Няма съмнение, че животът на хората влияе до известна степен върху живота на другите, особено на тези, които са им близки. Писанието ни дава редица примери, които илюстрират този принцип в действие. Първото му проявление е още в зората на човешката история, когато Ева се поддава на изкушенията на изкусителя. Вижда се, че тя не пада сама, а повлича със себе си и съпруга си в блатото на греха. Тя „даде и на мъжа си, който беше с нея, и той яде“. По това време човешкото семейство се ограничаваше до тези двама души, но злото, което засегна единия, засегна и другия, и целия род.
Дори историята на патриарх Авраам показва колко сигурно действа принципът. Когато условията на глад направиха живота в Ханаан труден, той отиде в Египет за известно време и, разбира се, взе със себе си жена си и слугите си. Там се случи нещастен инцидент относно Сара, при който излиза наяве някакво съмнително поведение от страна на Авраам. Двойката също така придоби местно момиче за прислужница на Сара. Резултатите от това посещение влияят на света днес и все още поставят пред съвременния Израел много въпроси, които нито те, нито умните дипломати на света не могат да разрешат. Авраам не отиде в Египет сам, нито се върна в Ханаан сам.
Читателите на Стария завет ще могат да допълнят тези примери с други случаи, в които индивидуалният ход на действие е имал широки последици, и не е трудно да се разбере защо.
Нека Господ ни помогне да Го следваме отблизо, така че и други да бъдат привлечени да Го следват, и да можем да кажем с искреност и истина: „Елате с нас и ние ще се отнесем добре с вас“ (Чис. 10:29).
