Вечен живот: Неговата безкрайна пълнота
Осемте библейски израза, които възнамеряваме да разгледаме, се отнасят до чудното и незабавно даване на вечен живот на всяка душа, която е родена от Бога. И все пак, всяко твърдение има свой собствен специален акцент и значение. Без тях и много други в Новия Завет, не бихме могли да имаме правилен поглед върху чудото и скъпоценността на вечния живот. Нека високо ценим тези истини, които служат за задълбочаване в душите ни на чистото оценяване на Господ Исус и на славата на Отца, разкрита в Него.
„Мъртвите ще чуят гласа на Божия Син; и които чуят, ще живеят.“ —Йоан 5:25 NKJV
Това Писание и следващите две се занимават с приемането от душата на голямото благословение на вечния живот, не просто от гледна точка на божествения суверенитет, но от тази на отговора на душата към евангелието. Първо, духовно мъртвите чуват гласа на Божия Син. Не се казва, че имат живот, преди да чуят; но „които чуят, ще живеят.“ Отговорността на индивида да чуе и суверенната работа на Божия Син в даването на живот са събрани тук. Чудно е, че Бог е постановил, че чрез Божието Слово душите се раждат отново (1 Петър 1:23) и притежават вечен живот (Йоан 5:24). Този последен стих също така подчертава слушането на гласа на Божия Син и след това живеенето на живота, който е вечен.
„Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога.“ —1 Йоан 5:1
Новото раждане, или раждането от Бога, със сигурност дава нов живот – живота, който е от Бога, вечен живот. Новото раждане, за разлика от нашето естествено раждане като деца на Адам, подчертава скъпоценния факт на жизнена, реална връзка с вечния Бог като Отец: „На онези, които Го приеха [Господ Исус], Той даде право да станат Божии деца, на онези, които вярват в Неговото име: които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от човешка воля, но от Бога“ (Йоан 1:12-13). Така чрез новото раждане, връзката на децата с Отца чрез Сина е вечно установена. Колко скъпоценно отвъд всяка мисъл! Разбира се, това би било възможно само чрез притежаване на вечен живот. Забележете също, че личната вяра се разглежда като необходимост, или изискване, при новото раждане.
„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот.“ —Йоан 6:54
Яденето на плътта и пиенето на кръвта на Човешкия Син в духовен смисъл е абсолютна необходимост за приемането на вечен живот. В Йоан 5, слушането на гласа на Божия Син беше незаменимо, сега яденето и пиенето се настоява в Йоан 6. Едното не може да бъде без другото, защото вярата в божествеността на Христос означава вяра и в Неговата истинска човечност, страдание и смърт. Това ядене и пиене предполага приемане в душата на истината на евангелието: необходимата смърт на Христос за нашите грехове. Следователно нашият стих показва, че смъртта на Господ Исус е била абсолютна необходимост, за да могат мъжете и жените да притежават вечен живот. Това е живот, жизнено свързан със страданията и смъртта на Човешкия Син, което е самата храна на вечния живот. В очакване на Голгота, Бог можеше и даде вечен живот преди това време.
„Бог ... ни съживи заедно с Христос.“ —Ефесяни 2:5
Съживяването, или оживяването, се казва, че е от Сина (Йоан 5:21) и „с Христос“ (Ефесяни 2:5). Ако новото раждане подчертава връзката с Отца, оживяването подчертава силата на Бога в извеждането на живот от смърт. Новото раждане само по себе си не предполага, че човекът е бил мъртъв. Но в своята Адамова природа, покварена от греха, човекът не можеше да наследи Божието царство; той се нуждаеше от нова природа от Бога. Оживяването предполага състояние на смърт, в което божествената сила трябва да работи, за да донесе живот. Тук също се въвежда възкресението на Христос и вярващият е свързан с Него в такъв живот. Разбира се, това е същият вечен живот, за който говорихме, но сега се вижда във възкресенска сила.
„Исус им отговори: „... Аз им давам вечен живот.““ —Йоан 10:28
В този пасаж Синът е този, който дава живот, докато Римляни 6:23 ни казва: „Дарът на Бога е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ Ако новото раждане подчертава връзката и оживяването подчертава силата на Бога в извеждането на живот от смърт, тези стихове подчертават благодатта на Бога в предаването на вечен живот. Това е чудесен акт на божествена благосклонност, независимо от каквито и да било заслуги от страна на получателя – дар свободно даден от Бога. Това е изцяло суверенна работа на Бога: наистина скъпоценна благодат!
„Участници в божествената природа.“ —2 Петър 1:4
В същия стих Петър ни казва, че сме станали участници чрез Неговите „велики и скъпоценни обещания.“ Новото раждане се осъществява чрез Божието Слово и тази божествена природа се идентифицира с вечния живот. Това е „животът на Бога“ (Ефесяни 4:18). Но 2 Петър 1:4 подчертава благословения факт, че Бог споделя с нас божествената природа, за да може тя да се прояви във всяка благочестива добродетел като Негово представяне в един зъл свят.
„Ако някой е в Христос, той е ново създание.“ —2 Коринтяни 5:17
Всеки отделен вярващ е „създаден в Христос Исус за добри дела“ (Ефесяни 2:10). Това подчертава факта, че „всичко“ става ново. Поради новото създание, или чрез притежаване на вечен живот, всеки вярващ е „в Христос.“ Точно както „дарът на Бога е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ,“ така и „ако някой е в Христос, той е ново създание.“ Но изразът „ново създание“ сочи към изцяло нов ред от неща, които Бог създава чрез Своята творческа сила.
„... Измиването на възраждането.“ —Тит 3:5
Господ Исус каза на Петър: „Който е изкъпан, няма нужда да мие освен нозете си“ (Йоан 13:10). Евреи 10:22 добавя: „Телата ни измити с чиста вода.“ Възраждането със сигурност включва нов живот и, разбира се, онзи вечен живот, за който говорим. Но настояването тук е върху моралното очистване, което се извършва в Божиите светии, въпреки че грехът не е изкоренен. Измиването на обикновена морална реформа не би било достатъчно. Трябва да бъде измиването на възраждането: трябва да присъства нов живот, или очистването изобщо не е очистване. Така, получаването на вечен живот е „банята“, която прекъсва силата на греха в душата.
Във връзка със старозаветните светии
Нищо от тези неща не би могло да бъде известно или така изразено от светиите в Стария Завет, въпреки факта, че те със сигурност притежаваха вечен живот, защото това не беше предмет на откровение по онова време. Божият Син все още не беше дошъл, за да говори ясно за вечния живот. При Своето идване в Израел (овчарника) Той каза: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат в изобилие“ – не различен живот или различен вид живот „в изобилие“, а „него в изобилие“ (Йоан 10:10). Тяхното притежаване на живот всъщност зависеше от Неговото идване, въпреки че в някакъв истински смисъл Неговите светии в онзи ден вече имаха живот, който трябваше да бъде направен по-изобилен. По благодат, този живот им беше даден в очакване на Неговото идване, защото те не можеха да познаят жизненоважния, скъпоценен характер на вечния живот в цялата му пълнота, докато Онзи, Който Сам е „вечният живот, който беше с Отца ... ни се яви“ (1 Йоан 1:2).
Във връзка с нашето време
Към това можем да добавим великия факт, който е характерен за нашето собствено време: благословеният дар на Светия Дух, даден на Петдесетница. Израел не е имал постоянния характер на Неговото присъствие, както Църквата, тялото Христово. Неговото присъствие е „извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14) и става „реки от жива вода“, които текат (7:37-39).
Какъв урок е това за нашите души! Въпреки че сме безкрайно и чудно благословени с вечен живот, „живота на Бога“, все пак това не е достатъчно. Нуждаем се от Самия Бог, обитаващ в душата чрез Духа, Който ни разкрива Отца и Сина в благословена реалност. Именно този велик факт отличава християнството от всяка предишна епоха, дава ни възможност да разбираме вечните неща и ни поставя в позиция, отделена от света и от времето.
Неговото пълно изразяване
Самият вечен живот е над и отвъд всички епохи, защото той е самата природа на нашия Бог и Отец. Той е съвършено видян в Господ Исус Христос във всеки детайл от Неговия живот на земята – неговата чистота, незасегната от нищо, през което е преминал. Това е чудният живот който се предава на всеки вярващ. В този момент той съществува в нас наред с покварения живот, който сме получили от Адам, така че не можем да погледнем навътре, за да видим какъв е този живот. Трябва просто да погледнем към Господ Исус; там го виждаме в съвършенство!
Ние влизаме във вечен живот сега чрез вяра; но в присъствието на Господ Исус, във вечното състояние, ще влезем в него в най-пълното му изразяване: всяко обкръжаващо обстоятелство ще бъде изпълнено с този живот, за разлика от днешната смърт и разпад. В този смисъл, вечният живот е „обещание“ (1 Йоан 2:25); но това е същият живот, който сме познали при новото раждане. И точно както естественият живот се развива постепенно, така и в нас осъзнаването на вечния живот постепенно се развива, чрез правилна храна, упражнения, атмосфера и занимание. Нека имаме благодат да му позволим най-пълните и чисти изрази чрез пребъдване в любовта на Христос.
