В 1 Коринтяни 15:1-11 Павел защитава ключовата истина на християнството. По този повод целта му е да напомни на вярващите евангелското послание, в което те са повярвали в резултат на неговото проповядване. Той трябва да направи това, защото някои казват: „няма възкресение на мъртвите“ (1 Коринтяни 15:12 NIV). Така че има известно съмнение дали са разбрали евангелското послание или не (1 Коринтяни 15:2,13,16).
Посланието
Същността на евангелското послание е, че Исус Христос умря за нашите грехове, беше погребан и след това възкръсна на третия ден, за да не умре повече. Павел твърди, че това е най-важното от всички послания. Той също така казва, че е „според Писанията“, което означава, че тази централна част от Божия план за спасяване на човечеството е пророкувана в Стария завет (Исая 53:5-9; Псалм 16:9-10).
Разбира се, ние също вярваме в това послание „според Писанията“, защото можем да знаем за тези събития само чрез писателите на Новия завет. Затова, както Господ каза на Тома, можем да бъдем благословени като
онези, които не са видели, но са повярвали (Йоан 20:29).
Свидетелите
Павел пише, че възкръсналият Господ се е явил на шест различни групи хора. Възкресението на Христос е засвидетелствано от мнозина, които все още са били живи по времето, когато са написани тези стихове, включително апостолите, Яков и повече от 500 мъже. В еврейския закон свидетелството на двама или трима свидетели е достатъчно, за да потвърди истината по даден въпрос (Второзаконие 19:15; 2 Коринтяни 13:1). На друго място четем, че след възкресението Си Христос се е явил и на Мария Магдалина и на двамата, пътуващи към Емаус (Лука 24:13-35; Йоан 20:10-18).
Ако някой е искал да провери точността на доклада на Павел, е можел да се консултира с някой от очевидците, които са видели Исус да ходи след възкресението Си. Те биха могли да потвърдят, че мъртвото тяло не е могло да бъде намерено от еврейските водачи.
Може да бъде проверено
Тази сърцевина на християнството е поредица от исторически събития, които могат да бъдат проверени. Имало е многобройни свидетели и четирима от тях са написали евангелията. Техните разкази са запазени, когато книжниците усърдно са копирали оригиналните документи. В музеите има хиляди древни ръкописи на части от Новия завет – повече от всяка друга историческа литература. Най-старите са папируси от втория век след Христа.
Темата на проповедника
Павел подчертава, че „ако Христос не е възкръснал, нашето проповядване е безполезно и така е и вашата вяра“ и „ако Христос не е възкръснал, вашата вяра е напразна; вие все още сте в греховете си.“ Защото ако това беше така, тогава смъртта на Христос нямаше да има по-голяма стойност от смъртта на всеки друг и християнството щеше да бъде просто подпора за преминаване през този живот и без вечна стойност.
Свидетелите на възкресението на Христос са преобразени във велики проповедници и са основатели на Църквата. В резултат на това вярата в Исус става толкова видна, че в крайна сметка завладява Римската империя, която първоначално я е преследвала. Този пасаж завършва, както е започнал, като подчертава, че евангелското послание, което Павел е проповядвал и те са повярвали, е, че Исус Христос е умрял за нашите грехове, е бил погребан и е възкръснал на третия ден (1 Коринтяни 15:11). След това Той се е възнесъл на небето и сега е от дясната страна на Бога (Марк 16:19).
