„Колко красиви са нозете на онези, които носят добри новини!“ — Римляни 10:15
Значението на думата „евангелие“, както много други думи, се е променило с течение на времето. Първоначално се е отнасяло до награда, дадена в замяна на добри новини. По-късно започва да означава самата добра новина. Днес, в съзнанието на мнозина, думата „евангелие“ често напомня за определен тип религиозна музика от американски произход.
Писателите на Новия Завет понякога са използвали думата евангелие, за да се позоват на някаква окуражаваща информация, както в: „Тимотей току-що дойде при нас от вас и донесе добри новини за вашата вяра и любов“ (1 Солунци 3:6 NIV). Но обикновено се използва във връзка с историческите факти и значението на християнското послание. Думата „евангелие“ се използва около 100 пъти в Новия Завет, главно от апостол Павел. Евангелистите Матей, Марк и Лука са я използвали от време на време. Изненадващо, Йоан не я е използвал в своето евангелие, нито в трите си писма.
Петър обясни, че Божията воля е хората да „чуят... посланието на евангелието и да повярват“ (Деяния 15:7). С други думи, след като чуят, разберат и приемат евангелието, той очаква от тях да „се покорят на Божието евангелие“ (1 Петрово 4:17). За да се случи това, Петър знаеше, че евангелското послание трябва да бъде предадено със силата на „Светия Дух, изпратен от небето“ (1 Петрово 1:12).
Апостол Павел беше надарен учител и основател на църкви, а евангелието беше централно за всичко, което правеше. Той се смяташе за „отделен за Божието евангелие“ (Римляни 1:1) и описваше задачата на живота си като „свидетелстване за евангелието на Божията благодат“ (Деяния 20:24). Павел обясни, че „Христос Исус е унищожил смъртта и е донесъл живот и безсмъртие на светлина чрез евангелието“ (2 Тимотей 1:10).
Този енергичен апостол вярваше с цялото си сърце, че Божието евангелие наистина е „добра новина“. С плам той написа: „Не се срамувам от евангелието, защото то е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римляни 1:16). С радост и удивление Павел описа това, което видя: „По целия свят това евангелие дава плод и расте, точно както е било сред вас от деня, в който го чухте и разбрахте Божията благодат в цялата ѝ истина.“ (Колосяни 1:5-6). Той смяташе за чест и привилегия да носи и популяризира евангелието. Ние така ли го правим?
Божието евангелие не се е променило; то все още е Неговата добра новина, предадена ни от Неговия Син, както е представено в Йоан 3:16-17: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Защото Бог не изпрати Своя Син в света, за да осъди света, но за да спаси света чрез Него.“
Бог все още носи нов живот и безсмъртие на хората чрез Своето евангелие. Бог все още работи в сърцата им със сила, докато чуват евангелското послание. Бог все още използва достъпни, обикновени християни като вас и мен, за да предаде това евангелие на другите. Чувствате ли се привилегировани и почетени да бъдете призовани да участвате в тази благородна задача? Имахте ли възможност да споделите Божията добра новина с някого наскоро?
Инструменти като радио, телевизия, видеоклипове, уебсайтове и печатни материали могат да ни помогнат в нашата задача. Но нищо не може да замени личния контакт и междуличностните отношения. Нашият живот ще говори на другите, ако „се държим по начин, достоен за Христовото евангелие“ (Филипяни 1:27). Светият Дух желае да работи чрез нас. Нека се предоставим. Нашият начин на живот и нашите думи все още са основните и най-ефективни комуникационни инструменти за показване и споделяне на добрата новина.
