Възкръсналият Христос установява, като велик факт, представен от Бога на вярата, победа над злото в Този, Който понесе последствията му в праведния Божи съд, за да може Той да се справи със суверенна благодат с човека, да даде на вярващия морална сила чрез Светия Дух и да го свърже открито и триумфално с Христос в същото възкръснало състояние скоро и завинаги.
Можем да разберем тогава усилието на Сатана да внесе сред християните съмнение и отричане на възкресението на мъртвите. Като печат на Христовата благодат и слава, на чудесата, които Той извърши, и на истината, която Той преподаваше, Неговото възкресение е от изключителна важност; не по-малко е то доказателство за победения Сатана, за приетото изкупление, за прославения Бог, дори що се отнася до греха и греховете, понесени в Христовото тяло на дървото. То е силата на новия и вътрешен живот и е обектът и изворът на най-славната надежда, в която християнинът и Църквата очакват да бъдат благословени с Христос в небесните места – и това като осезаем факт, точно както е сега по позиция, като Христос вече е понесъл Божия съд за вярващия, който е преминал от смърт към живот.
