„Господ е способен да ти даде много повече от това.“
Отново и отново срещаме изявления във 2 Летописи, които ни карат да се замислим и са пълни с мъдри уроци за живота ни сега. Това, което е нашето заглавие, се намира в записа за Амасия, цар на Юда (25:9 NKJV). Той направи това, което беше добро в очите на Господа, но не с лоялно сърце (ст. 2).
Царят планира да се сблъска с едомците в битка. Той изчисли разходите и заключи, че армията му е твърде малка. Затова нае 100 000 допълнителни войници от царството на Израел (ст. 6). За съжаление, Йоас, царят на Израел по това време, направи това, което беше покварено в Божиите очи, като следваше „греховете на Еровоам, сина на Нават, който накара Израел да греши“ (2 Царе 13:11).
От човешка гледна точка, Амасия действаше много разумно, защото какво може да бъде по-логично от търсенето на помощ? Но той не потърси помощ от Господа. Бог му каза чрез Божи човек: „Господ не е с Израел – не с никой от синовете на Ефрем“ (2 Летописи 25:7). Пророкът призова Амасия да влезе в битка с пълно доверие в Бога, „защото Бог има сила да помага и да събаря“ (ст. 8).
Загуба?
„Тогава Амасия каза... „Но какво ще правим със стоте таланта, които дадох на израелските войски?““ (ст. 9). Амасия беше измислил свой собствен план, обмислил и подготвил всичко внимателно и беше платил много за него. Сега дойде Божи човек и каза, че трябва да изпрати тези войници обратно. Разбира се, това беше огромна загуба на пари!
Не, вместо това беше загуба да не се доверяваш на Господа с цяло сърце. Беше загуба за Амасия да се опитва да решава проблемите си по свой начин, съюзявайки се със 100 000 души от нация, която продължаваше във всички грехове на Еровоам. Тези грехове включваха идолопоклонство, златни телета и форма на поклонение, установена от човека. В нея беше отхвърлено това, което Бог беше определил за поклонение – Божият храм, олтар и свещенство.
Амасия действаше егоцентрично. Сърцето му не беше напълно посветено на Бога. Това се разкрива от факта, че в следващия пасаж, след победата над едомците, той не отдаде почит на Бога. Вместо това, Амасия донесе идоли от тази земя, „поклони им се и им кади“ (ст. 14). Когато един пророк го предупреди, царят му нареди да мълчи. Божият слуга трябваше да каже на Амасия: „Знам, че Бог е решил да те унищожи, защото си направил това и не си послушал съвета ми“ (ст. 16).
Божието наказание падна върху царя за неговото упорито непослушание. Амасия загуби много повече от 100 таланта сребро, а именно „цялото злато и сребро, всички предмети, които бяха намерени в Божия дом... съкровищата на царския дом и заложници“ (ст. 24). Успя ли някога да открие, че Господ е искал да му „даде много повече от това“? Дори когато Бог знаеше, че Амасия не Му служи с лоялно сърце, факт, разкрит ни по-късно, Той беше дал насърчителното послание на царя.
В това се крие богат урок за нас. Ако вървим по своя път и Господ ни призовава да спрем, ние, за съжаление, твърде често се притесняваме да не пропилеем това, което ние инвестирахме. Тогава Той трябва да ни предупреди и ние трябва да открием – понякога по много болезнен начин – че нашите разсъждения не ни водят доникъде. Наистина, ние сме загубили време, енергия и пари, защото нашето непослушание не произвежда никакво благословение – само загуба.
И все пак, Господ не ни изоставя. Той е пълен с милост, любов и благодат. Човекът, изпратен от Бога, каза: „Господ е способен да ти даде много повече от това.“ Бог иска да ти даде нещо много по-добро – ако само Му се довериш напълно.
Колко много вече си загубил, като си обичал света, като не си посветил сърцето си напълно на Бога? Какво количество благословение, радост и мир си пропуснал? Колко отслабна твоето свидетелство през времето, когато вече не даваше приоритет на Господа? Това са сериозни въпроси.
Ако си се отвърнал от Господа, все още е възможно да се промениш! Точно както апостол Павел каза във Филипяни 3, можеш да се научиш да смяташ и третираш всичко, което светът предлага, за греховно, а това, което е привлекателно, за боклук, за да притежаваш само Христос за сърцето си. Той е достоен! Той има много повече да ти даде, отколкото си мислил, че е възможно. Всички богатства на мъдростта и знанието са скрити в Него (Колосяни 2:3). Той е Източникът на всяко благословение (Яков 1:17)! Положи усилия, с помощта на Господа, да растеш в благодатта и познанието на Исус Христос (2 Петър 3:18)! Ще откриеш, че Той ти предлага безкрайно повече, отколкото светът някога може да даде.
