Общото събрание и
Църквата на първородните
„Но вие сте дошли при планината Сион, при града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при безбройно множество ангели, при общото събрание и църквата на първородните, които са записани на небесата, и при Бога, Съдията на всички, и при духовете на усъвършенстваните праведници, и при Исус, посредника на новия завет, и при кръвта на поръсване, която говори по-добри неща от тази на Авел.“ Евреи 12:22-24 KJV
Кой съставлява това „общо събрание и църква на първородните“, споменати в горните стихове? Има ли специално разграничение между двете, или са едно и също? Нека сравним и противопоставим общите и уникални аспекти на старозаветните и новозаветните светии.
Общи аспекти
• Нашето предопределено място
Когато се доверяваме на Бога, Той казва, че идваме в „града на живия Бог, небесния Йерусалим.“ Този Нов Йерусалим, „майката на всички ни“ (Галатяни 4:26), градът, който Авраам „очакваше“ (Евреи 11:10), е описан в Псалм 48 и Откровение 21, където виждаме неговото въздействие върху хората на земята, когато слиза от небето. Имената на портите му са дванадесетте племена на Израел; неговите дванадесет основи са апостолите (Откровение 21:12,14). Може да се види как старозаветните и новозаветните светии са перфектно преплетени в това събрание: „Знайте, прочее, че тези, които са от вяра, те са деца на Авраам. Така че тези, които са от вяра, са благословени с верния Авраам“ (Галатяни 3:7,9).
• Нашето свидетелство
Евреи 11 ни дава запис на свидетелството на онези, които твърдо са се доверявали на Бога в ранни времена, обобщено с това увещание: „Затова и ние, като сме обградени от толкова голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тежест и греха, който така лесно ни оплита, и нека с търпение да тичаме в надпреварата, която е пред нас“ (Евреи 12:1). Всички те станаха свидетели на Божията вярност в изпълнението на Неговото слово чрез тяхната активна вяра в това, което Той обеща, въпреки че никога не получиха пълното изпълнение на тези обещания през живота си, защото Бог все още щеше да призове от всички народи народ за Своето име (Евреи 11:39).
Авраам е основният пример за тези старозаветни светии, защото за него е записано, че „той повярва в Господа; и Той му го вмени за праведност“ (Битие 15:6). Бог повери на този човек скъпоценни обещания, с това признание: „Защото Аз го познавам, че той ще заповяда на децата си и на дома си след себе си, и те ще пазят пътя на Господа, за да вършат правда и съд; за да може Господ да донесе на Авраам това, което е говорил за него“ (Битие 18:19). Поради това, народът Израел, който произлезе от Авраам, стана основен свидетел на Бога пред света. Днес този народ временно е отстранен от тази позиция, докато пълнотата на езичниците не бъде въведена в Църквата, която сега е Негов свидетел пред света (Римляни 11:25; Йоан 17:21).
Христос изгражда Своята Църква от живи камъни, индивиди, които Му се доверяват, както евреи, така и езичници. И така, „И вие, като живи камъни, се изграждате в духовен дом, свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, приемливи за Бога чрез Исус Христос“ (1 Петър 2:5). Нашето свидетелство е, че Божието обещание идва чрез „вяра, за да бъде чрез благодат; за да бъде обещанието сигурно за цялото потомство; не само за това, което е от Закона, но и за това, което е от вярата на Авраам; който е баща на всички ни“ (Римляни 4:16).
• Нашето възкресение
„На Него (Божия помазаник, Съдия на живите и мъртвите) всички пророци свидетелстват, че чрез Неговото име всеки, който вярва в Него, ще получи опрощение на греховете“ (Деяния 10:43). Един ден при Възнесението, както живите, така и мъртвите (1 Солунци 4:16-17) ще застанат пред Божия Син, за да получат заслужената награда за делата си. Ясно е, че Божият народ е очаквал възкресение поне от дните на Авраам; защото когато той отиваше да принесе своя възлюбен син като всеизгаряне на Бога, той каза: „Аз и момчето ще отидем там и ще се поклоним, и ще се върнем при вас“ (Битие 22:5). Йов заяви: „Защото знам, че моят Изкупител живее, и че Той ще застане в последния ден на земята; и макар след ... червеите да унищожат това тяло, все пак в плътта си ще видя Бога“ (Йов 19:25-26). На Даниил му беше казано това: „Мнозина от тези, които спят в земния прах, ще се събудят, някои за вечен живот, а някои за срам и вечно презрение“ (Даниил 12:2).
Исус посочи това на онези, които се съмняваха във възкресението: „Аз съм Богът на Авраам, и Богът на Исаак, и Богът на Яков. Бог не е Бог на мъртвите, а на живите.“ С тези думи Той показа, че тези отдавна починали мъже все още живеят с Бога (Матей 22:32). Възкресението на живите е за „онези, които са вършили добро“ в Божиите очи. „Доброто“ в Йоан 5:29 е просто да вярваш в Този, Когото Бог е изпратил.
Старозаветните светии вярваха в Този, Когото Бог щеше да изпрати. Авраам призна: „Сине мой, Бог Сам ще си осигури агне за всеизгаряне“ (Битие 22:8). И Давид свидетелства за този идващ Цар, „като пророк, и знаейки, че Бог му се беше заклел с клетва, че от плода на неговите чресла, според плътта, Той ще въздигне Христос да седне на Неговия престол“ (Деяния 2:30). От времето на Новия Завет знаем, че „това е Божието дело, да вярвате в Този, Когото Той е изпратил“ (Йоан 6:29).
Така Павел писа: „Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото цялото семейство на небето и на земята носи името си“ (Ефесяни 3:14-15). Имената на тези вярващи се намират на небето в книгата на живота на Агнето (Откровение 20:11-12). Облакът от верни старозаветни свидетели в Евреи 11 се състои главно от израилтяни, и те, както и други старозаветни светии, ще бъдат включени в първото възкресение: „Всички тези, макар и да получиха добро свидетелство чрез вяра, не получиха обещанието, защото Бог беше предвидил нещо по-добро за нас, за да не бъдат те усъвършенствани без нас“ (Евреи 11:39-40).
Точно както духовете на праведните мъже се усъвършенстват чрез възкресението, така и тези от това общо събрание един ден ще имат тяло като Неговото славно тяло, както е обсъдено в 1 Коринтяни 15.
Уникални аспекти
Всички тези съставляват общото събрание, Новия Йерусалим. Но авторът на Евреи пишеше на светиите от „тези последни дни“, които сега съставляват Църквата на Господ Исус в този свят. За тях има по-добра позиция, по-добро състояние и по-добра традиция от тази на старозаветните светии.
• По-добра позиция
Днес Бог предлага на всички, които Му се доверяват, много по-добра позиция, защото само малцина от старозаветните светии можеха да бъдат част от свещенството – само тези от племето Леви. За разлика от това, всички в Христовата Църква са част както от святото, така и от царското свещенство „по реда на Мелхиседек“ (Евреи 6:20), призовани да служат както на Бога, така и на човека (1 Петър 2:5,9).
Освен това, ние имаме и позицията на синове: „Вижте каква любов ни е дарил Отец, за да се наричаме Божии деца“ (1 Йоан 3:1). Имаме привилегията да говорим с Бога, както малките деца говорят с баща си: „Понеже сте синове, Бог е изпратил Духа на Своя Син в сърцата ви, който вика: „Авва, Отче““ (Галатяни 4:6). Господ Исус се обърна към Отца със същата дума в Гетсиманската градина (Марк 14:36). Каква позиция за нас, които някога бяхме чужденци и пришълци! (Ефесяни 2:12).
• По-добро състояние
Светият Дух на Бога сега обитава в нас като наш утешител и водач, запечатвайки ни до деня на изкуплението. Исус каза: „Аз ще помоля Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас завинаги“ (Йоан 14:16-17; Ефесяни 1:13). Това е много по-добро състояние от това, което старозаветните светии някога са имали, защото тогава Духът понякога идваше върху тях, но не обитаваше постоянно в тях (Йоан 16:7-13).
Този обитаващ Дух може да даде на Църквата единство, непознато преди на евреите, защото сега както евреи, така и езичници са направени едно чрез Духа (Римляни 3:22; 10:12). Всъщност Исус говори за езичниците (неевреите), които ще повярват в Него, който каза: „Имам и други овце, които не са от тази кошара: и тях трябва да доведа, и те ще чуят Моя глас; и ще има едно стадо и един пастир“ (Йоан 10:16). Всички могат да ходят с Бога в единството и силата на Духа, отхвърляйки „всяка тежест и греха, който така лесно ни оплита“ (Евреи 12:1). „Защото няма разлика между евреин и грък; защото същият Господ над всички е богат за всички, които Го призовават“ (Римляни 10:12). Сега нашата цел е да „продължаваме братската любов“ (Евреи 13:1).
• По-добра традиция
Авраам беше призован от идолопоклонническия Ур и напусна там, без да знае къде отива. Народът на Израел беше призован от Египет да влезе в Обетованата земя. Така и Църквата е призована от този свят в Царството на Неговия възлюбен Син. Значението на думата, преведена като „Църква“, е „призовани“. Основата за тази Църква е доктрината на Стария Завет заедно с апостолите, като Христос е главният крайъгълен камък: „И така, вие вече не сте чужденци и пришълци, но съграждани на светиите и от Божието домакинство; и сте изградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Исус Христос е главният крайъгълен камък, в Когото цялата сграда, сглобена правилно, расте в свят храм в Господа; в Когото и вие сте съградени заедно за обиталище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:19-22).
Вече не е необходимо да се явяваме пред Бога в Йерусалим, можем да имаме Господа сред нас, където и да се съберат двама или трима в Негово име (Матей 18:20). Поклонението сега е в сърцата на Божиите деца, когато влизат в Неговото любящо присъствие: „Идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина: защото Отец търси такива, които да Му се покланят“ (Йоан 4:23). Церемониалните актове на животински жертвоприношения вече не са необходими. Нашите жертви се състоят от хваление, вършене на добро и даване на нуждаещите се; „с такива жертви Бог е благоугоден“ (Евреи 13:15-16).
Заключение
Така че можете да видите, че светиите от двата времеви периода съставляват това общо събрание, този небесен Йерусалим. Въпреки това, Църквата на първородните е имала през последните 2000+ години по-добри привилегии от тези на Стария Завет.
От Том Стиър″ } ] }
