Галатяни – Част 5
Докато продължаваме нашата поредица за Посланието до Галатяните, нека внимателно разгледаме последната част от Галатяни 3. Стихове 23-25 (KJV) казват: „Но преди да дойде вярата, ние бяхме пазени под закона, затворени до вярата, която трябваше да се открие по-късно. Затова законът беше нашият възпитател, за да ни доведе до Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра. Но след като дойде вярата, ние вече не сме под възпитател.“ Когато апостолът каза: „Ние бяхме пазени под закона“, той не се отнасяше до езичниците или християните. Вместо това, той говореше на евреите, защото законът беше даден само на тях.
В Римляни 2:14 четем: „Защото, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат нещата, съдържащи се в закона, тези, които нямат закон, са закон за себе си.“ В този стих Божият Дух чрез апостола ни казва, че езичниците не са имали закон, нито Бог е написал отделен за тях. Освен това, в Римляни 3:1-2 ни е казано, че Божиите слова, или Неговите думи, са били поверени на евреите. Факт е, че Бог не е дал закона на никой друг народ освен на Израел. Той не е дал закона по онова време на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците или йевусейците. Нито пък го е дал оттогава на египтяните, римляните, германците, американците, британците или ямайците. От времето, когато Бог е дал закона на евреите досега, Той не е казал, че някой друг народ трябва да спазва закона заедно с Израел. Той със сигурност не е поставил и Църквата под никакво задължение към закона. Всъщност, на нас, християните, изрично ни е казано, че ние „не сме под закона, а под благодат“ (Римляни 6:14).
Римляни 3:19 ни казва: „Всичко, което законът казва, го казва на тези, които са под закона.“ От този стих е ясно, че има хора, които са били под закона, и такива, които не са били. Какво означава да си под закона? Моля, обърнете внимание на следния сценарий. Всички хора, живеещи в дадена страна, са задължени да спазват законите на тази земя. Така че, ако посетители и жители на Ямайка нарушат някой от местните си закони, те трябва да са готови да платят наказанието. Ако Канада приеме закон, който забранява на никого да яде определена храна, това би ли попречило на някого в Ямайка да яде тази храна? Не, няма. Това е ясно, защото тези в Ямайка не са под закона на Канада.
Християнинът е призован към личност – личността на Господ Исус Христос. Ние не сме призовани към набор от правила за „какво да правим“ и „какво да не правим“. Освен това, като следва Христос, християнинът изпълнява праведността, която законът изисква. Причината да не крада не е просто защото законът казва: „Не кради“ (Изход 20:15), а защото не съм научил така Христос, нито чрез Неговото учение, нито чрез Неговия пример (виж Ефесяни 4:20). Очите ми трябва да бъдат насочени към Христос, а не към закона. Целта ми трябва да бъде да угодя и да почета Христос. Трябва да мразя и да се отвращавам от греха от любов към Господа. Като следвам Христос, аз автоматично изпълнявам праведността на закона.
„Затова законът беше нашият [на евреите] възпитател, за да ни доведе до Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра. Но след като дойде вярата, ние вече не сме под възпитател“ (Галатяни 3:24-25). Човек може много добре да зададе въпроса: „Какво е възпитател?“ „Възпитател“ има съвсем различно значение днес от това, което е означавало, когато апостол Павел е писал това писмо до галатяните. Днес възпитател е човек, който преподава в училище или е негов директор. Това обаче не е начинът, по който се използва в Библията. В библейския контекст възпитател е детеводител, детски управител – слуга, който води детето или децата на господаря си на училище.
Фигуративно казано, законът трябваше да хване ръката на еврейския мъж, жена или дете и да ги заведе при Христос, както слуга би хванал ръката на детето на господаря си и би го завел на училище. Когато този възпитател стигнеше до вратата на училището, той не влизаше в училището, а предаваше детето на учителя, който стоеше на вратата, за да посрещне детето. Отговорността на възпитателя свършваше там, и той тогава се обръщаше и си отиваше.
Така беше законът за евреите. Възпитателят представлява закона, а учителят представлява Христос. Имало е ситуации, когато тези, водени от възпитателя, са се колебали да се пуснат и да влязат с учителя. Днес, когато упражняваме вяра в Христос, ние не сме поставени под закон, а под благодат. Тези, от които се очаква да спазват закона, са тези, които живеят под закона.
Докато напредваме по-нататък в Галатяни 3, намираме, че кръщението е въведено в стихове 26-28: „Защото всички вие сте Божии деца чрез вяра в Христос Исус. Защото всички вие, които сте се кръстили в Христос, сте се облекли в Христос. Няма нито юдеин, нито грък, няма нито роб, нито свободен, няма нито мъж, нито жена: защото всички вие сте едно в Христос Исус.“ Кръщението тук може да има двойно значение. При водното кръщение ние външно изповядваме, че сме се облекли в Христос. Но чрез кръщението на Духа ние ставаме, в цялата реалност, членове на Христос, и в най-пълния и дълбок смисъл на думата сме се облекли в Христос.
Важно е всеки който е новороден, да изповяда това във водите на кръщението, защото това е, което Господ е заповядал. В Матей 28:19 Господ Исус даде много ясни указания да се кръщават вярващите „в името на Отца, и на Сина, и на Светия [Дух].“ Това кръщение не е за да донесе спасение. По-скоро то е резултат от спасението вече получено. Този, който е кръстен, казва с този акт: „Аз умрях с Христос.“ Когато е потопен във вода, той показва: „Аз съм погребан с Христос.“ Излизането му от водата символизира възкресението с Христос (виж Римляни 6:3-4). Кръщението е свидетелство за нашето свързване и идентифициране с Христос, което също публично определя нашето място в света. То е публична декларация пред света, че сме застанали с Христос; ние вече не сме от този свят и сме такива, какъвто Той беше в света.
В Галатяни 3:28 четем: „Няма нито юдеин, нито грък, няма нито роб, нито свободен, няма нито мъж, нито жена: защото всички вие сте едно в Христос Исус.“ В този стих виждаме общото място и насладата на всеки вярващ в тялото, където раса, социално положение и пол не се вземат предвид. Това е истината за единството на тялото Христово.
Въпреки това, когато разглеждаме Църквата като Божи дом, откриваме разликата в задълженията на мъжете и жените. Например, мъжете не трябва да покриват главите си, когато се молят или пророкуват, докато жените са наставлявани да покриват главите си (1 Коринтяни 11:3-10). Жените не трябва да говорят в събранието, но мъжете са наставлявани да говорят и да се молят навсякъде (1 Коринтяни 14:34-35; 1 Тимотей 2:8,11-12).
Последният стих от Галатяни 3 казва: „И ако сте Христови, тогава сте Авраамово потомство и наследници според обещанието“ (ст. 29). Всички, които приемат Христос в този период на благодат, са Авраамово потомство и следователно наследници на Авраам. И все пак, това не се е случило в резултат на закона, а поради Божието обещание, което е било дадено 430 години преди даването на закона на планината Синай (виж ст. 17).
Ще завърша тази част с Римляни 9:30-33. То гласи: „Какво да кажем тогава? Че езичниците, които не следваха праведност, постигнаха праведност, дори праведността, която е от вяра. Но Израел, който следваше закона на праведността, не постигна закона на праведността. Защо? Защото не я търсеха чрез вяра, а сякаш чрез делата на закона. Защото се спънаха в този препъникамък; както е писано: Ето, Аз полагам в Сион [Цион] препъникамък и скала на препъване: и който вярва в Него, няма да се посрами.“
Очаквайте Част 6 от тази поредица следващия месец.
Целият въпрос за греха и праведността трябва да бъде напълно изяснен. Преди е имало грях и смърт; но истинският характер на Божиите праведни изисквания и човешкия грях, проявен във цялото си бунтарство срещу Бога, трябва да бъде показан като престъпление. Това беше действителният ефект на закона. Изискваше се праведност, но тя никога не беше намерена в човека, докато не дойде Семето – Господ Исус. Вашето спасение трябва да бъде абсолютно от благодат, свободна незаслужена милост, „за да бъде дадено обещанието чрез вяра в Исус Христос на тези, които вярват“ (Галатяни 3:22 KJV). Какво евангелие е това – толкова подходящо за изгубения и погинал човек! Сега помислете за това Божие обещание; помислете как то е било потвърдено в Христос Исус. Ако сте вярващ, то ви е дадено; да, на всички, които вярват. О, пазете се от зли духове и служители на Сатана, които биха ви ограбили от това скъпоценно евангелие на Христос. Законът е извел греха в открито престъпление; всички ли сега са осъдени под греха, за да бъдат осъдени завинаги? Не, за да бъде дадено самото твърдо обещание на Бога, чрез вяра в Исус Христос, на тези, които вярват. —Чарлз Стенли (1820-1890), адаптирано
