Страх който си струва да имаме
Изпитвали ли сте някога страх? Има много причини, поради които може да се изпита страх. Страхът обикновено се счита за признак на слабост и можем да се срамуваме да признаем, че сме страхливи. Има обаче един вид страх, който не трябва да ни кара да се срамуваме: „страхът от Господа“. Какво прави този „страх“ различен?
Библията казва: „Страхът от Господа е чист, трае до века“ (Псалм 19:9 KJV). Това не е временен страх. Казано ни е също, че това е „началото на мъдростта“ (Притчи 9:10). Този страх никога не се среща у нечестивите. В своя анализ на такива хора Павел заключава: „Няма страх от Бога пред очите им“ (Римляни 3:18). Вярващите днес често се оказват заобиколени от нечестиви хора, които нямат страх от Бога.
Случаи
Първият път, когато страхът се споменава в Библията, е в Едемската градина. Адам и Ева се скриха сред дърветата на градината, защото се страхуваха (Битие 3:8-10). Те бяха непокорни на своя Създател и се срамуваха да се изправят пред Него. Години по-късно народът на Израел стоеше под планината Синай, докато Бог общуваше с Моисей. Гръмотевиците и светкавиците, облакът, земетресението и тръбният звук изпълниха хората със страх. Подобно на Адам, те не искаха да се изправят пред Бога или да чуят Неговия глас (Изход 19:16, 20:18-19).
Въпреки че това са старозаветни инциденти, Бог не се е променил. Господ Исус каза, че Бог трябва да бъде страшен поради Неговата страхотна сила, с която Той може да „хвърли в ада“ (Лука 12:5). Но когато мислим за „страха от Господа“, не трябва да мислим за това да се страхуваме. Този Бог, Който е „поглъщащ огън“, иска нашето служение. За да Му служим приемливо, с благоговение и благочестив страх, ние се нуждаем от благодат (Евреи 12:28-29). „Страхът от Господа“ следователно не е свиващ се страх, който ни отдалечава от Него, а е благоговение пред Един, Който е толкова велик. С този благочестив страх можем да служим на Бога приемливо.
Често в Писанието страхът от Господа се противопоставя на поклонението на идоли. Народът на Израел трябваше да „се бои от ГОСПОДА“ и да Му служи, а не на боговете на околните народи (Второзаконие 6:13-14). Идолите са продукт на човешкото въображение и не могат да помогнат на никого. Вместо това Израел трябваше да „се уповава на ГОСПОДА“ – Този, Който беше „тяхна помощ и техен щит“ (Псалм 115:4-9). Страхът от Господа следователно е тясно свързан с упованието в Него и води до преживяване на Неговото благословение (ст. 11,13).
Изисква се страх
Малко преди смъртта си Моисей разговаря с народа на Израел и обобщи божественото изискване по следния начин: „И сега, Израелю, какво иска от теб ГОСПОД, твоят Бог, освен да се боиш от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш по всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на ГОСПОДА, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Второзаконие 10:12). В последните си думи в края на царуването си Давид заяви, че един цар трябва да проявява този страх от Бога, докато управлява (2 Царе 23:3). Писателят на Еклесиаст (смятан за Соломон) завърши книгата си с думите, че „цялото задължение на човека“ е да „се бои от Бога и да пази Неговите заповеди“ (Еклесиаст 12:13).
Проповедниците, които провъзгласяваха Божието слово на Неговия народ, често подчертаваха важността на страха от Господа. Исус Навин, в заключителното си обръщение, напомни на израилтяните за Божията доброта и ги предизвика да „се боят от ГОСПОДА и да Му служат в искреност и истина“ (Исус Навин 24:14). Самуил увещаваше народа по подобен начин, да „се боят от ГОСПОДА и да Му служат в истина с цялото си сърце“ (1 Царе 12:24).
Пътят към благословението
„ГОСПОД се радва на онези, които се боят от Него“ (Псалм 147:11). Наистина, всеки, който се бои от Него, е обявен за „благословен“ (128:1). Уверени сме, че „ще бъде добре с онези, които се боят от Бога“ (Еклесиаст 8:12). Еврейските акушерки, които „се бояха от Бога“, а не от фараона, отказвайки да убиват новородените момчета, преживяха Божието благословение (Изход 1:15-21).
В Новия Завет четем за Корнилий, благочестив човек, чиито искрени молитви бяха отговорени чрез посещението на Петър и съпътстващото Божие благословение, което дойде в дома му. Всичко това може да се проследи до факта, че той „се боеше от Бога“ (Деяния 10:2). Наистина „тайната на ГОСПОДА е с онези, които се боят от Него; и Той ще им покаже Своя завет“ (Псалм 25:14). В Писанието четем за много хора, които се радваха на близко общение с Господа и им беше дадено специално откровение за Неговите цели, защото се бояха от Него.
Малко след обръщането на Савел Бог благославяше Църквата и изграждаше Своя народ, защото те „ходеха в страх от Господа“ (Деяния 9:31). Богобоязливите вярващи могат да се радват на близкото присъствие на Ангела на ГОСПОДА и да преживеят Неговото избавление (Псалм 34:7).
Сигурно е, че единственият начин да познаем Господното благословение е да се боим от Него. Неговото голямо желание е Неговият народ да се бои и да Му се покорява, „за да им бъде добре“ (Второзаконие 5:29).
Резултати от страха от Господа
Вече отбелязахме връзката между страха от Господа и подчинението Му. Редица други резултати от страха от Господа са описани в Божието Слово. Единият е хвала. Когато народът на Израел видя как ГОСПОД е победил египтяните при Червено море, те „се бояха от ГОСПОДА“ (Изход 14:31). Моменти по-късно ги намираме да избухват в песен на хвала, за да отпразнуват могъщия триумф на ГОСПОДА над техния враг (Изход 15:1).
Друга характеристика, произтичаща от страха от Господа, е единството в общението. Авторът на най-дългия Псалм очевидно е бил богобоязлив човек, защото е написал: „Онези, които се боят от Теб, ще се радват, когато ме видят“ (Псалм 119:74). Онези, които наистина се боят от Господа, се радват, когато срещнат други вярващи, които също се боят от Него. Благочестивият Неемия е бил мотивиран от „страха от Бога“ и е признавал неговата важност в общението на Божия народ (Неемия 5:9,15). Той е поверил на Ханания специална отговорност, защото е знаел, че той „се е боял от Бога повече от мнозина“ (7:2). В края на Стария Завет ГОСПОД е обърнал специално внимание на онези, които са се бояли от Него, мислили са за Неговото име и често са си говорили един на друг за Него (Малахия 3:16). Колко е необходимо днес да търсим общението на съмишленици вярващи, които се боят от Господа и са решени да Му угодят.
Ако искаме да се покоряваме на Бога, ще внимаваме да избягваме нещата, които не Му угаждат. Йосиф се е боял от Бога (Битие 42:18) и затова е отказал съблазните на жената на Потифар. Да приеме нейните неморални покани би накарало Йосиф да „съгреши против Бога“ (Битие 39:9). Именно страхът от ГОСПОДА го е предпазил от грях. Това е друг резултат от страха от Господа и примерът на Йосиф добре илюстрира увещанието: „Не бъди мъдър в собствените си очи: бой се от ГОСПОДА и се отклони от злото“ (Притчи 3:7).
Много практично
Опитът на Йосиф ни показва, че страхът от Господа не е просто нещо, за което да мислим. Той има дълбоки последици в живота ни. Този вид благоговеен страх накара Ной да приеме Божието слово и да построи ковчега, като по този начин осигури средство за спасение за цялото си семейство (Евреи 11:7). Страхът от Господа е важен и в нашето служение. От младостта си Овадия „много се е боял от ГОСПОДА“. В резултат на това той се е грижил за застрашените Божии пророци и е осигурил храна за сто от тях, които са били скрити в две пещери (1 Царе 18:3-4,12).
Онези, които се боят от Господа, са търпеливи и готови да чакат Божието време. Когато на Давид му се представи възможност да убие Саул, своя враг, той не го направи. Саул все още беше „ГОСПОДНИЯТ помазаник“ и Давид призна, че Бог ще го отстрани в Своето време (1 Царе 24:4-6).
Практическият характер на страха от Господа трябва да се вижда на работното място, където служителите се подчиняват на своите работодатели и им служат добре, „боейки се от Бога“ (Колосяни 3:22). Ежедневната работа трябва да се извършва със съзнанието, че Господ наблюдава какво правим, и цялата ни работа трябва да се върши като за Него (ст. 23).
Много повече
Като Божии деца трябва постоянно да се учим за „страха от Господа“. Той ще повлияе на нашата реч и поведение, като ни пази от пътищата на греха и ни води по правилен път, който угажда на Господа (Псалм 34:11-14). Интересно е, че същият този псалм говори за това, че ГОСПОД избавя Своя народ от всички техните страхове (ст. 4). Думите на известния химн на Тейт и Брейди, който започва с „През всички променящи се сцени на живота“, може да бъдат подходящо заключение:
„Бойте се от Него, светии; и тогава няма да имате нищо друго, от което да се боите; Направете Неговото служение ваше удоволствие, Вашите нужди ще бъдат Негова грижа.“
— От Мартин Жирар
Тази статия е използвана с разрешение от Skyway Messages, адаптирана.
