потенциални месии, самозвани врати към тяхното избавление, през годините на своята история.
В стих 9 Господ разширява това, което току-що е казал: „Аз съм вратата. Ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза и излиза и ще намира паша.“ Исус е вратата към спасението и това спасение е достъпно за всеки който влиза чрез Него.
Видяхме юдаизма като кошара – заграждение или ограничение. Господ продължава да казва, че всеки, който дойде при Него, ще влиза и излиза и ще намира паша. Има свобода, когато следваме Христос – вече не сме ограничени. В кошарата има малко, ако изобщо има, храна, но извън нея има добра паша. Кошарата е била защита срещу диви зверове, които биха могли да се опитат да се промъкнат към овцете през нощта, а пастирът обикновено е спял пред входа на кошарата. Законът може да изглежда като вид защита срещу злото, но истинският източник на защита е пастирът. Ако той не е бил бдителен, овцете биха били в реална опасност. Нашият Добър Пастир дава на Своите овце свобода, защита и храна на добра паша. Когато Го следваме, нямаме нужда от ограда от Закона, за да ни пази. Той ни обича толкова много, че е дал живота Си за нас. Наемникът няма да направи това, тъй като търси собствените си интереси и безопасност, когато вълкът заплашва.
Истинската стълба
След като споменава, че Той, Добрият Пастир, ще даде живота Си за овцете, Господ продължава да говори за „други овце... които не са от тази кошара“, които Той ще доведе и които ще чуят Неговия глас (ст. 16). Резултатът ще бъде едно стадо (не кошара) и един Пастир. Еврейски и езически вярващи ще бъдат обединени в едно стадо, едната истинска Църква. И цялата тази работа по полагането на живота Си и вземането му отново е отнесена към заповед на Отца. Христовото дело на спасение не е било спонтанно спешно решение, а е било планирано в Божиите съвети преди основаването на света!
В Йоан 1:51 Господ намеква за съня на Яков, който започва в Битие 28:12. Той често говори с притчи и използва символика. Самият Той е истинската стълба – истинската връзка между небето и земята. Ангелите са служебни духове, изпратени да служат на тези, които ще наследят спасение, според Евреи 1:14. Той, смиреният Човешки Син, ще бъде обслужван от ангели в онзи идващ ден, когато Той ще поеме Своето царство. Небето и земята ще бъдат много по-тясно свързани в онзи ден. Господ ще бъде центърът на всичко и Неговите светии на земята ще се възползват от служението на Божиите свети ангели. Какво чудно спасение имаме в нашия Господ Исус Христос вече, сега. Но какъв славен ден ще бъде, когато Той заеме Своето законно място!
