„Донеси кожуха, който оставих в Троада у Карп, когато дойдеш, и книгите, особено пергаментите.“ (2 Тимотей 4:13)
Джон Уесли не е имал никакво съчувствие към проповедника, който не е сериозен студент. Той е казал: „Господа, или четете, или напуснете служението.“
Уесли е увещавал един приятел проповедник по следния начин: „Това, което изключително много те е наранило в миналото, дори и до днес, се страхувам, е липсата на четене. Едва ли някога съм познавал проповедник, който да чете толкова малко. И може би, като си го пренебрегвал, си изгубил вкуса към него. Оттук и твоят талант в проповядването не нараства. Той е същият, какъвто беше преди седем години. Жив е, но не е дълбок: има малко разнообразие; няма широта на мисълта. Само четенето може да осигури това, заедно с медитация и ежедневна молитва. Ти си вредиш много, като пропускаш това. Никога не можеш да бъдеш дълбок проповедник без него, както и задълбочен християнин. О, започни! Отдели част от всеки ден за лични упражнения. Можеш да придобиеш вкуса, който нямаш; това, което отначало е досадно, после ще стане приятно. Независимо дали ти харесва или не; чети и се моли ежедневно. Това е за твоя живот; няма друг начин; иначе ще бъдеш несериозен през всичките си дни и дребен, повърхностен молитвеник“ (Джон Уесли до Джон Трембет, август 1760 г.).
К. Х. Макинтош е казал: „Наблюдаваме с дълбока загриженост нарастващо отвращение към сериозното четене, особено сред младите християни. Нашето четене може да се приеме, като правило, за голям показател за нашето морално, интелектуално и духовно състояние.“
Чарлз Спърджън е имал много малко формално образование и никакво формално богословско обучение, но е имал голяма страст към ученето. Той е бил това, което се нарича автодидакт (самоук). На 10 години е чел дълбоки богословски книги от пуритани в библиотеката на дядо си. Четял е постоянно и широко. Казва се, че е чел по шест книги на седмица.
Спърджън е съветвал проповедниците в своя Библейски колеж: „Продайте си ризата и си купете книги.“
Спърджън е казал: „Малка библиотека, която расте всяка година, е почетна част от историята на един млад човек. Дълг на човека е да има книги. Библиотеката не е лукс, а една от необходимостите на живота. ... Влиянието на книгите върху човека е забележително; те правят човека.“
