Най-голямата заповед: Изповед на един безполезен слуга
Тези, които броят всички заповеди в Моисеевия закон, намират общо 613. Това странно число е най-добре да се разбере, ако отбележим, че 6+1+3 = 10! С други думи, можем да заключим, че целият Закон е обобщен в Десетте заповеди. Но Божият Син отиде още по-далеч, като научи, че целият Закон е обобщен в две: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“ (Матей 22:37 KJV), и „Да възлюбиш ближния си като себе си“ (Матей 22:39). Тези две заповеди са толкова преплетени, че Господ ги описа като една заповед, казвайки: „Няма друга заповед, по-голяма от тези“ (Марк 12:31).
Ясно е, че 613 заповеди правеха Закона невъзможен за спазване. Дори Десетте заповеди бяха достатъчни, за да дисквалифицират всеки, който се стреми към вечен живот. Но ако критериите бяха само два, нямаше ли милиони да се втурнат в царството? Никакъв шанс! Нито една душа не влезе в Рая чрез добри дела. Защото задължителното предварително условие за съвършена любов означаваше, че всеки беше еднакво обречен на провал.
Най-голямата е любовта
В Най-голямата заповед (Марк 12:30-31), любовта е общият фактор към Бога и нашите ближни. Няма мъж или жена, които да са били напълно верни на този божествен указ, освен Човекът, Христос Исус, описан като Бог „явен в плът“ (1 Тимотей 3:16). Той се подчини на Своята собствена заповед докрай (Йоан 3:16; Евреи 7:25). Защото „Бог е любов“ и „любовта е от Бога“ (1 Йоан 4:7-8), само Бог можеше да спазва Своята собствена заповед до последната йота и чертица. Що се отнася до нас, можем само да се чудим, че същият този Бог е простил нашите провали повече пъти, отколкото можем да си спомним.
Заповедите относно любовта към Бога и нашите ближни са дошли директно от Божията уста. Тъй като Законът е дошъл чрез Моисей, той не е могъл да направи нищо повече, освен да повтори това, което Бог му е казал. По същия начин в Евангелието на Йоан „новата заповед“ (Йоан 13:34) е дошла директно от Божията уста. Тоест, всякакви по-нататъшни увещания от апостолите са били само рецитации на това, което са научили от устните на Учителя. Така Йоан, в последните си години, е могъл да напише: „И това е Неговата заповед: да вярваме в името на Неговия Син Исус Христос и да се обичаме един друг“ (1 Йоан 3:23). Ако Йоан е насочвал читателите си да се подчиняват на своя Господ (1 Йоан 4:7), той само е увещавал, а не е заповядвал. Следователно принципът на „Неговата заповед“ е останал непокътнат. Йоан е разкрил тази универсална, безразборна Божия любов към цялото човечество, когато е написал, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Наистина ли разбираме Божията любов към всяка жива душа и Неговата готовност да прощава и забравя чрез евангелието? Къде е тази последователност, когато евангелисти, проповядващи Божията любов към грешниците, самите те дори не обичат всички светии? Не е ли време всички да изповядаме, че сме „виновни по обвинението, Господи“? Така че първият урок, който излиза наяве, е, че Най-голямата заповед е не само най-трудната, но и най-невъзможната за спазване. Но това не оправдава нашия провал. Защото Бог никога не отпуска Своите стандарти, за да приспособи смъртните престъпници. По-скоро Неговият неизменен стандарт отнема всяка самовъзхваляваща се и благочестива хвалба на самодоволните вярващи.
Честно казано, няма начин да обичаме всеки ближен като себе си. Освен нашата вродена грешност, ние нямаме планове да показваме искрена благосклонност към всички. Дори по времето на Моисей, заповедта изискваше безпристрастна любов към израилтянина и не-израилтянина – ближния и чужденеца. И ако това не беше достатъчно невъзможно, Бог тогава добави, че трябва да обичаме всеки от тях толкова, колкото обичаме себе си (Левит 19:18,34).
И така, готови ли сме сега да изповядаме, че досега сме успели да обичаме себе си с някаква последователност? И проблемът се разширява, когато проектираме принципа на национално и международно ниво. В светлината на често цитирания Йоан 3:16, наистина ли обичаме всеки в нашия квартал, щат, нация и всички други нации, включително тези, които искат да ни унищожат?
Божествена любов към справедливостта
Старият Завет не забраняваше на Израел да преследва злото, нито позволяваше на опасни престъпници да плячкосват беззащитни граждани. Също така, избраният народ не се отказваше от правото си да се защитава срещу враждебни нации. Всъщност, под Божието ръководство Израел беше принуден да воюва с враговете си (Исус Навин 8:18). И все пак войната доказа, че заповедта е нарушена. Когато мъже убиват в битка, поне една от воюващите страни е съгрешила в омраза. А във всяка нация има родени врагове. Така че Божията любов не попречи на Господа да отмъсти у дома и в чужбина. Дори днес Бог остава във война с греха. Божият меч остава изваден срещу престъпници и злосторници (Римляни 13:4).
От тези примери започваме да разбираме изявлението на Павел, че „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23). Павел го прилага както на национално, така и на международно ниво, когато казва за евреи и езичници, че „всички са под грях“ (Римляни 3:9). С други думи, Бог установи този справедлив стандарт, за да може да осъди целия свят за грях. Защото ако целият Закон е обобщен в две заповеди, тогава целият свят е нарушил целия Закон, като не е спазил нито една от тях! Така че „защото Законът предизвиква гняв“ (Римляни 4:15), целият свят трябва да избяга при Христос, Който „е краят на Закона за праведност на всеки, който вярва“ (Римляни 10:4).
Коефициентът на любов-послушание
Тъй като Бог трябва да има превъзходство, първата част от заповедта е да обичаме Бога. Няма ли някой да протестира така: „Аз обичам Бога. Пея като ангел и се моля като монахиня. Прочел съм Библията си от Битие до Откровение. Плащам данъците си на Бога и на човека. Покланям се и проповядвам с цялото си сърце. Мога да рецитирам всички вероизповедания и заповеди. Аз съм лексикон на иврит и гръцки. Знам, че е трудно да бъдеш смирен, когато си велик, но с цялата си скромност, аз съм прекрасен християнин.“
С какъв шекел от светилището ще измерим това самообявено чудо на благодатта? По-скоро не е ли той или тя просто твърде добър, за да е истина? А какво ще кажем за Писанието, което казва
Ето, послушанието е по-добро от жертвата, и да слушаш е по-добро от тлъстината на овни (1 Царе 15:22)?
Не си ли спомняме, че когато мъдреците видяха малкото Дете, те
паднаха и Му се поклониха; и когато отвориха съкровищата си, Му поднесоха дарове: злато, тамян и смирна (Матей 2:11)?
Докато всичко това изглеждаше добро, все пак след
като бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те се оттеглиха в своята страна по друг път (Матей 2:12).
С други думи, каква беше стойността на тяхното поклонение или техните дарове, ако тези мъдреци бяха пренебрегнали Божието предупреждение и се бяха върнали при Ирод? Виждаме, че нашето обожание на Бога трябва да бъде допълнено от нашето послушание на Неговите заповеди. Йоан написа: „Ако някой каже: „Аз обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, как може да обича Бога, когото не е видял?“ (1 Йоан 4:20).
Нова заповед
В тази връзка Божият Син заяви: „Ако Ме обичате, пазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Така всеки може да каже: „Колко лесно е да обичам моя прекрасен Господ, Който умря, за да ме спаси, и ме изтръгна като главня от огъня. Обожавам моя неустоим Спасител, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен. Но има моменти, когато бих могъл да ударя този брат (или сестра), който ме дразни!“
Не измерва ли Божият Син любовта по степени на послушание? Той каза: „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича; и който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам, и ще му се явя“ (Йоан 14:21). А какво ще кажете за това? „Нова заповед ви давам: да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35). И това: „По това познаваме, че обичаме Божиите деца, когато обичаме Бога и пазим Неговите заповеди“ (1 Йоан 5:2).
Ако Моисей заповяда на Израел да обича Бога и ближните си без успех, какво ще кажем за тази нова заповед на Христос? Кой ще обича брат си или сестра си толкова, колкото нашият възлюбен Спасител обича нас? Неговата любов „никога не пропада“ (1 Коринтяни 13:8), въпреки че слънцето изгрява и залязва, а луната нараства и намалява. Как тогава можем да подражаваме на интензивността и необятността на любовта, която принуди Божия Син да напусне небето, за да умре за нещастници като нас? Тъй като Новият Завет е „по-добър завет“ от Стария (Евреи 8:6), тогава новата заповед на Христос е по-висша от Моисеевия закон. „Защото ако онзи първи завет беше без недостатък, тогава нямаше да се търси място за втория“ (Евреи 8:7). С други думи, тъй като Моисеевият закон беше извън възможностите на елита от Стария Завет, как ще спазваме великата заповед на „Апостола и Първосвещеника на нашата изповед, Христос Исус“ (Евреи 3:1)?
Любов в действие
Докато досега сме се смирявали пред Бога, Новият Завет изобилства с примери за свято подражание на Божията любов. Би било голяма несправедливост да обвиняваме всеки светец в постоянен провал. Така че, макар че едва ли ще достигнем висотите на любовта от 1 Коринтяни 13, все пак всички сме имали моменти на успех. Затова завършваме нашата изповед, като си припомняме няколко вярващи, които обичаха Бога и ближните си с отличие. Тези прости хора от Новия Завет извършиха велики дела на любов към Бога и човека:
- Прокаженият, който се върна да се поклони на Спасителя, Който го излекува (Лука 17:16-18).
- Другата Мария, която изми Господните нозе със сълзите си и ги изсуши с косата си (Лука 7:38).
- Слепороденият, който доживя да види Този, Който отвори очите му, и каза: „Господи, вярвам“, и Му се поклони (Йоан 9:38).
- Бедната вдовица, която даде всичко, което имаше, на бедните (Марк 12:42-44).
- Мъжете, които донесоха парализирания човек до нозете на Господа (Марк 2:4).
- Марта, Мария и Лазар, които отвориха вратата си за Учителя и Неговите ученици по време, когато евреите заплашваха с отлъчване (Йоан 12:2).
Една последна мисъл
Йоан, възлюбеният ученик на Исус, написа: „По това познаваме Божията любов, защото Той положи живота Си за нас; и ние сме длъжни да полагаме живота си за братята“ (1 Йоан 3:16). Този втори „Йоан 3:16“ се съчетава прекрасно с първия, защото подражанието на Христос е най-висшата форма на любов, която може да се изрази към Бога и човека.
