Малко история
Книгата Деяния на апостолите се фокусира първо върху служението на Петър, а след това върху Павел и неговите мисионерски пътувания; няколко глави описват как двамата апостоли са работили заедно (вижте 2 Петрово 3:15-16). В края на третото си пътуване Павел се завръща в Йерусалим. Там римляните го арестуват за негова безопасност и след това го изпращат в Кесария, за да се яви пред управителя (Деяния 22–23). Павел е държан под стража, но хората могат свободно да го посещават, докато той защитава делото си пред римските власти. След последна сесия в присъствието на цар Агрипа е решено Павел да бъде изпратен в Рим, защото той е поискал делото му да бъде решено от императора (Деяния 26). Последва трудно и опасно пътуване, но Павел и пътуващите с него най-накрая пристигат в Рим (Деяния 27–28). Апостолът е разпитван от властите и държан като затворник две години, след което го освобождават, тъй като не се явяват обвинители (28:14-31). През цялото време Павел е бил въвлечен в сериозни духовни битки, защото се е грижил за светиите по целия свят.
Сега насочваме вниманието си към въпроси, свързани със събранието, или църквата, в Колос, град в центъра на днешна Турция, но по онова време част от Римската империя. Около 15 години по-рано апостолът е работил в пристанищния град Ефес (18:19-21, 19:1–20:1, също ст. 16-38). Той е останал там около две години и половина и е срещнал, освен много други, няколко души от Колос, които са дошли да го слушат. Те са приели евангелието на Божията благодат – вие приели ли сте го? Един от тези нови вярващи, Епафрас, става отдаден ученик на Господ Исус и донася евангелието в собствената си общност. В резултат на това много хора в Колос приемат добрата вест за Божията благодат и започват да растат в благодатта и познанието на нашия Господ Исус Христос (2 Петрово 3:18).
В Рим Павел успява да упражнява служението си без никакви пречки, въпреки че е държан като затворник (Деяния 28:30-31), което е много различно от случилото се няколко години по-късно, според 2 Тимотей. Епафрас идва в Рим от Колос и остава известно време при апостола. Интересно е, че по това време Онисим открадва пари от господаря си Филимон и бяга от Колос в Рим. Не знаем точно как, но този избягал роб среща Павел по време на римското затворничество на апостола (вижте Филимон). По Божия благодат този млад мъж също среща Господа (Филимон 10). Онисим служи на апостола известно време в Рим, както и няколко други, включително Тимотей (ст. 23; Колосяни 1:1).
Въпросите, които Епафрас докладва на Павел и неговите сътрудници относно делата в Колос, са били от голямо значение за всички тях, въпреки че новите християни там като цяло са се справяли добре (2:7). Въпреки това, врагът се е опитвал да ги заблуди по основни въпроси чрез философия и празна измама. Намерението на Дявола е било да спре вярващите да растат в благодатта и познанието на Христос и да се наслаждават на огромните благословения, получени чрез служението на Павел (1:25-29, 2:1-7).
Личността на Сина винаги е под атака от врага
Програмата на Сатана да се опитва да пречи на Божието дело днес е много подобна на това, което е била преди почти 2000 години. И все пак, Бог винаги има победата. „И тъй, както сте приели Христос Исус Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидани в Него, и утвърдени във вярата, както сте били научени, изобилствайки в нея с благодарност“ (ст. 6-7). Вярващите в Колос са получили прекрасен Дар, личност, Божия Помазаник – Месията, Христос. Днес, след като сме Го приели чрез вяра и дело на Божия Дух, ние познаваме и виждаме Христос „увенчан със слава и чест“ (Евреи 2:9).
Не можем да надценим стойността на този удивителен Дар, който сме получили и ще пазим завинаги. Името Му „Исус“ означава, че Той е и винаги ще бъде Бог и Човек (Матей 1:18-25, 2:1-11) – непостижима тайна. Наистина, пълнотата на Божеството, което означава Отец, Син и Свети Дух, обитава в Него телесно (Колосяни 2:9). Той е завинаги нашият велик Създател и Изкупител, на Когото се дължи всяка слава и чест (Откровение 4–5). Ние се покланяме с благоговение и обожание пред Него, размишлявайки върху тези свети, разкрити тайни и отговаряйки с поклонение, сега и завинаги.
Удивителната истина за личността на Сина, в Когото обитава Отец (Йоан 17:21) със силата на Светия Дух, винаги е съществувала и винаги ще съществува. Това е публично разкрито, след като Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител, когато небесата се отварят и Светият Дух слиза и остава върху Господ Исус (Матей 3:16-17; Йоан 1:32-34).
Апостол Павел наставлява новите вярващи в Колос, както и нас днес, да „ходят в Него“ (Колосяни 2:6). Прилагайки тази истина към нас, осъзнаваме, че тя предполага голяма привилегия, както и голямо предизвикателство да живеем в общение с Господ Исус такъв, какъвто е сега, увенчан със слава и чест. Зависещи от Него, винаги разчитащи на Него, нека се стремим да Му угодим във всичко, което правим и казваме. Да „ходим в Него“ предполага дълбоко упражнение да продължаваме да живеем в Неговото присъствие, под Неговия поглед и да правим всичко със силата на Светия Дух. Интересно е, че Енох, седмият от Адам, е ходил с Бога и Му е угаждал в много трудни дни, точно преди потопа (Евреи 11:5-6). „Ходете в Него“ означава, че трябва да имаме очите си вперени в Господ Исус Христос, следвайки Го, докато Той дойде отново. Само тогава можем да „ходим достойно за Господа“, докато чакаме Неговото предстоящо завръщане (Колосяни 1:10).
Процесът на „вкореняване и назидаване“ (2:7) продължава всеки ден, точно както това е вярно за дърво, засадено край водни потоци (Псалм 1), което се култивира под окото на Господаря. Писанието сравнява вярващите с дърво, което пуска корените си по-дълбоко, докато нещо се случва в нас, докато ходим „в Него“. Този процес на растеж в природата илюстрира нашето непрекъснато общение с Христос в небето и постоянната грижа на Светия Дух, Който използва Божието Слово, за да ни помогне да продължаваме да растем.
В същото време, докато Господ Исус на небето е въвлечен в този процес на растеж, Той е и Главният Строител, който ни изгражда в Него, за да ни утвърди в нашата най-свята вяра. Това е в съответствие с това, което сме научили и ще продължаваме да учим. Апостолът сравнява тези процеси със засаждане и строене (прочетете 1 Коринтяни 3), които ни позволяват да растем и да изразяваме нашата благодарност, „преливащи от благодарност“ (Колосяни 2:7 NASB95). Постоянният растеж води до и върви заедно с непрекъснатото поклонение. Хвалете Господа!
Допълнителни инструкции
„Внимавайте да не би някой да ви завлече като плячка чрез философия и празна измама, според човешките учения, според стихиите на света, а не според Христос. Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството; и вие сте съвършени в Него, Който е Глава на всяко началство и власт, в Когото също сте били обрязани с обрязване, извършено не с ръка, в събличането на тялото на плътта, в обрязването на Христос; погребани с Него в кръщението, в което сте били и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите“ (ст. 8-12 JND). Тези инструкции са точни и актуални за всеки християнин във всяка ситуация. Оценяваме ли пълнотата на благословенията, които сме получили и ще се наслаждаваме завинаги? Тези благословения са тясно свързани с нашето положение „в Христос“, което никога няма да се промени през вечността. Ние може да се променяме и мярката на нашето наслаждение от тези благословения може да се променя, но нищо не може да ни отдели от Христос, нашия Възлюбен (прочетете Римляни 8:29-39)!
Хората в Колос са изследвали тайни. Затова вярващите, които са познали Господа, са рискували да бъдат измамени от усилията на врага да ги занимава с фалшификати. Вместо това апостолът ги е учил да се занимават с истинските Божии тайни, разкрити от Него на вярващите, като се ангажират с Христос такъв, какъвто е сега на небето. В Него са всички съкровища на мъдростта и знанието. Насърчени от наставленията на Павел, те са били „съединени в любов и към всяко богатство на пълната увереност в разбирането, към пълното познание на Божията тайна“ (Колосяни 2:2).
Основата на нещата, които апостолът е учил вярващите в Колос, е „в Христос“. Павел им е показал как те и тези скъпоценни истини са свързани с този уникален, прославен Човек на небето, в специална връзка с Него чрез Светия Дух. Това е вярно за нас днес и ще бъде така завинаги, защото сигурността и насладата от тези благословения са тясно свързани с Христос отдясно на Бога. Духовните благословения, на които можем да се наслаждаваме, са всички свързани с нашия благословен Господ, Който ни води към истинско поклонение, както ясно учат няколко послания, като Ефесяни 1–3. Тези небесни, духовни и вечни благословения са нашата настояща част и ще бъдат завинаги, в непрекъснат процес, който се осъществява чрез вяра и дело на Светия Дух.
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос (Ефесяни 1:3).
Личността на Сина
„Бог и Човек в една личност“ е твърдение, което представлява благословена реалност, която никога няма да можем да разберем напълно. Само Отец познава Сина напълно и Неговото желание е да ни Го разкрие дотолкова, доколкото можем да разберем (Матей 11:27).
Отец, Син и Свети Дух са три отделни божествени личности, но Един Бог. Тази истина представлява друга реалност, която е напълно извън нашето разбиране.
Велика е тайната на благочестието: Този, Който се яви в плът, беше оправдан в Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава (1 Тимотей 3:15-16 NASB95).
Ние стоим в благоговение пред нашия Бог и Отец и нашия Господ Исус Христос и се покланяме и обожаваме сега и завинаги.
Когато обсъждаме характеристиките на божествените личности, в известен смисъл сме на свята земя и трябва да осъзнаем, че можем само да стоим в благоговение, гледайки на тези въпроси с почит, точно както Израел е гледал на Божия ковчег от разстояние (вижте Исус Навин 3–4; 1 Царе 4–6). Въпреки това, в християнството ние сме били доведени много близо до нашия Бог, Който ни е осиновил като синове за Себе Си (Ефесяни 1:4-5). Освен това, нашият Бог търси отговор от нас сега и завинаги от нашите сърца и животи, посветени на Него.
Цитатът в началото на тази статия, „защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9 JND), предполага, че Триединният Бог, Който е невидим и обитава в непристъпна светлина, се е разкрил в Христос в телесна форма, като по този начин се е направил видим (Лука 1–2; 1 Тимотей 3:16). Това остава вярно за вечността! С други думи, това, което се е случило във връзка с въплъщението, когато триединният Бог се е разкрил в плът (Йоан 1:14), има последици, които ще траят завинаги. Днес можем да Го видим като Агнето със седем рога и седем очи, притежаващо съвършена сила и знание (Откровение 5). Той е и великият Бог-Създател (Откровение 4), Който се е разкрил, обитавайки в благословения Човек от Назарет, върху Когото небесата са се отворили и Светият Дух е дошъл да обитава (Лука 1–4). През периода на благодатта, този Бог на всяка благодат обитава чрез Светия Дух във вярващите (Римляни 8; Ефесяни 1).
Когато дойде Божието време, Той публично ще вземе нещата в Свои ръце, за да изпълни съд и да царува в правда чрез Господ Исус Христос, за Божия слава. Колко велик е Той! Като вярващи, ние сме изключително привилегировани да Го познаваме като наш Спасител, да Му служим и да Му се покланяме, сега и завинаги.
