Няма нищо като кръста! Той стои в цялото си самотно величие и грандиозност в центъра на вечността. Той е чудото на всяко разумно създание, защото върху него е изписано не само злото и омразата на падналите същества, но и добротата и любовта на Бога. От сенките на миналото го виждаме да се издига в цялата си яркост и чернота, вярност и предателство, праведност и грях, състрадание и жестокост, любов и омраза.
Чрез неговата светлина е записано сърцето на небето и можем да открием най-дълбоките дълбини на злото. Там е мастиленото море на човешката вина, но също така и неоскверненият океан на благодатта. Нищо друго от миналото не може да се сравни с него; нито пък нещо може да възникне в бъдещето, за да му съперничи. Размишлявайки върху него, виждаме най-големия грях, който човек някога е извършил, но също така и най-могъщото проявление на безкрайната Божия милост. Човекът беше изпитан там във цялото си морално същество, и там състраданията на Бога бяха прозвучани до техните огромни дълбини.
Кръстът е мястото, където враждебното паднало създание вдига нечестиви ръце и удря със смъртоносно намерение, но където Създателят отговори с неизказана и безкрайна любов. Там виждаме нечестие, невъзможно да бъде надминато от човека, но също така и доказателство за благоволение, което Сам Бог никога не би могъл да повтори! Самото небе няма да бъде достатъчно обширно, за да обхване цялата любов, цялата благодат и цялата милост, които са били изразени там на Голгота.
Както е казал друг: „Човешката мисъл тук е объркана; твърде е обширно, за да се разбере.“
