Нашият Отец иска децата Му да Го призовават с тежестите на сърцето си. Викали ли сте към Бога с вяра? Бъдете сигурни, че Той слуша! Псалм 55:22 ни насърчава: „Възложи на Господа бремето си и Той ще те подкрепи; Той никога няма да позволи праведният да бъде разклатен.“
Петър преживя това от първа ръка, докато беше в разгара на една от най-свирепите бури, които този опитен рибар някога е издържал. Когато Господ го покани да дойде, Петър излезе от лодката: „Но когато видя, че вятърът е силен, той се уплаши; и като започна да потъва, извика, казвайки: „Господи, спаси ме!“ (Мат. 14:30). Петър извика към Господа в разгара на бурята си и „веднага Исус протегна ръка и го хвана“ (ст. 31).
Чарлз Спърджън често е наричан Принцът на проповедниците, но той е преживявал скръб и депресия! Той пише: „О, скъпи приятелю, когато скръбта те притиска до самия прах, поклони се там! Ако това място е станало твоята Гетсиманска градина, тогава представи там силния си вик и сълзи пред твоя Бог. Спомни си думите на Давид: „Народи, излейте сърцата си“ – но не спирай дотук, довърши цитата – „Народи, излейте сърцата си пред Него.“ Обърни съда с главата надолу; добре е да го изпразниш, защото тази скръб може да ферментира в нещо по-кисело. Обърни съда с главата надолу и остави всяка капка да изтече; но нека бъде пред Господа.“ На друго място той казва: „Лесно е да пееш, когато четеш нотите на дневна светлина; но умел певец е онзи, който може да пее, когато няма и лъч светлина, по който да чете – който пее от сърцето си, а не от книга, която може да види, защото няма средства да чете, освен от онази вътрешна книга на собствения си жив дух, откъдето ноти на благодарност се изливат в песни на хвала.“
