След като е получил ясни инструкции от господаря си в стихове 1–9, Авраамовият слуга тръгва на своето пътуване, за да изпълни мисията си. Нека забележим три неща в стихове 10–12:
Първо: Той тръгва на мисията си с богатите провизии на своя господар. Цялото богатство на Авраам е на разположение, за да посрещне нуждите му, било то камили и слуги, или скъпоценности и ценни неща. Всичко необходимо за успеха на мисията му е на негово разположение. Той не е трябвало да търси помощ от други източници. Урокът за нас е очевиден. Неизследимите богатства на Христос са всички за нас и с нас. Слугата е бил съзнателен за вседостатъчността на стоките на своя господар. Когато Господ Исус изпратил Своите ученици, Той обещал да бъде с тях до края (Мат. 28:19–20). Това трябва да бъде и нашата увереност.
Второ: Веднага щом пристигнал в Месопотамия, преди да говори с някой друг, той говорил с Господа, помнейки Авраамовото обещание за божествена помощ.
Трето: Желанието му за успех на мисията не е било мотивирано от егоистично желание. Винаги съществува изкушението да искаме да успеем в службата на Господа, за да бъдем хвалени или смятани за духовни; оттук и нуждата да внимаваме да не изгубим наградата си. Христос ни предупреди срещу желанието за човешка похвала, защото познаваше нашата природа. Молитвата на Авраамовия слуга беше кратка, но идваше от сърцето му и показваше какво има в това сърце: „моля, дай ми успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам.“
