Благословено е да видим в стиховете, които прочетохме, че въпреки всички провали и разрушения, записани в тези глави, в църквата във Филаделфия има нещо, в което Господ може да намери особено удоволствие, и че Той няма дума на осъждение, която да каже на това събрание.
Контекстът на църковния провал
В първата глава ни са представени славите на Сина Човешки. Във 2-ра и 3-та глава Той ходи сред църквите в качеството на съдия; и в Ефес Той докосва основната причина за провала на църквата, когато казва:
„Ти си оставил първата си любов.“
Апостол Павел, пишейки до светиите в Солун, си спомня тяхното
„дело на вяра, и труд на любов, и търпение на надежда“ (1 Солунци 1:3),
но докато същите тези неща са отбелязани от Господ по отношение на Ефес, няма споменаване на изворите на действие, намерени в солунците: вяра, любов и надежда; вместо това Той обръща внимание на упадъка на любовта. Всички провали, записани в тези глави, произтичат от изоставянето на първата любов, както и от премахването на светилника на свидетелството за Христос.
В първите три църкви, които пророчески дават последователните етапи от публичната история на църквата, обръщението към победителя следва увещанието:
„Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите.“
Този ред е обърнат в последните четири църкви, и във всяка от тези четири се намира споменаване за идването на Господ, което със сигурност означава, че условията, изобразени в тях, ще продължат до края. Корупциите на римокатолицизма, мъртвината на протестантството, верността на Филаделфия и хладността на Лаодикия ще бъдат намерени в изповядващата се църква, когато Господ дойде.
Когато Господ дойде, изповядващата се църква, която Той ще изплюе от устата Си, ще попадне под божествен съд, както е показано по-късно в тази книга. Не виждаме ли църквата в нейното лаодикийско състояние днес, белязана от хладност и безразличие към Христос? Христос е намерен да чука отвън на вратата на изповядващата се църква, но Неговата дума към индивида е:
„Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, Аз ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
Въпреки покварата на църквата, верният индивид може да има общение с Господ и цялото благословение, за което това говори на сърцата ни.
Характерът на Филаделфия
Значението на Филаделфия е любов към братята, а тяхното отношение към словото и Името на Господ като Светия и Истинния проявява не само братска любов, но и привързаност към самия Господ Исус. Колко голям е контрастът с Ефес, където първата любов е била изоставена. Това обръщение е към ангела на църквата, представителя на властта в събранието, отговорния елемент.
Самооткровението на Господ към Филаделфия
Както във всяко обръщение, Господ се представя по някакъв отличителен начин; тук четем:
„Тези неща казва Този, Който е свят, Този, Който е истинен, Този, Който има ключа на Давид, Този, Който отваря, и никой не затваря; и затваря, и никой не отваря.“
Стойността на словото и неговата власт придобиват характер от Този, Който говори.
„Този, Който е свят“
Представяйки Себе Си като „Светия“, Господ разкрива, че очаква Своите да носят същия характер в свидетелство пред света, точно както Петър показва, че Бог винаги е търсил това от Своя народ, когато е казал:
„Бъдете свети; защото Аз съм свят.“
Това, което Бог е изисквал от Своя народ от древността, може да бъде осигурено в светиите днес, защото Бог ни е дал Своя Свети Дух като сила за святост.
„Този, Който е истинен“
Исус е също „Истинният“. Когато беше тук на земята, Той каза:
„Аз съм пътят, истината и животът.“
На земята Той беше съвършеното изражение на всички Божии мисли и природа, Този, в Когото Отец беше напълно разкрит. Но като „Истинния“ Господ е Този, Който е напълно надежден, Който е отговорил съвършено на всяко божествено изпитание като Човек и Който е божественият стандарт за съвършенство за хората. В такъв ден като този, където всичко наоколо е в объркване, където сме се научили да нямаме доверие в плътта, можем да почиваме с пълно доверие в Този, Който е „Истинният“, знаейки, че Той е постоянен в Своята вярност и че можем да Му се доверим за всичко по всяко време.
„Този, Който има ключа на Давид“
Имайки „ключа на Давид“, Благословеният Господ говори с божествена власт и има властта да отвори пътя към съкровищата на божественото откровение и да отвори вратата за свидетелство относно Себе Си като Светия и Истинния. Ако живеем в свят, на който Сатана е бог и княз, добре е да осъзнаем, че цялата сила на врага не може да затвори вратата, която Христос е отворил за Своите светии в тези последни дни. Всичко, свързано с Божиите неща, е сигурно в ръцете на Господ Исус; ако Той отваря врати, никой не може да затвори; когато Той затваря, никой не може да отвори. Свидетелството не е наше, то е Негово, така че ние гледаме към Него да нареди всичко за Свое собствено удоволствие и за Божия слава.
Похвалните дела на Филаделфия
Неговите думи относно техните дела са същите като тези към Ефес:
„Зная твоите дела“;
но това, което следва, ни позволява да видим Неговите мисли за тях. Той не намира вина в техните привързаности, но поставя пред тях отворена врата, която никой човек не може да затвори. Техните дела не бяха великите дела на Петдесетница, които всички можеха да забележат; те имаха само „малко сила“, но Той забеляза това, което беше извършено в съзнателна слабост за Неговото око, а не за одобрението на голямата религиозна изповед наоколо.
Спазване на Неговото Слово
Христос ни казва какво одобрява в такъв ден като този:
„Ти… си опазил Моето слово и не си отрекъл Моето име.“
Техният път беше път на просто послушание на желанията на Христос; това, което Той беше казал, беше достатъчно за тях. Неговите заповеди са специфични изисквания, но Неговото слово е целият обхват на Неговите мисли и желания за Неговите собствени. В ден, когато религиозният свят, който изповядва Неговото Име, Му е обърнал гръб и игнорира Неговото слово, колко приятно трябва да бъде за сърцето на Христос да види онези, които се грижат за Неговото слово и се стремят да го изпълняват.
Неотричане на Неговото Име
Филаделфийците не бяха отрекли Името на Христос. Въпреки че това е отрицателна черта, колко силно говори за сериозното отклонение на масата в изповядващата се Църква, които бяха отрекли Неговото Име. Колко малко са онези, които наистина се интересуват от репутацията на Христовото Име. Всеки, който изповядва, че е християнин, носи върху себе си Името на Христос и всяко тяхно действие се отразява на Неговото Име. Онези, които са небрежни и безразлични към честта на това славно и скъпоценно Име, които го отричат в своя живот и пътища, са виновни за сериозно безчестие към Него. Те може да са безразлични: Той не е. Нито пък Той е безразличен към онези, които мислят за Неговото име и се стремят да го почитат в детайлите на ежедневието, докато преминават през този свят.
Почитане на Христос в събранията
Ние трябва да се грижим за словото и Името на Христос не само в нашия индивидуален живот, но и в нашите събрания. Той е казал:
„Това правете за Мой спомен“,
и онези, които ценят Неговото слово, с удоволствие се събират, за да участват в Господната вечеря по начина, по който Той Сам е установил, за да отговорят на Неговото слово. В отношение към нашите събрания, ние също си спомняме Неговото слово:
„Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз сред тях.“
На такива събрания всичко трябва да се извършва според Неговото слово и със съзнанието, че сме събрани в Неговото Име: честта на Неговото Име е свързана с поведението на светиите в техните събрания.
