Сред цялото ужасно състояние на нещата в настоящето, можем да попитаме, какъв е делът на християнина? Едно е сигурно; те не могат да избегнат изпитанията и скърбите, общи за хората. Ако например тежкото данъчно облагане трябва да тежи върху нацията, християнинът трябва, по необходимост, да има своя дял в това. Високи ли са цените? Те засягат християните и тези, които не са, еднакво. Наборната служба ли е ред на деня? Тя ще засегне вярващия и невярващия еднакво.
Но каква е златната подплата от другата страна на тъмния облак?
Тя се състои от БОЖЕСТВЕНИ ФАКТИ, съзерцанието на които ще утеши сърцата ни.
Бог и Неговата грижа за Своите
Първият факт, който можем накратко да разгледаме, е голямо утешение и утеха за сърцето на вярващия. Ние познаваме БОГ и Неговата грижа за Своите. Колко сладко е, ако можем наистина да приемем езика на Писанието:-
„Ние се уповаваме на живия Бог, Който е Спасител [буквално ПАЗИТЕЛ по отношение на временните неща] на всички човеци, ОСОБЕНО на тези, които вярват“ (1 Тимотей 4:10).
Колко щастливо е да сме уверени, че Бог е „ЖИВИЯТ Бог.“ Този, Който е направил окото, може да вижда; Този, Който е направил ухото, може да чува; Този, Който е направил сърцето, може да обича; Този, Който е нашият Отец, се грижи за Своите деца.
Чудим ли се как ще се посрещнат растящите цени и как ще се посрещне увеличеното данъчно облагане? Нека се уповаваме на Бога. Павел, с увереност, породена от знание и опит, можеше триумфално да възкликне,
„Моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своето богатство в слава чрез Христос Исус“ (Филипяни 4:19).
Какъв триумф има в използването на личното местоимение „моят.“ Каква чудесна мярка за снабдяване! Кой може да не намери утеха с такива скъпоценни обещания!
Илия от древността е бил хранен от гарваните, най-лакомите птици. И когато потокът Херит пресъхнал, Божията грижа все още била толкова мощна, колкото винаги. Той издигнал бедна, нуждаеща се вдовица, за да се грижи за Своя слуга, и извършвал ежедневно чудо, за да го постигне.
Нито Илия е бил единственият, за когото се е грижело в онзи ден, защото четем за Овадия, който хранел със хляб и вода сто пророци по петдесет в пещера.
Седрах, Мисах и Авденаго в огнената пещ, и Даниил в лъвската яма, са поразителни примери за Божията грижа и сила.
В Новия Завет четем за Петър, освободен от затвора, и за Павел, стоящ на палубата на кораба, когато „не малка буря“ връхлетяла пътниците, който можел да каже,
„Тази нощ до мен застана ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа“ (Деяния 27:23).
Колко пълно с насърчение е Свещеното Писание!
Божието ободрение за Неговия народ
Ужасни присъди предстои да бъдат излети върху този свят – толкова ужасни, че да накарат сърцето да трепне, дори при четенето им. Колко ободряващо е да имаме перспективата скоро да бъдем грабнати, за да бъдем завинаги с Господа. Църквата НЯМА да премине през Голямата скръб. Един стих от Писанието доказва това с най-убедителен език. Господ казва на Своите:-
„Понеже си опазил словото на Моето търпение, и Аз ще те опазя от часа на изкушението, който ще дойде върху целия свят, за да изпита онези, които живеят на земята“ (Откровение 3:10).
Господ ни е дал словото на Своето търпение, тоест истината относно Неговото идване за Неговия народ, и наставления как търпеливо да чакаме Неговото идване. Към това Той обещава на Своя народ, че ще бъдат опазени от (буквално, извън) часа на бързо наближаващата световна скръб, която ще изпита всички земни жители.
Забележете точността на езика. Не става въпрос само за това, че светиите ще бъдат опазени от изкушението, но от „ЧАСА“ на изкушението. И тъй като скръбта ще бъде световна и нито една част от световното население няма да я избегне, има само един начин това Писание да бъде удовлетворително изпълнено, и това е чрез премахването на Господния народ чрез призоваващия вик на Господа (виж 1 Солунци 4:16-17). Няма начин да бъдеш опазен от часа, освен като бъдеш изведен извън времето и поставен във вечността. Няма начин да се избегне световната скръб, освен като бъдеш премахнат от сферата ѝ, тоест целия свят.
Така в следващия стих получаваме обещание и увещание, които ни подхождат чудесно в настоящия момент:
„Ето, Аз идвам скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“ (Откровение 3:11).
Откровение 3:10-11 най-убедително доказва, че вярващият няма да премине през голямата скръб, но може да очаква Господа всеки момент. Колко ободряващо! Каква златна подплата има нашият тъмен облак!
Междувременно!
Да, междувременно, и колко кратък период от време може да е достатъчен за това, защото идването на Господа е много близо, имаме Божията грижа и свещенството на Христос, за да ни помогнат да преминем. Имаме чудесната Божия грижа, за която говорихме; имаме цялото съчувствие и помощ на нашия Велик Първосвещеник, Исус, Божия Син; имаме престола на благодатта, до който да дойдем за помощ в момент на нужда. Нашият Първосвещеник е
„докоснат от чувството на нашите немощи“ (Евреи 4:15).
Не само че Той знае. Той знае, напълно, изцяло, всяка тревога, всяка скръб, всяка болка, всяка частица натиск и мъка, но Той чувства. Нищо чудно, че писателят на Евреи може да увещава:
„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помогне в нужда“ (Евреи 4:16).
Резюме
Накратко, нашето минало е посрещнато от Неговата милост; нашето настояще, каквото и да е то, е посрещнато от Неговата грижа, нашето бъдеще сияе с неизразимата слава на Неговото присъствие и подобие.
Фиксирайте ума си върху тези три думи и се насладете на тях.
„ОСОБЕНО“ (1 Тимотей 4:10). „ДРЪЗНОВЕНО“ (Евреи 4:16). „СКОРО“ (Откровение 3:11).
