Плодът на Духа, както се вижда в Христос
Един от начините да разгледаме плода на Духа е да погледнем неговите девет аспекта в личността на Господ Исус Христос. В Него виждаме съвършенството на този плод.
1. Любов
Като възлюби Своите, които бяха в света, [Той] ги възлюби докрай. —Йоан 13:1 JNDКакто Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас: останете в Моята любов. —Йоан 15:9Синът Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен. —Галатяни 2:20
Колко велика е любовта на Христос към Неговия народ! Тя Го накара да предаде Себе Си за нас. Богат човек може да даде част от богатството си, човек с голяма светска власт може да делегира част от тази власт на други, но нашият Спасител даде Себе Си. Както казва химн от Б. Г. Хардингам (1894–1973), „Господи Исусе, как Те обожават душите ни“, „Ти даде всичко, което любовта можеше да даде!“
Кой може да разбере любовта на Отца към Сина? И все пак, такава е Неговата любов към нас, Неговия народ! Тази любов никога няма да избледнее. Той обича Своите докрай – не само до кръста, но дори когато ни има със Себе Си за цяла вечност. „Ела, Господи Исусе!“ (Откровение 22:20).
2. Радост
В същия час Исус се зарадва в духа Си и каза: Хваля Те, Отче, Господи на небето и на земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните, и си ги открил на младенците: да, Отче, защото така е било угодно пред Твоите очи. —Лука 10:21Исус … заради радостта, която Му предстоеше, издържа кръста. —Евреи 12:2
В Лука 10 Господ Исус говори за отказа на градовете, където бяха извършени най-мощните Му дела, да се покаят. Колко тържествено. И все пак, Той може да се радва в духа Си (Своя човешки дух) и да хвали Отца, че е скрил тези неща от мъдрите и разумните на земята, докато ги е открил на младенците, или малките. Каква чудесна благодат, че истината за Неговата личност и дело ни е била разкрита!
В Евреи 12 научаваме за тази радост, поставена пред нашия благословен Господ, заради която Той издържа кръста. Каква беше тази радост? Това беше радостта да върши волята на Своя Отец и да има Своя специален народ, изкупен за Себе Си (виж Тит 2:14).
Разграничаването на радостта от щастието е полезно. Щастието зависи от обстоятелствата: когато се случват добри неща, може да сме щастливи; когато се случват лоши неща, може да сме нещастни. Радостта, напротив, не зависи от обстоятелствата. Господ има радост въпреки отхвърлянето; Той имаше радост дори когато издържаше кръста. Скъпи събратя по вяра, и ние можем да имаме радост въпреки болката или болезнените обстоятелства. Нека държим очите си върху Господа, източника на нашата радост!
3. Мир
Мир ви оставям; Моя мир ви давам: не както светът дава, Аз ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои. —Йоан 14:27
„Мир ви оставям.“ Вярваме, че това е мирът, който Христос сключи на кръста. Колосяни 1:20 казва: „Като примири чрез кръвта на Неговия кръст.“
Господ нарича втория мир, споменат в Йоан 14:27, „Моя мир“, което говори за Неговия личен мир като благословения Човек в този свят. Той никога не е бил смущаван от обстоятелствата; перата Му никога не са били разрошени – за да използваме уважително нашия израз. Той вървеше в мир през този свят, независимо от обстоятелствата, пред които се изправяше.
4. Дълготърпение
Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно. Исус му казва: Толкова дълго време съм с вас, и ти не си Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; и как казваш ти: Покажи ни Отца? —Йоан 14:8-9
Какво търпение прояви Господ Исус към учениците и религиозните водачи, които Му се противопоставяха! Тук Господ се оплака, че след три години и половина Филип все още не Го познава. С голямо търпение Господ продължи да го наставлява него и другите ученици.
Дълготърпението на Господа беше показано в голяма степен към Неговия земен народ Израел, дори когато те се опитваха да Го хванат в думите Му (Марк 12:13; Лука 11:54), те Го отхвърлиха (Йоан 1:11, 15:18; Матей 23:37), те Го обвиниха, че има демон (Йоан 7:20, 8:48), и те се опитаха да Го убият (Лука 4:28-30; Йоан 8:59, 10:31).
5. Доброта
И дойде при Него един прокажен, молейки Го и падайки на колене пред Него, и казвайки Му: Ако искаш, можеш да ме очистиш. А Исус, подбуден от състрадание, протегна ръка, докосна го и му каза: Искам, бъди очистен. И щом Той проговори, веднага проказата го напусна и той беше очистен. —Марк 1:40-42
Каква доброта, или „нежност“ (KJV), раздвижи сърцето на Божия Син. Този човек, който дойде при Него, беше „пълен с проказа“ (Лука 5:12 JND). Той нямаше надежда освен в Господ Исус. Господ не го отпрати, нито му каза, че е твърде зает.
Така и сега, Господ е добър към нас. Неговата сила и любов остават същите, но Той не винаги лекува по един и същи начин. Скъпи събратя по вяра, Неговото сърце е същото – бъдете сигурни в този факт! И все пак, както Той каза на Павел, Той може просто да ви каже, че Неговата благодат е достатъчна за вас във вашето изпитание или трън (2 Коринтяни 12:8-10). Неговата благодат и доброта са същите за нас и днес.
6. Благост
Наистина сте вкусили, че Господ е благ. —1 Петър 2:3
Твърденията „Господ е благ“, „Йехова е благ“ или „Той е благ“ се повтарят в Стария Завет около 16 пъти и веднъж в Новия Завет. Когато Христос, Който е Йехова, дойде в този свят, Той прояви тази благост. Господ Исус можеше да каже на езика на притчата: „Злото ли е окото ти, защото Аз съм благ?“ (Матей 20:15). Колко благ беше Той към множествата, които идваха при Него в нуждата си. „Слепи проглеждат и куци ходят; прокажени се очистват, и глухи чуват; и мъртви възкръсват, и на бедните се проповядва блага вест“ (Матей 11:5).
Той никога не се уморяваше да показва Своята благост към хората около Себе Си. Тази благост се простира и до Неговия народ – Църквата – и днес.
7. Вярност
Този, Който Ме е изпратил, е с Мен; Той не Ме е оставил Сам, защото Аз винаги върша нещата, които са Му угодни. —Йоан 8:29
Господ Исус беше верен на Своя Отец и на Своите, когато беше тук. Той, и само Той, можеше някога да каже: „Аз винаги върша нещата, които са Му [на Отца] угодни.“ Той прояви съвършена вярност, или преданост.
Когато Мария от Витания беше критикувана от Юда и другите ученици, че е изляла мирото върху главата и краката на Исус (Матей 26:6-13; Йоан 12:3-8), Той веднага се застъпи за нея. И до днес нашият Господ е верен на Своя Отец във всичко, което прави, и Той е верен на нас, които вярваме. Можем да разчитаме на Него; можем да почиваме на Него.
8. Кротост
Поучете се от Мен; защото Аз съм кротък и смирен по сърце. —Матей 11:29Кротостта и нежността на Христос. —2 Коринтяни 10:1
За Моисей се казваше, че е най-кроткият човек на своето време (Числа 12:3). Но той все пак се провали, като изгуби самообладание, когато хората плачеха за вода (Числа 20:10-13). Радваме се, че нямаше такъв провал в нашия Господ.
Понякога в света се казва, че кротостта е слабост. Това обаче не е вярно. Кротостта не е да изисквам собствените си права и собствения си начин, и може да бъде описана като сила под контрол. Виждаме и двете тези неща в живота на нашия Господ. Той винаги беше готов да върши волята на Своя Отец и да отстоява славата на Своя Отец, но Господ никога не търсеше собствените Си права тук.
Заради Своята кротост „Той е презрян и изоставен [или отхвърлен] от хората; човек на скърби и познат с мъка“ (Исая 53:3). Един ден нашият Бог и Отец ще види, че Неговият възлюбен Син ще има Своите права в този свят. Някои от нас много се наслаждават на Езекиил 21:27, който казва: „Ще го преобърна, преобърна, преобърна! И това няма да бъде повече, докато не дойде Този, Чието е правото; и Аз ще Му го дам.“ Отец ще преобърне целия този настоящ ред, докато нашият Спасител не дойде да установи Своето царство в този свят. Само на Него принадлежи това право!
9. Самоконтрол
Когато беше хулен, Той не хулеше на свой ред; когато страдаше, не заплашваше; но предаде Себе Си в ръцете на Този, Който съди праведно. — 1 Петър 2:23
Какъв самоконтрол показа благословеният Господ през целия Си живот на земята. Въпреки омразата на хората, Той единствен прояви Своята любов и Божията любов към тях (Псалм 109:4-5). Докато разглеждаме последните сцени от Неговия живот тук, ние наистина се възхищаваме на самоконтрола, който Той прояви. Когато религиозните водачи на евреите Го обвиниха пред Пилат, Господ Исус остана мълчалив, така че Пилат „се чудеше извънредно“ (Матей 27:14). След всички злоупотреби и мъчения, които Господ получи от войниците, Той каза само: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Като Създател и Поддържател на всички неща, Той държеше самия им дъх в Своята сила (Колосяни 1:16-17), но нашият Господ не търсеше отмъщение срещу тях – какъв урок за нас!
Идва денят на съда, когато сметките ще бъдат уредени с Бога, по време на седемгодишното голямо скръб на земята (Откровение 6–19) и при съда на великия бял престол (Откровение 20:11-15). Понякога възмездното Божие осъждане пада дори сега, когато един нечестив човек е отсечен.
Въпреки това, днес е време на благодат и спасение, когато нашият Спасител Бог все още кани всички да дойдат при Него. Той е бавен на гняв (Наум 1:3). Нека Го имитираме, не търсейки да вземем правосъдието в собствените си ръце, а предавайки се на нашия Бог и Отец, Който ще съди праведно. Четем: „Никому не връщайте зло за зло … не отмъщавайте за себе си, възлюбени, но дайте място на гнева; защото е писано: Отмъщението е Мое, Аз ще въздам, казва Господ“ (Римляни 12:17,19).
В обобщение
Защото за това сте призовани; защото и Христос пострада за вас, оставяйки ви пример, за да следвате по Неговите стъпки. —1 Петър 2:21
Нека следваме стъпките на Христос все повече и повече, проявявайки същите черти на плода на Духа, които видяхме, че бяха в Него. В личния ни живот, в семействата ни, в местното събиране на християни и в света, нека наистина живеем повече от Христос, докато не Го видим лице в лице.
Повтаряме думите от Откровение 22:20 (KJV): „Ето, ела, Господи Исусе!“
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- „Докрай“ (Йоан 13:1) тук, според речника на Вайн, означава „‘най-висшата степен’ на действие, като например любовта на Христос към Неговите ученици.“
